По време на смяната си той случайно се заклещил в индустриалния фризер.
Отчаян, той викал за помощ, но смяната приключила и фабриката била напълно празна.
Когато го обзел студът, той осъзнал, че съдбата е неизбежна.
Когато всяка надежда изглеждала изгубена, се случило нещо неочаквано…
Вратата се отворила и охраната на завода го извела в последния момент, спасявайки го от сигурна смърт.
На следващия ден управителят, шокиран от случилото се, попитал пазача:
— Как разбра, че е вътре и не си е тръгнал с другите?
Пазачът отговорил просто, но с дълбок смисъл:
„От всички работници той беше единственият, който ме поздравяваше всеки ден. Винаги ми се усмихваше и ме питаше как съм. Онази вечер забелязах отсъствието му. Не бях чувал нито гласа му, нито усмивката му. Знаех, че нещо не е наред, затова го потърсих и го намерих.“
Усмивката не струва нищо, но отваря врати и сърца.
В този случай той буквално отворил вратата на хладилника.
Една малка проява на доброта може да направи разликата между живота и смъртта…
