– Дмитрий Сергеевич, вие разбирате, че няма кой да погребе жена ви. От друга страна, тя все още е ваша законна съпруга. Дмитрий въздъхна, вдигна глава и погледна към помощника си.
– Олга Александровна, знаете ли защо още не съм се развел? – Знам, разбира се, защото ти обичаше Жана.
– Как можеш да обичаш някого, който те е предал? – Е, Дмитрий Сергеевич, ние виждаме много неща по съвсем различен начин, отколкото са били в действителност.
– Добре, това е достатъчно. Какво трябва да направя? Чудя се къде е нейният кахър, при когото е избягала? – Въпросът беше риторичен, защото Дмитрий всъщност не се интересуваше от нея, а Олга Александровна много добре го знаеше. Както и факта, че колкото по-малко говори за избягалата си съпруга, толкова е по-безопасно.
– Е, аз мога да направя необходимото. – Олга Александровна, направете ми услуга. От каквото и да се нуждаете, не се притеснявайте да дадете парите.
Дмитрий въздъхна с облекчение, но Олга Александровна веднага го върна на земята. – Така или иначе ще трябва да присъстваш. Дмитрий дори скочи от стола си.
– Защо? Не искам. Асистентката сложи документите си в една папка и го погледна над очилата си.
– ‘Харесва ли ви или не, Дмитрий Сергеевич, вие много добре знаете, че ако правехме само това, което искаме, светът отдавна щеше да се разпадне на парчета.
Представете си само заглавията: „Бизнесменът не дойде да се сбогува с жена си“, „Какви тайни пази мъртвата жена“ и така нататък. Наистина трябва прането да започне да се разклаща. Дмитрий въздъхна.
– ‘Да, вестниците обичат този бизнес. – Добре, разбирам. Олга Александровна си тръгна, а той се облегна назад в стола си.
Буквално преди пет години всичко в живота му беше различно.
Това време можеше да се нарече щастливо, защото той обичаше Жана, а тя обичаше него. Или по-скоро той така си мислеше, че тя го обичаһттр://….
Всъщност Жана се оказа точно толкова боклукчийска, колкото и всички останали жени. Дмитрий не харесваше жените още от дете. Още щом се спомина, значи не ги е харесвал.
Знаеше със сигурност, че всички те… Майка му беше най-лошата жена на света. Тя не само го биеше, но и го заключваше в един шкаф, където той седеше двайсет и четири часа на тъмно, а ако заплачеше силно, тя отново го биеше. Когато отвели Дима в сиропиталището, той си помислил, че е в рая.
Храна, всичко е чисто, обучават го, той е човешко същество. Но и това се оказа, че не е окончателното щастие. Година по-късно той е осиновен.
Добро семейство, красива къща, богатство. В продължение на две години Дима живее като в приказка. Той дори започнал да вярва, че не всички жени са лоши, защото осиновителката му била просто прекрасна.
Но след това тя го изоставя заради друг. Той си спомня колко много се е притеснявал приемният баща, как е плакал. Но той не изоставил Дима, не го върнал, отгледал го и го научил.
Тогава Дима решил, че ако не можеш да се справиш без жена в живота, тогава никакви деца. Изведнъж ще се роди момиче, а дори и да е момче, къде е гаранцията, че жената-майка няма да се държи лошо с детето? Той твърдо реши, че жената, която ще бъде до него, ще бъде лишена от права, напълно. Не се получи така, както му се искаше.
Жана се появи в живота му като тайфун. Тя имаше собствено мнение, с което той трудно се пребори. Но въпреки това скоро Дима разбра, че не може да живее без нея.
Точно преди сватбата те проведоха разговор. Дима каза, че сватбата да бъде само при едно условие – няма да имат деца. Жана беше ужасно изненадана, но след като помисли малко, се съгласи.
Явно си мислеше, че някой ден той ще промени решението си. Дима наистина искаше да повярва, но все още имаше съмнения. И тогава той се обърна към своя добър познат.
– Слушай, знам, че има хапчета за жени, за да нямат деца. Но кажи ми, има ли такива за мъже? Приятелят му се изсмя. А после, когато видял, че не се шегува, попитал отново.
– Сериозно ли? Дима започна да обяснява как на него и по принцип не му трябват деца и много се страхуваше, че Жана няма да го слуша. Бъди се хвана за главата. – Дима, ти си луд.
– Добре, ще измисля нещо. Жанка не го остави, измисли нещо, даде му голям пакет. – Няма етикети, не можеш просто да си купиш това лекарство.
И не го разпространявай прекалено много, иначе ще изглеждаш зле, меко казано. – Не съм глупак, за да говоря за такива неща. Дима беше много благодарен на Женка.
Само че, след като бе живял с Жана седем години в пълна хармония, той бе сигурен, че жена му го обича точно толкова, колкото и той нея. Но един ден Жана му каза, че е бременна. – Дим, веднага щом се роди бебето, ще си промениш мнението.
Ще го обикнеш. Няма да можеш да не го обичаш. Дима стисна зъби.
– Чие е бебето? Жана го погледна изненадано. – Дима, ти луд ли си? – Твоето, разбира се. – Виждам.
Не може да е мое дете. А ти? Ти си също толкова лош, колкото и останалите. Той се обърна и избяга от къщата…
Жана изкрещя нещо след него, но Дима не се спря. Той просто не можеше да спре, защото просто щеше да я убие. Дима отиде в хотела.
Пи цяла нощ, но алкохолът не му подейства. Прибра се у дома на следващия ден. – Добре, ето каква е сделката.
Ти ми кажи кой е той, отърви се от това дете, а аз ще се опитам да забравя всичко. Жана го погледна с насълзени очи. – Ти се побъркваш.
Престани. Това е твоето дете. Дима се изправи.
– Казах всичко. Имаш двайсет и четири часа, иначе… Той излезе, отиде на работа. Беше сигурен, че Жана ще му разкаже всичко.
Но когато се върна, нито Жана, нито вещите ѝ бяха там. На масата имаше бележка. „Оправяй се, преди да е станало твърде късно.
Той разби всичко, до което можеше да се докопа. След това се напи. После пак се разби, а после отиде на психолог.
Дима осъзна, че омразата му наистина се излива. Две години по-късно той се чувстваше като различен човек. Да, психологът трябваше да работи, дори беше използвана хипноза.
Но сега той мислеше за майка си с тъга, а не с омраза. В края на краищата тя не само че не му е позволила да живее нормално, но и сама се е лишила от живот. Нормален живот.
Дори му хрумна идеята да потърси Жана, да ѝ се извини, да разбере как е, може би да помогне с нещо. Но щом си помисли, че тя му е изневерила, веднага отхвърли тези идеи. Колкото и да е странно, оказа се, че Жана живее в същия град.
Само че в някакъв частен сектор. Явно и този хохъл нямаше нужда от нея, тъй като нямаше кой да я погребе. Той се огледа наоколо.
Няколко души, вероятно съседи. Олга Александровна беше намерена от някаква баба, при която живееше Жана. Е, разбира се, една баба може да няма достатъчно пари за собственото си погребение, а тук да погребе някой друг.
Колкото и да го криеха, но много хора разбраха за смъртта на Жана. Защото Дима видя няколко жени, с които тя общуваше, и приятелите му дойдоха да изкажат съболезнованията си. Дима виждаше как хората го гледат и просто не можеше да понася погледите им.
Чудя се защо се е чувствал виновен? Именно Жана му изневери, именно заради нея всичко се разпадна. Без да изчака да свърши погребението, той се обърна и тръгна към изхода на гробището. Нека говорят каквото си искат.
Той плаща на Олга Александровна, за да решава такива въпроси. – Краси, нека да прочета предсказанието. Дима се дръпна и веднага видя циганката до себе си.
Тя бързо хвана ръката му, погледна я с усмивка и веднага я отхвърли. Ти бягаш ли? Не бива да бягаш. Миналото така или иначе ще те настигне, а ако се обърнеш с лице към него, всичко ще се реши.
Дима почти я погледна с ужас, после се обърна към гробището, решително се обърна и се върна обратно. Той стоеше и гледаше как погребват гроба. – Дим, добре ли си? – Женка стоеше до него.
– Добре съм. – Исках да те попитам нещо. Какво се случи с теб тогава? – Дима нямаше време да отговори.
Към него се приближи една грохнала старица, а с нея и едно момиче, малко момиче, дори още не беше ученичка. – Ти ли си Димитри? – кимна той. – Я. – Е, сега ще трябва да я отгледаш.
Жанка каза, че не искаш, но това зависи от теб. Аз вече съм с единия крак в гроба, какво ще правя с едно дете? Бабата магически изчезна, а Дима с ужас погледна детето. Женка до него издиша.
– Уау, Дима, тя е просто копие на теб. Ето къде не е нужно да правиш изследване. В главата на Дима се чу бръмчене.
– Чакай, Джен, това не може да е моето дете. Ти сама ми даде хапчетата. – Какви хапчета? – Дим, ти си нормален, това бяха витамини…
Просто не исках хората да те помислят за луда. Бръмчащото кълбо в главата ми се взриви на хиляди звънтящи парченца. – Не, не може да е така.
– Дим, какво правиш, бременна ли си с Жанка или какво?“ – Уау, нямах представа, че ти… Джен отстъпи назад. Продължаваше да мърмори под носа си и да клати глава. Дима дълго гледаше момичето.
Тя наистина много приличаше на него. Какво да прави с нея? Той се огледа объркано наоколо. Олга Александровна веднага се оказа до него.
Хвана момиченцето за ръка. – Хайде, скъпа, да отидем в една красива къща с красива кола. А Дмитрий Сергеевич утре ще помисли какво да прави, защото детето вече е под стрес.
Дима разбра, че последните думи са отправени към него. Цяла вечер той наблюдаваше как Олга Александровна се опитва да общува с Алиса, така се казваше детето, но тя отговаряше само с едносрични „да“ или „не“. Когато момиченцето заспа, Олга Александровна излезе при него.
Горкото дете, колко много я боли сега, вече няма мама, няма познати стени наоколо, всичко е чуждо. Къде ще отиде сега? Дима сви рамене, беше уморен, не беше готов да мисли за нищо сега. – Дмитрий Сергеевич, ще дойда рано сутринта, но ти понякога проверявай детето, все пак мястото е непознато.
През нощта Дима се събуди от странен звук, сякаш някой хленчеше. Той стана тихо, отиде до отворената врата на стаята, в която спеше Алиса. Искаше му се да каже, че детето смущава съня му, но се заслуша.
– Мамо, мамо, защо не ме взе със себе си? Ти каза, че татко ще ме обича, но той не иска да ме вижда, не ме харесва. Мамо, моля те, върни се и ме вземи със себе си. Той направи решителна крачка в стаята.
Думите заседнаха в гърлото му, не можеше да каже нищо. Ако не беше той и лошите му мисли, Алис щеше да живее в къщата и нямаше да се страхува от него, а Жана вероятно щеше да е жива. Парите се поддават на много болести.
– Алис. Момичето се обърна към него и се притисна в леглото. Дима тихо седна до нея.
– Алис, простете ми, моля ви, не знаех. Все още не знам как да общувам с децата. Никога не съм общувал с деца.
Може би съм направил много неща погрешно в живота си, но ще се постарая много да се науча. Да се науча, за да можем ние с теб да бъдем приятели. Алис докосна ръката му.
– ‘Мама каза, че си много приятен. Просто не искаш другите да видят, че си добър. Защо не? Дима беше объркан.
– Не знам. Мисля, че добрите хора са слаби хора. Алиса поклати глава…
– Това не е вярно. Майка ми беше най-хубавата и най-силната. Знаеш ли, знаех със сигурност, че тя изпитваше силна болка.
Но когато влизах в стаята ѝ, тя винаги ми се усмихваше. Разбираш ли? Дима погледна изненадано Алиса. – Да.
Това дете изобщо няма детски очи. Аз почти не плаках, когато майка ми умря. Баба каза, че вече е добре.
Не я боли. Баба каза също, че аз, сирачето, ще трябва да живея в сиропиталище. Честно казано, в този момент Дима искаше да умре.
Той не само се срамуваше, но и изпитваше болка. Почти физическа болка стискаше гърдите му. Едва сега той наистина осъзна какво беше направил.
Той самият, със собствените си ръце, беше вкарал в гроба човека, когото обичаше. Дима нежно прегърна малките треперещи рамене на Алиса. – Ето какво, ако ми простиш, ние с теб ще опитаме.
Ние с теб ще бъдем най-добрите приятели. Определено ще се науча да бъда добър татко. Само ти ми помогни.
Не знам какво е да си баща. Алис се вгледа в очите му. – ‘Няма да ме дадеш в сиропиталище? Той рязко поклати главаһттр://….
В какво сиропиталище? Сега дори не мислеше за това. – Няма да те дам на никого. Обещавам.
Алис го погледна за момент. След това с малка длан изтри появилата се от нищото сълза на бузата му. – Не плачи, ти си възрастен.
Аз със сигурност ще ти помогна. Тя се замисли за миг. После обви ръце около врата му и въздъхна.
Или по-скоро издиша. Дима се страхуваше да помръдне. Те седяха така дълго време.
После Алиса изстена равномерно. Дима внимателно я положи, покри я с одеяло. Помисли си, че детето може да се събуди отново и да се изплаши, затова легна до нея, на самия край, за да не смущава Алиса.
Вече заспивайки, прошепна. – Жана, обещавам ти, че дъщеря ни ще бъде най-щастливата на света.
