*След един приказен меден месец, Лори и Крис се завърнаха у дома, все още обвити в лек воал от щастие. Тюркоазено море, горещ пясък и безгрижни моменти заедно обещаваха перфектен съвместен живот.
Идилията обаче рухна на прага, когато видяха огромна черна кутия в средата на коридора.
— Какво е това? – попита Лори, оглеждайки подозрително кутията.
Крис сви рамене, но загрижеността ясно се виждаше на лицето му. Върху кутията лежеше написана на ръка картичка: „Лори, отвори я сама“.
Въпреки неудобството, те решиха да я отворят заедно. Крис донесе нож от кухнята и внимателно отряза дебелата лента.
Вътре лежеше голямо плюшено мече с червено сърце, пришито на гърдите му.
„Кой би изпратил нещо подобно?“ – промърмори Лори с поглед, прикован в малките букви, избродирани на сърцето: „Натисни тук.“
Лори се поколеба, но любопитството надделя над нея. Тя леко притисна сърцето си. Чу се леко щракване и след това гласът на момичето изпълни стаята.
„Татко? Татко, къде си?»
Лори замълча, задъхана. Крис пребледня и замръзна.
— Тате, кога ще дойдеш да ме вземеш? липсваш ми Тук е студено…»
Момичето млъкна и тогава се чу друг глас – по-дълбок и познат.
— Зает съм, скъпа. — Скоро ще дойда, обещавам.
Беше гласът на Крис.
— Крис? – прошепна Лори с треперещ от болка глас. — Кажи ми, че не е вярно.
Крис мълчеше. Мълчанието каза всичко.
Лори извади плик от кутията. Вътре имаше писмо, което разказваше история за болест, изоставяне и изгубени обещания.
Дъщерята на Крис, Кира, почина от рак и никога повече не видя баща си.
Лори го погледна и той не можа да вдигне очи.
„Просто исках да започна нов живот…“ каза той тихо.
Но за Лори нямаше извинение.
Крис тихо събра нещата си и напусна къщата, без да каже дума.
Лори остана сама, загледана в плюшеното мече – мълчалив свидетел на тайната, която промени живота й завинаги.*
