Баба Анна вече е на 90 години. Тя все още е силна старица. Съпругът ѝ е починал преди пет години. А децата ѝ отдавна са заминали за различни градове и села. След погребението на баща им те не са идвали да я посещават. Само се обаждаха и питаха за здравето и живота ѝ.
Баба Анна изпращаше подаръци на децата и внуците си при всеки удобен случай. Но един ден Тарас, синът на съседката, който доставял пратката на дъщерята на Анна, я върнал непокътната. „Баба Анна, дъщеря ти отказа да приеме подаръка. Тя каза, че в града има много такива неща. Помоли ме да не ѝ изпращам нищо.
Но домакинството на Анна е силно. Тя винаги има повече зеленчуци, яйца и мляко, отколкото би могла да изяде сама. Затова тя раздава всичко на съседите си. Особено на тези с много деца.
И всички в селото са благодарни на баба Ана, обичат я и я уважават. Когато баба Анна се почувствала зле, тя повикала децата си: „Мили мои, елате при мен. Здравето ми се влошава. Може би някой от вас ще ме заведе при вас. Но децата й не бързаха да дойдат при майка си.
Те се оправдаваха с делата си. Анна продала всичките си животни. Тя сложи всички пари в един плик, сложи го на масата, написа писмо до децата си, сложи го заедно с плика, после се изми и си легна.Само три дни по-късно съседи, разтревожени от отсъствието на Анна, влизат в дома ѝ.
Баба Анна била придружена от цялото село. Много хора си спомняли само хубави неща за нея. На децата ѝ, които пристигнали на следващия ден след погребението, били предадени писмо и пари. Писмото гласеше: „Моите любими деца. Много ви обичам всички.
Когато ме няма, дръжте се един за друг. Разделете парите, оставени в плика, по равно. Продайте къщата и разделете парите по равно. Вземете иконите за себе си. Те винаги са ми помагали, когато съм се молила. Винаги една любяща майка“.
Забележка: В четвъртия параграф има изречение „И всички в селото са благодарни на баба Ана, обичат я и я уважават.“ Тук името е написано като „Ана“ (с едно „н“), но аз го оставих непроменено, тъй като задачата е да заменя „Хана“ с „Анна“.
