В ръцете на Даша се оказа любимата риза на съпруга й, и тя с горчивина изрече: – Вася, защо така? Какво направих неправилно?

На светло-синята тъкан блестеше предизвикателно петно от чужда червила – ярко червено, като подигравка.
– Ти си просто глупачка! – каза той със сарказъм и, обръщайки се, напусна кухнята.
В дълбочината на душата си беше сигурен в правотата си: съпругата му беше като сляпа за очевидното.
Историята им започна банално, както при повечето. Срещнаха се в офиса – млади хора, пълни с надежди и планове.
От първия поглед между тях прехвърча искра, която скоро прерасна в роман. После дойде сватбата, съвместния живот, мечти за бъдеще и деца.
Но съдбата разпореди нещата по друг начин. Дълго време бременността не идваше за Даша.
Трябваше да се обърне за помощ към лекарите, да премине през безкрайни прегледи и лечение.
Само след три години в семейството им се появи дългоочакваното бебе – Стасик с кафяви очи и тъмни коси, като баща си.
Но радостта беше омрачена от един момент – след бременността фигурата на Даша се промени. Тя качи излишно тегло, което никак не успяваше да свали.
Когато коремчето й едва започна да расте, Василий не обръщаше внимание на промените, смятайки, че всичко ще се върне в норма след раждането. Но това не се случи.
Отношенията между съпрузите ставаха все по-напрегнати. Вася не се притесняваше да нарича съпругата си „дебеланка“ или „кравата“.
С времето те спрели да делят дори леглото – на всеки му беше по-удобно да спи отделно. Разговорите сега се отнасяха само до битови въпроси: сметки, храна и синът.
Мъжът търпеше тази ситуация заради малкия Стасик.
За сина беше готов на всичко – да отделя време, пари и усилия. А когато Даша му хвърли в лицето неговата риза с червило, търпението му се скъса…
– Стига! – изрече рязко мъжът, без да крие раздразнението си.
– Не мога повече да търпя този живот с теб! Ти въобще знаеш как изглеждаш? Василий започна да се лута из стаята, събирайки вещите си на бързо.
– За развода ще поговорим после, – изръмжа той, хващайки чантата и насочвайки се към вратата.
– Не се притеснявай за ипотеката, аз ще платя своята част. Даря застина, а след това бавно се спусна на края на леглото.
Хващайки възглавницата, тя я натисна към лицето си и пусна сълзите си. След малко, когато успя да се възстанови, тя набра номера на приятелката си.
– Казах ли ти! – възкликна Лера през телефона. – Този тип винаги е бил безотговорен! Докато ти се грижеше за детето и пераше пелените, той си намери млада.
Спри да плачеш, вече идвам при теб! След час приятелката й беше на мястото, въоръжена с бира и закуски.
Целият ден прекараха в разговори, а вечерта решиха да се разсеят в караоке, където пееха силно любимите си песни.
На следващия ден Василий се върна за останалите си вещи.
Отивайки си, той не устоя на морализаторството: – Що се отнася до Стас, ще помагам финансово. По другото – не ми звъни.
– Васенька, моля те, не си тръгвай, заради сина! – умоляваше Даша. – Не използвай детето срещу мен! – отговори той хладно, поглеждайки я с презрителен поглед.
– Погледни се – като колбас, вързан с мастни пластове! А има жени, които дори с три деца остават стройни. Уф, гадно! Всяко негово слово беше за Даша като удар от мълния.
„Розовите очила“ на любовта паднаха и реалността се показа в цялата си жестокост. Той наистина си отива при друга, при тази, която така ярко черви устните си…
След развода бяха установени издръжки. Василий вече не се появяваше в живота им. Сега Даша знаеше: може да разчита само на себе си.
Майка й, все още работеща, можеше да се грижи за внука само през уикендите.
Бавно, но сигурно животът започна да се подрежда. Стас порасна и Даша успя да го запише в детска градина, освобождавайки време за работа.
Постепенно започна да обръща внимание на себе си, да променя начина си на живот.
Един ден тя обнови гардероба си, купи качествена козметика. Колегата Игор забеляза преобразяването на икономистката и прояви интерес.
В него тя откри тези качества, които толкова липсваха в отношенията с бившия й.
Сватбата с Игор беше скромна, но сърдечна. Новият съпруг никога не правеше забележки относно външността й, дори когато втората бременност отново добави към теглото й.
А Василий с времето почти изчезна от живота на сина си. Грижите за второто семейство погълнаха всичкото му време и усилия.
Ирония на съдбата: новата му избраница също се е напълняла след раждането на детето.
Сега той сам използва същите обидни думи – „дебела крава“ и „дебел колбас“. Когато научи това, Даря просто сви рамене – бумерангът се върна при него самия…