Момчето подарява на малката момиче в болницата мечката си, а на следващия ден намира само играчката и бележка на нейното легло – История за деня
Малкият Мики бил седем години, когато се оказал в болница. Той се чувствал много зле в училище, и когато го откарали при медицинската сестра, тя изглеждала много притеснена и повикала майката на Мики.
Майката на Мики го откачила в болницата и там той бил отведен направо на операция. Нещо, което Мики не знаел, наречено апендикс, бил разкъсан. Тази нощ той се събудил и видял майка си до леглото му, държаща ръката му.
Той харесал това. Майка му била известен адвокат и рядко имала време да държи ръката му. „Мамо“, прошептал той. „Можем ли да отидем у дома сега?“
Майка му поклатила глава и му казала, че трябва да остане няколко дни. „Но мамо!“ протестирал той. „НУЖДАЯ СЕ ОТ Мистър Сквигълс!“
Мистър Сквигълс бил тайното оръжие на Мики срещу тъмнотата, и той не можел да си представи да спи без него. Баба му му била дала Мистър Сквигълс, когато той бил на четири години.
Това било, когато баща му напуснал семейството, и Мики започнал да се страхува от нещата, които се криели в сенките в края на леглото му. Баба му останала при тях два месеца, за да помогне на майка му, и тя много му помогнала на Мики също.
„Това е Мистър Сквигълс“, казала баба, като показвала един доста износен плюшен мечок с наклонено ухо и само едно око. „Той преди бил на майка ти, но сега мисля, че ти се нуждаеш повече. Той е специален мечок, гризли, и знаеш колко са свирепи. Той се бори с кошмари и лоши неща и сенки под леглото и ги изяжда всички.“
Баба му потупала пухтия корем на Мистър Сквигълс. „Виждаш ли колко е дебел?“
Тази нощ Мики спал с Мистър Сквигълс на възглавницата си. Той се събудил под пиратския поглед на мечока. Нямало сенки, нямало кошмари!
След това Мики и Мистър Сквигълс били неразделни след тъмнота. Сега Мики бил заплашен с нощ без Мистър Сквигълс. Майка му казала: „Направих ти любимите ти пайжами на Спайдърмен. И…“ С усмивка тя показала Мистър Сквигълс. „Баба ми напомни да го взема.“
Мики облякъл Мистър Сквигълс с бързо и мъжествено прегръщане и го скрил под одеялото. Сега се чувствал много по-сигурен!
„Мамо, колко време трябва да остана?“ попитал той.
„Сладкият ми“, казала майка му нежно. „Докторите казват, че можеш да имаш инфекция, затова ще останеш тук, докато не сме сигурни, че си в ред.“
Докторите били прави. Тази нощ Мики имал ужасна треска, и следващите няколко дни били мъгливи. Денем и нощем били еднакви за него, докато се борел с треската, и понякога чувал някого, който плачел.
Мислел, че това е майка му, но на третия ден видял, че сълзите идвали от някого на леглото до неговото. Опитал се да седне, но бил твърде слаб. „Ей“, прошептал. „Всичко ли е наред?“
Човекът спрял да плаче изведнъж, и мек глас се страхувал: „Ти ли си Бугименът?“
„Не!“ казал Мики твърдо. „Аз съм Мики. Кой си ти?“
„Аз съм Диди“, казал гласът.
„Защо плачеш?“ попитал Мики.
„Страхувам се“, прошептал Диди. „Тъмно е.“
Мики казал: „Не е толкова тъмно! Тук в болницата никога не е много тъмно!“
„Бугименът се крие в сенките“, казала Диди. „Той ще ме хване. Сестра ми каза така. Не си ли и ти страхлив?“
Мики могъл да разбере от гласа ѝ, че тя е много малка. „Ще ти кажа нещо“, казал Мики. „Ще ти дам Мистър Сквигълс. Той не е просто мечок, той е гризли, и знаеш колко са свирепи!“
Той издал ръмжащ звук и бил награден с хихика от леглото до него. Продължил: „Той се бори с кошмари и лоши неща и сенки под леглото и ги изяжда всички.“
„Ти си толкова късметлия!“ казала Диди с завист. „Моята Барби е страхлива и плаче!“
„Ще ти кажа нещо“, казал Мики. „Ще ти дам Мистър Сквигълс, докато си тук, окей?“
Добрите дела винаги се възнаграждат.
„Но…“ казала Диди. „Какво за теб? Няма ли да се страхуваш?“
„Не“, казал Мики. „Аз съм на седем години, знаеш ли! Освен това Мистър Сквигълс ще ме пази и без това!“
Мики се изправил внимателно и шевовете на страната му заболяли. Той сложил краката си на студения под и внимателно се придвижил до леглото на Диди, като държал Мистър Сквигълс. В полутъмното видял големите очи на Диди и една разбъркана чуприца. Диди била миниатюрна! Тя трябвало да е на четири или пет години.
„Ето го“, казал Мики, като предал Мистър Сквигълс. Диди го приела с благоговение и веднага го прегърнала.
„Благодаря“, прошепнала тя. Мистър Сквигълс работел усилено, защото Мики не чул звук от Диди през останалата част от нощта или през следващите две нощи.
Двамата деца прекарвали бавно времето в болницата, разговаряйки. Мики научил, че Диди била най-малката от пет сестри, и че майка ѝ била домакиня.
„Моята майка работи ВСИЧКО време“, казал Мики с завист. „И аз нямам сестри или братя или нещо от това.“ Диди била съжалена за майка му, но ѝ обяснила, че той не пропуска нищо, че няма сестри.
Четири дни по-късно един санитар дойде да вземе Мики за някои изследвания, и когато се върнал, Диди била изчезнала. Леглото ѝ било празно, и там, в цялата си слава, седял Мистър Сквигълс.
На него била прикрепена бележка. Бележката била адресирана до Мики и казвала, че Диди отива у дома, и благодарила му за заема на мечока.
„Знаям, че Диди би искала да остане в контакт, затова тук е номерът ми, за да може майка ти да уреди среща. Благодаря ти, Мики, за добротата ти към малката ми дъщеря!“
Бележката била подписана от „Майката на Диди“. В долната част на хартията имаше малка рисунка, която показвала Мики и Диди и Мистър Сквигълс, изглеждащи доста страшни с големи остри зъби. Работа на Диди, разбира се.
Мики дал бележката на майка си, и тя обещала, че ще посетят Диди, щом той оздравее. Към края на седмицата Мики имал чисто здравословно свидетелство и отишъл и той у дома.
Той постоянно питал майка си кога ще повика майката на Диди, но тя винаги била много заета! Както щом Мики се върнал у дома, майка му започнала да работи толкова усилено, колкото и преди.
„Моля, мамо!“ казал Мики. „Само един телефонен разговор. Искам да знам как е Диди!“
И така майка му повикала майката на Диди, и разговорът им отишъл толкова добре, че били поканени на барбекю в техния дом в неделния ден.
„Мики!“ извикала Диди, щом го видяла. „Ти си тук!“ Тя се хвърлила в обятията му и го прегърнала, което било доста смущаващо, особено пред много красиви момичета.
Била чудесна ден. Майката на Диди и майката на Мики се разбират много добре, като най-добри приятелки! Оттогава Мики и майка му започнали да прекарват много време с семейството на Диди.
Майката на Мики срещнала чичото на Диди на рождения ден и двамата започнали да се срещат. Майката на Мики прекарвала все по-малко време на работа и все повече време с Мики, и изглеждала много по-щастлива!
В тайна Мики мислел, че всичко това било благодарение на Мистър Сквигълс, и когато баба му дойде на посещение, му казал така. „Казах ти, че той е специален мечок!“ казала баба му. „Почти толкова специален, колкото теб самия!“
Какво можем да научим от тази история?
Добрите дела винаги се възнаграждат. Добротата на Мики към Диди била възнаградена с нейното приятелство, и то промени живота му към по-добро. Децата ни нуждаят се от нас повече от скъпи играчки или модерни електронни устройства. Майката на Мики научила, че да бъдеш добра майка е нещо повече от това да носиш много пари у дома.
Споделете тази история с приятелите си. Тя може да осветли деня им и да ги вдъхнови.
