Богат човек намира стара детска количка в къщата, която строи, и чува дете, което плаче в една от стаите
Дилън бил богат бизнесмен, който притежавал голяма верига от магазини за хранителни стоки. Жена му, Алиса, била домакиня по избор, тъй като те били достатъчно богати и тя не трябвало да работи. Но въпреки цялото богатство, Дилън и Алиса не били доволни от живота си.
Двойката се опитвала да има дете три години безуспешно. Алиса била депресирана, че няма да стане майка, а Дилън се притеснявал, че ако нямат дете, няма да има наследник на богатството му.
Един ден Дилън и Алиса посетили църквата, и пастор Джон забелязал, че те са притеснени. Те изразили своите грижи относно безплодието си, и пастор Джон дал на Дилън съвет.
„Трябва да спреш да бъдеш песимист, Дилън“, казал той тържествено. „Тази негативна енергия около теб ще ти навреди само. Предлагам ти да спреш да бъдеш безразличен и да започнеш да бъдеш състрадателен към хората около теб. Той никога не забравя децата си… Виждаш ли, ти правиш добро, и Бог ще бъде благосклонен!“
Дилън и Алиса размислили върху думите на пастор Джон и осъзнали, че той има право. По някаква причина строителите на новия им дом напуснали проекта и прекратили договора. И въпреки многобройните скъпи лечения, те не могли да имат дете . Всичко в живота им вървяло зле!
Дилън бил много разстроен този ден. След като оставил Алиса у дома, той отишъл да види незавършения дом, и сълзи му тръгнали от очите. Той се разходил из имота, спомняйки си колко били радостни той и Алиса, когато решили да построят къщата. Те наели архитект и прекарали месеци, усъвършенствайки дизайна, за да го направят подходящ за семейството си.
Когато Дилън влезе в една от незавършените стаи – която трябвало да бъде детската стая на бебето им – той забелязал стара детска количка там.
Дилън се огледал да види дали някой живее незаконно на неговата собственост, но не видял никого в близост. Решил да обходи целия имот преди да си тръгне, и когато преминал покрай една от стаите, изведнъж чул звука на плачещо дете и видял силует.
„Кой си ти?“ изкрещял той, като влязъл в стаята, за да открие разкъсана майка, която кърми детето си.
Дилън веднага отворил очи и се обърнал. „Кой си ти?“ изкрещял той ядосано. „Надявам се да знаеш, че това е престъпление да нахлува в чужд имот!“
Жената се уплашила, и сълзи изтръгнали от очите ѝ. „Моля те, не ме изгонвай оттук. Ще накърмя детето си и ще си тръгна. Моля те, дай ми малко време…“
„Слушай, ти…“ Дилън бил на път да изпадне в ярост срещу жената, но си спомнил какво му казал пастор Джон за добротата към другите. „Трябва да бъдеш добър“, звучало в ушите му, докато той се успокоил.
„Ей, това е грешно, но…окей, вземи си времето…“ отвърнал той, оставяйки я сама.
След малко жената излезе с детето си и се извинила на него. „Извинявам се. Нямах къде да отида. Ние сме бездомни, и този имот изглеждаше изоставен, затова започнах да живея тук с детето си…“
Дилън видял ужасното ѝ състояние, и въпреки че бил строг човек, който рядко съчувствал на някого, той се разкаял за нея.
„Какво ти се случи, че ти и детето ти живеете на улицата в такова състояние?“ попитал той, забелязвайки, че тя изглежда изтощена и слаба.
Сълзите на жената не спирали да падат, докато споделила какво ѝ се случило. „Ме казват Клер“, започнала тя. „Преди няколко месеца моят приятел…Той ме напуснал, защото не искал да поема отговорността за отглеждане на дете. Ние живеехме заедно, и аз нямах къде да отида след като ме изгониха.
„Никой не ми предлагаше работа като бременна жена, а още по-малко с дете…Затова нямах избор…Вие изглеждате като добро семейство. Моля те, осиновете детето ми и му дайте добър живот. То ще умре, ако остане при мен. Моля те!“ тя умолявала Дилън отчаяно.
Дилън не могъл да не приеме предложението като знак от Бога. Веднага повикал Алиса и ѝ разказал всичко, и тя му казала да доведе и Клер, и детето у дома.
„Ти и детето ти можете да останете при нас“, казал Дилън на Клер, след като свършил разговора. „Жената ми и аз искаме да ви помогнем на теб и детето ти…“
Когато пристигнали в къщата на Дилън и Алиса, Клер се окъпала, а Алиса се грижела за детето. Алиса също ѝ дала дрехи да облече.
По време на вечерята Дилън и Алиса предложили на Клер работа като рецепционист в един от магазините за хранителни стоки на Дилън, за да може да изкарва прехраната на детето си. „Твоята дъщеря е прекрасна“, казала Алиса на Клер. „Не се отказвай от нея. Тя заслужава да има майка до себе си. Аз се опитвам да забеременея години наред, и разбирам колко много детето може да значи за теб…“
„Вие и Дилън сте ангели в маски за мен, Алиса. Не знам как бих могла да ви върна услугата…“ казала Клер със сълзи в очите.
„Просто направи най-доброто за дъщеря ти. Това е всичко“, уверила я Алиса.
Няколко месеца след като започнала да работи за Дилън, Клер и нейната дъщеря, Лили, се преместили в нов дом. Клер най-накрая успяла да наеме място и могла да даде добър живот на детето си.
Алиса и Дилън се свързали много с Лили и я липсвали, затова ходели при Клер през уикендите, за да прекарат време с нея.
Един ден, когато вечеряха в къщата на Клер, Алиса се почувствала лошо. Тя направила тест за бременност вечерта и не могла да повярва на очите си, когато видяла две линии!
„Дилън!“ изкрещяла тя от банята. „Ела тук! АЗ СЪМ БРЕМЕННА!“
Очите на Дилън се напълнили със сълзи, докато гледал тестовата лента. „О, Боже мой! Това е невероятно!“ извикал той и прегърнал Алиса. „Обичам те много! Не мога да повярва, че ще станем родители!“
На следващия ден Дилън и Алиса посетили гинеколога на Алиса, който потвърдил новините. По пътя си обратно те спряли в църквата и благодарили пастор Джон. „Благодарим ти за показания път, пастор. Не можем да ти благодаря достатъчно…“ казал Дилън.
Но пастор Джон поклатил глава и отговорил: „Аз съм само посредник. Той е този, който ти показа пътя. Благодарете Бога за това, а не мен!“
**Какво можем да научим от тази история?
