В една студена есенна вечер по улицата вървеше възрастна жена в набързо наметнато старо палто и износени ботуши. Валеше студен дъжд и сняг, но тя не го забелязваше. Тя бързаше да стигне до аптеката, преди да е затворила.
Старицата на колене молеше аптекарката да ѝ продаде лекарство, но те отказаха! Всички били зашеметени, когато входната врата се отворилаһттр://….
Не взех автобуса, защото можеше да нямам достатъчно пари за лекарството, затова вървях бързо, почти тичах. Трябваше на всяка цена да стигна навреме, защото внукът ми Пашка буйстваше вкъщи. Той ругаеше и крещеше, подаде рецептата на старицата и я избута на улицата. Аптеката не беше далеч.
След половин час Маря Петровна стигна до нея, пред вратата пъхна ръка в джоба си, за да провери парите, в другия джоб бръкна за рецептата и не забеляза, че после тя попадна в дупката на джоба. Тя беше вдигната от порив на вятъра и се заби в големия осветен прозорец на аптеката.
Вътре двама аптекари скучаеха, гледаха часовниците си и чакаха с нетърпение края на смяната си. Влезе една баба, която примижаваше късогледо срещу светлината. Вече се бяха подготвили да изслушат оплакванията на стареца за здравето и живота му. Надежда, старшата фармацевтка, учтиво попита:
-Какво искате?
-Но, дъще, аз само ще донеса рецептата.
Старицата започнала да рови в джобовете си и с ужас осъзнала, че няма рецепта.
– „О, скъпи мои, какво е това? Тъкмо го проверявах на верандата. Беше там. А сега я няма. Ще отида да погледна навън. Сигурно съм го изпуснала.
Но в тъмното и без очилата си, които беше забравила вкъщи, баба не намери нищо. Тя се върна вътре:
-Момичета, скъпи мои, помогнете ми да го намеря, имате млади очи. Ако се върна вкъщи без него, това е краят ми. Това е въпрос на живот и смърт.
Момичетата не възнамеряваха да излизат на студа, а и часът почти клонеше към края си. Те щяха да кажат на старата жена, че аптеката затваря. Все пак Надежда попита съчувствено:
-Какво лекарство ви трябва?
Маря Ивановна го назова. Фармацевтите се спогледаха и казаха, че не могат да продадат такова лекарство без рецепта, колкото и да ги моли бабата. Това е наказателно дело.
– „Е, това е всичко, приключих. Със сигурност ще ме убие“ – промълви старата жена, изхлипа и се срина на колене, като безпомощно протегна ръце към фармацевтите. Целият ѝ живот премина през съзнанието ѝ.
Светланка, единствената ѝ дъщеря, завършила медицинско училище, набързо опакова нещата си: ще замине за Владимир с приятеля си. Майка ѝ плаче и я убеждава:
-Светка, къде и защо отиваш? Защо не си живееш у дома, в Муром? И изобщо не познаваш кавалера си. Той току-що е излязъл от затвора за убийството на жена си. Какво му е на главата? Той ще те съсипе.
Светлана не искаше да чуе нищо:
-Мамо, аз го обичам. Да, той имаше инцидент. Но това беше инцидент. Той не е искал да убива. Просто се е случило. Трябва да се довериш на един мъж. Той ме обича.
-Защо си тръгна? Тук има работа и покрив над главата ти.
-Андрей и приятелите му искат да се занимават с бизнес. В големия град има повече възможности.
Затова напуснах. Намерих си работа в областната болница, взех си стая в семейното общежитие. Отначало всичко беше нормално. Андрей ходеше на работа, но по някаква причина винаги по различно време. А след това започна да получава пристъпи на ревност. Същото беше и с общата му съпруга. Приятелят ѝ от ревност промълви, че му е изневерила, въпреки че жената и в мисълта си не държеше на такова нещо. Той не си направил труда да провери това – намушкал я с нож. Не можа да я спаси.
И със Света започна същото: никой не можеше да се доближи до жената му, дори колегите мъже. Имаше разправии, скандали, дори си вдигна ръката. Младата жена сега тъгуваше, че не се е подчинила на майка си. Но беше твърде късно: тя очакваше дете.
А съседът ѝ и приятелите му се занимавали с кражби и грабежи. Това е цялата работа. Един ден Андрей видя в двора на болницата Света със закръглен корем, която разговаряше с мъж в бяла престилка. Без да я пита нищо, той се приближи до нея и й заби нож в сърцето.
Последва съдебен процес. Дадоха му доживотна присъда.
Светлана се срамувала да се върне у дома и решила, че може да се справи сама. Ражда се Пашка. Отначало всичко било наред: той тръгнал на детска градина, после на училище. До пети клас учил добре. А след това се откъснал от веригата: започнал да учи лошо, пропускал уроци, попадал в лоша компания, не слушал майка си, бил груб.
Когато бил непълнолетен, отишъл в наказателна колония за кражба на мотоциклет. Когато излязъл, започнало най-лошото: пристрастил се към незаконните наркотици. Започнал с малко, после започнал да краде пари от майка си и вещи от къщата.
А след това започнал да изисква да му дават пари за това, в противен случай заплашвал, че ще започне да краде и граби като баща си. Не можеш да избягаш от лошата наследственост. За да предпази сина си от това, Светлана, която работела като нарколог, започнала да фалшифицира рецепти и да ги дава на Павел. Комисията открила това престъпление, случаят стигнал до съда и жената била осъдена.
Павел бил изгонен от общежитието. Той се мотаеше с приятелите си, после се сети за бабата в Муром и се втурна при нея.
Маря Ивановна не можела да се зарадва, защото никога не била виждала внука си. Отначало всичко било наред, но после започнало. Пашка успял да намери някъде рецепти, погнал бабата до аптеката, взел ѝ парите. Ако тя се възмущавала от него, той я заплашвал, че ще я убие. От апартамента нямало много за продаване, но той отмъкнал телевизора.
Това беше последната рецепта от скривалището на Пашка. Ето защо старицата беше сигурна, че днес той непременно ще я убие. В гърлото ѝ застана буца.
Около пет минути преди края на работното време вратата на аптеката се отвори. Влезе интересна, модерно облечена жена с изгубена рецепта в ръце. Когато видя старата жена на колене, тя припадна. Момичетата зад гишето бяха зашеметени: едната на колене, ридаеща, а другата лежаща безчувствена. Бързо грабнаха амоняка и доведоха дамата до съзнание.
Това беше Светлана. Жените се разпознаха една друга. Светла прошепна, прегръщайки майка си:
– „Прости ми, мамо! Толкова много сгреших.
-Не, съвсем не, дъщеря ми! Аз отдавна съм простила всичко. Ти си моето момиче. Молех се за теб.
Светлана беше освободена предсрочно за добро поведение. Разбира се, не я наеха на работа по специалността ѝ. С такова петно беше трудно да се върне в медицината. Тя се издържаше със случаен труд, докато не срещна съученика си Олег. Той бил влюбен в нея в студентските ѝ години и сега някогашното чувство се върнало.
Той не се смущаваше от миналото на Светочка. Предложил ѝ да се оженят и те се оженили. В аптеката тя дойде, защото нейният собственик беше Олег. Той разполагаше с мрежа от аптеки в града. Светлана все още не се осмеляваше да отиде при майка си: срамуваше се. И сега тази среща.
Докато майката и дъщерята не можели да говорят достатъчно, Пашка и приятелите му ограбили апартамента. Задържали ги по горещи следи. Какво е очаквало този млад мъж по-нататък – не е известно. Но майката и дъщерята решили, че ще направят всичко възможно, за да го излекуват.
