Като извади ключа от джоба си, Нина не се надяваше на нищо. Нямаше друг изход, само шанс. Може би щеше да се случи някакво чудо, все някога в живота ѝ трябваше да се случи нещо хубаво.
Жената току-що беше излязла от затвора. Беше се поправяла години наред, сега щеше да е свободна да се адаптира отново. Тук на практика не ѝ е останал никой.
Съпругът ѝ я е напуснал, родителите ѝ са починали рано. Слава богу, че не са видели срама й. Останали са няколко приятели, поне не са спрели да общуват.
А Таня дори я посещаваше от време на време. Но Нина не искаше да й седи на врата и затова ви благодаря за подкрепата и помощта. Искаше първо да се опита да влезе в апартамента си.
В края на краищата той е и неин. Купихме го със съпруга ѝ, така че всъщност тя е и хазяйката там. Помоли приятелите си да не казват нищо, не искаше да се разстройва още повече.
Но е ясно, че съпругът ѝ не я очаква. Таня беше казала нещо. Ето защо Нина не се надяваше, че ключът ѝ ще пасне на ключалката.
Това е просто тази вяра в чудеса. Някаква детска наивност, празничната атмосфера все още се усещаше във въздуха. Съвсем наскоро беше минала новогодишната нощ.
Изглеждаше, че един нов живот е на път да започне. Но реалността беше различна. Нищо хубаво нямаше да започне. Тя беше излежала присъда в затвора. Това е петно върху останалата част от живота ѝ. Но тя искаше да мечтае.
И Нина, усмихвайки се на себе си, постави ключа в ключалката. Каква беше изненадата ѝ, когато ключалката се отвори. Лесно като по масло.
Сякаш всички тези години далеч от дома никога не са се случвали. Сякаш току-що се беше прибрала от работа. Сега щеше да направи бърза вечеря и да изчака съпруга си.
Мисълта за съпруга ѝ я отрезви. Разтърси главата ѝ. Разбира се, той не я чакаше отдавна. А и няма нужда да готви. Защо не е сменил ключалката? Вероятно просто мързел. Егор е тежкоатлет.
Той не прави нищо, освен ако не се налага. А и нямаше никаква спешност. Защо да харчи пари за ключалка, когато само жена му, която е зад решетките, е имала резервни ключове?
Беше я изключил от живота си, макар че не се беше развел с нея. Нина колебливо влезе в апартамента си и там я посрещна непознат мъж. Първоначално младата жена се изненада.
След няколко секунди тя се изчерви от гняв и отвори уста. Тя дори изкрещя. Но рязко затвори челюстта си и се приближи до Нина.
– Ти ли си? – Тя попита недоволно. – Елена Николаевна, елате тук! – изкрещя тя в стаята. Оказа се, че свекървата също присъства.
Нина изобщо не очакваше да я види тук. Явно тази дама ѝ харесваше повече от нея. Елена Николаевна хвана новата си снаха за ръка и погледна уплашено към неочакваната гостенкаһттр://….
– Нина, не смей да правиш глупости! Ще крещим силно и ще извикаме полиция! – опита се да каже колкото се може по-строго свекървата. – Мариночка, дай ми телефона! Уморената Нина се усмихна тъжно. Каза на Елена Николаевна да не притеснява органите на реда.
Тя е в апартамента законно. Беше си излежала присъдата. – Не разбрах защо толкова рано? – Мариночка се възмути. – Още не са минали десет години. Елена Николаевна, може би все още е в полицията? Младата жена се отдръпна зад свекърва си. Нина въздъхна и каза, че сега всичко ще се обясни.
Макар че не искаше да се обяснява пред новата приятелка на съпруга си. Не се срамува, живее в чужд апартамент, със свекърва ѝ е хубаво. А и самата Елена Николаевна, колко е любезна с това момиче.
Мариночка е нейна. И когато Егор доведе преди много години Нина, за да представи майка си, така Елена Николаевна няколко думи едва измъкна от себе си. Само Егор подскачаше, опитвайки се да изглади нещата.
Тогава Нина не разбираше защо майката на приятеля ѝ е толкова против нея. По-късно научи, че не ѝ харесва, че избраницата на сина ѝ е хилава. След смъртта на родителите си тя заживява с баба си на село.
Елена Николаевна я гледала отвисоко и зад гърба ѝ я наричала необразован хамстер. Въпреки че Нина беше умно момиче, завърши колеж, работеше като медицинска сестра, планираше да влезе в институт. Но все пак за бъдещата свекърва тя си оставаше втора класа.
Елена Николаевна не можеше да приеме, че синът ѝ ще се ожени за такова момиче. Неведнъж Нина чувала свекърва си да говори със сина си по телефона. И първо питаше: наблизо ли е твоето кантонерче? Не искала да я подслушва.
Егор не каза нищо на Нина, за да не я разстрои. Тя не го попита. Не виждаше смисъл, нищо нямаше да се промени така или иначе…
Може би щеше да изчезне с времето. Но изглеждаше, че не разполага с време. След сватбата живяха една седмица, може да се каже, на спокойствие.
И тогава свекърът ѝ почина. Ето защо Нина влезе в затвора. Той бил отровен и за това била виновна снаха ѝ.
Дадоха й десет години, но след седем години я пуснаха предсрочно. Нина току-що съобщи на свекърва си и на новата си снаха, че е излязла предсрочно. Можете да се обадите в полицията, но резултатът едва ли ще се хареса на Елена Николаевна.
В края на краищата всъщност само Нина е тук законно. Апартаментът е наполовина неин. А коя е Марина, тя няма представа и не е давала съгласието си тя да е тук.
Свекървата нямаше какво да каже. Тя побеля и бързо се прибра вкъщи. Мариночка объркано я гледаше, страхувайки се, че Нина може да е опасна.
Помоли свекървата да не си тръгва. Но Елена Николаевна, позовавайки се на неотложни дела, си тръгна. Марина обаче нямаше от какво да се страхува.
Нина не можеше да направи нищо. Този апартамент принадлежеше и на нея, и на съпруга ѝ. И следователно той има право да доведе тук, когото си поиска.
Сега може да изгони всички, но Егор ще дойде от работа и ще докаже правотата си. Нямаше никакъв смисъл да се занимава с тази Марина или да иска нещо от нея. Нина постоя още известно време, като каза, че няма да остане тук.
Искаше само да си вземе нещата, като се надяваше, че поне нещо е останало. Марина издиша с облекчение и изтича до балкона. След това завлече една картонена кутия в стаята и каза, че всичко това е на Нина.
Нека й благодари, че не го е изхвърлила. Жената излезе навън с кутията. Искаше ми се да ревна, но какъв беше смисълът?
Бяха минали седем години, от стария ѝ живот не беше останало нищо. Тя бръкна в кутията, имаше няколко якета и някакви други неща. Въпреки че е старо, всичко е много необходимо за първи път.
Не се знае кога ще се спечелят пари за ново, трябва да започна всичко отначало. Обадих се на приятелката си. Таня веднага й извика такси.
Нина не можеше да повярва, че всичко това се е случило с нея. Седемте години отлетяха като един ден. Така ѝ се струваше и сега, когато седеше под вратата и чакаше такси.
Но през всичките тези години усещането беше различно. Всеки ден се разтягаше като дъвка. Дълго дъвчене, което отначало изгаряше устата ти с дрънчаща смес.
След това безвкусна и досадна, а вечерта се изплюва. Много пъти жената се замисляше как й се е случило това. Кой го е направил и защо.
Не намирала отговори. Това се случило преди седем години. Току-що се била омъжила.
Цели две години двамата с Егор вървели към нея. Беше като да се провираш през бодливи храсти. Първо наеха апартамент, после си купиха собствен.
Нина продаде къщата в селото, а Егор отиде да печели пари. После баща ми продаде колата си, за да му помогне. Как свекървата била бясна заради поведението на съпруга си.
Тя мразеше приятелката на сина си. Със свекърва си Нина имала трудни отношения. Майката на Егор я мразеше, а баща му се отнасяше макар и неутрално, но искаше синът му да е щастлив.
Не напразно той продаде колата, за да добави пари за апартамент. Въпреки възраженията на съпругата си, той направи това, което смяташе за правилно. Но иначе и двамата свекърви не изпитваха нежни чувства към Нина….
На сватбата те ѝ подариха плик с пари. Куром до смях, но тъщата каза, че продадената кола е за сметка на сватбата, те не са милионери. Егор и Нина нямаха нищо против, не заради подаръците са се оженили.
Би било желателно семейният живот да не се помрачава от нищо. Но една седмица след сватбата бащата на Егор неочаквано почина. Всички бяха шокирани.
Един здрав човек никога не се оплакваше от здравето си. Нещо повече, съвсем наскоро на работа се принуди да премине медицински преглед. И тогава такава трагедия.
Естествено, имаше преглед. И се установило, че тъстът е бил отровен с отрова. И тогава започнал личният кошмар на Нина.
Елена Николаевна си мислеше, че тази снаха е отровила съпруга ѝ. И тя си измислила причина. Мразела го, защото отказвал да вземе заем на себе си.
Това е пресилено обвинение. Наистина, когато купили апартамент, Егор помолил баща си да изтегли заем. Той не искаше да харчи спестяванията си.
Те планирали да направят ремонт на апартамента. Самият Егор не можеше да изтегли заем. Не му позволиха. А Нина тъкмо беше започнала нова работа. Баща ми само предложи да продаде старата си кола. Но сумата не беше достатъчна.
В крайна сметка купиха по-евтин апартамент, но и нормален. А свекървата запомнила това и също започнала да обвинява снаха си, че уж отдавна е хвърлила око на имота им. Може би е искала да отрови всички, така че апартаментът на свекървата и всички спестявания да отидат при нея….
Затова полицията започнала да проверява Нина. В крайна сметка в якето ѝ зад подплатата е намерено пакетче с остатъци от отровното вещество. Момичето нямало представа как е попаднало там.
Тя не е имала намерение да трови никого. Това е лудост. Но вината ѝ беше доказана и съдът постанови присъда.
Десет години в наказателна колония. Най-лошото е, че съпругът ѝ повярвал в това. Тя никога не била казала лоша дума за родителите му.
Беше трудно да осъзнае, че съпругът ѝ я смята за убийца. Освен това тя го приемаше. Нина не можеше да направи нищо сама.
Нямаше влиятелни приятели, нито пари, за да докаже невинността си. Нямаше представа кой би могъл да я натопи. Само свекърва ѝ я мразеше.
Но Елена Николаевна не можеше просто да се отърве от снаха си, да съсипе съпруга си. Егор дори и да се отвърна от нея, но не подаде молба за развод. И Нина имаше малка надежда, че всички ще се оправят.
Но тогава една приятелка ѝ каза, че мъжът ѝ си е намерил друга. Сега жената е убедена, че това е истина. Живеят заедно, а защо не се развеждат? Това стана ясно, когато Марина се разприказва.
Съпругът се надявал, че жена му няма да преживее зоната. Как би могла такава скромна и тиха Нина да оцелее в затвора? Той си мислеше, че ще умре или сама, или ще ѝ помогнат зевзеците. Ако умре, няма да й се налага да дели апартамента.
Затова той реши, че просто ще я наследи и ще получи целия апартамент. Това е по-привлекателно, отколкото да се разведе и да получи само половината. Мъдро, но неприятно решение.
Нина най-накрая слиза на земята. Не може да разчита на съпруга си. Той отдавна гради живота си с друга жена…..
Съпругата му малко се намесва в плановете му. Ще трябва да разделим имота. Но това едва ли ще се отрази по някакъв начин на отношенията им.
Нина реши да не отлага и да реши въпроса с апартамента, за да не напряга дълго приятеля си. Имаше много неща за вършене, а нямаше пари. Не е трудно да се намери работа за един лекар, те винаги имат нужда от нея.
Веднага потърси варианти, утре ще отиде на интервю. Естествено, тя нямаше никакви дрехи. Само някакви стари дрехи, които й дала приятелката на съпруга й.
Единственото топло яке е онова, в което намериха отровата. Подплатата е скъсана, има нужда от поправка. Затова Нина се погрижи за него тази вечер.
Когато го поправяше, откри чужд предмет под подплатата. Беше фалшив лилав нокът. Вътрешностите на жената изстинаха.
Това, което не очакваше, беше това. Нина беше сигурна, че нокътят принадлежи на свекърва ѝ. Елена Николаевна е любителка на модата.
Облича се добре, харесва всичко ярко. Обикновено просто си лакираше ноктите, но за сватбата сама си направи изкуствени. Цветът е точно същият, който Нина е видяла малко преди инцидента.
Снаха ѝ има добра памет за такива неща. Елена Николаевна показваше на всички ноктите си. Беше трудно да не й обърнат внимание.
А тя не можеше да направи нищо, за да не развали маникюра си. Освен това Нина се развесели. На сватбените снимки не е трудно да се намери потвърждение, че ноктите са точно на Елена Николаевна.
Нина и Таня разгледаха снимките на компютъра си и отново се убедиха във всичко. Но защо точно Елена Николаевна, Нина не разбра. Затова отиде да се види със свекърва си.
Елена Николаевна беше сама в апартамента си. Отначало тя не искаше да допусне снаха си на прага. Но онази каза, че знае всичко, има доказателства, ще предаде всичко на полицията.
„Приятелката ми е готова при едно позвъняване да отиде в полицията“ – заплаши Нина. Свекървата я пусна в апартамента, мълча минута, а после се разплака и падна на колене пред снаха си. След това признала всичко.
Съпругът ѝ я тормозел, тя нямала сили. Всички пари били в неговите ръце. Той държал жена си в здрава хватка.
Само на пръв поглед всичко било наред. Всъщност той не ѝ позволявал да диша свободно. Ограничаваше парите ѝ.
Тя работеше, така че прибираше част от заплатата си, за да й остава нещо за нейните желания. И беше срамно, че съпругът ѝ продаде колата за сина си. Той мислеше да размени апартамента в бъдеще, когато се пенсионират.
Мислеше да отиде някъде в провинцията, далеч от шума. Казваше, че един ден синът му ще има деца. Щели да имат нужда от по-голямо място за живеене.
Затова щял да им даде половината от апартамента. Как можеше Елена Николаевна да позволи това да се случи? Не стига че снаха ѝ е хилава, ами и съпругът ѝ иска да я завлече в нищото. А тя има план да се отърве от двама наведнъж.
След като синът ѝ се жени, тя е още по-убедена, че трябва да действа. Още повече че вече е намерила добра съпруга за сина си. Марина е с висше образование, работи в банка, интересува се от културния живот …
Точно от това имал нужда синът ѝ. Елена Николаевна е действала под влияние на емоциите, не е осъзнала веднага какво е направила. Съжаляваше съпруга си, беше свикнала с него, а съвестта ѝ я измъчваше.
Разкайваше се, но не се осмеляваше да признае всичко. Щеше да отиде в затвора, а и синът ѝ щеше да я отхвърли. Тя реши да не променя нищо.
Съпругът ѝ не можеше да възкръсне, а снаха ѝ вече беше в затвора. Свекърва ѝ твърдяла, че Бог вече я е наказал. Такъв грях винаги е тежък за душата.
Съжалявам – промълви тя тихо и прегърна краката на снаха си. Нина се обърна и си тръгна. Вечерта тя се изрепчи в къщата на приятелката си.
А на сутринта съпругът ѝ се обади и каза, че майка му е починала. Започна да обвинява жена си, че е направила нещо. Разбрал, че Нина е дошла вчера.
Но съпругата му разказала какво се е случило в действителност. Изглежда, че сърцето на Елена Николаевна не е могло да го понесе. Както тя каза, беше ѝ трудно да живее с осъзнаването на своя грях.
Егор отначало не повярва на жена си, но Нина го разочарова. Не мислех, че ще се окаже така, но когато вчера дойдох при свекърва си, записах целия разговор на телефона си. Съпругът ми беше шокиран от поведението на майка си….
Беше наистина трудно да ѝ прости. Заради чувството за вина Егор не предяви претенции към апартамента. А Нина подаде молба за развод и остана да живее в него.
Изгубените години не могат да бъдат възстановени. Но поне сега хората около нея знаят, че тя е невинна. Жената прощава на свекърва си.
Нека те решат как да я накажат горе.
