Един ден приютих бездомна жена в гаража си. Два дни по-късно погледнах вътре и се разплаках: „О, Боже, какво е това?“
Когато Хенри предлага подслон на бездомна жена, той не очаква нищо особено – просто тих акт на доброта. Но два дни по-късно гаражът му е преобразен, а Дороти се оказва съвсем различна от това, което изглеждаше.
Хенри е на 30 години и живее сам в дома от детството си, след като майка му починала миналата година. Животът му бил твърде тих и празен. Една дъждовна нощ той забелязва жена, седяща на бордюра под улична лампа. Тя изглеждала изтощена и безпомощна.
Хенри ѝ предложил да остане в гаража му – малко помещение с легло, тоалетна и течаща вода. Жената, която се представила като Дороти, приела предложението с думите: „Нямам какво да губя.“
На следващия ден Хенри оставил Дороти да си почине, но приятелката му Сандра изразила притеснения: „Как можеш да приютиш непозната? Ами ако е опасна?“ Хенри обаче бил убеден, че Дороти не представлява заплаха.
Два дни по-късно Хенри решил да провери гаража. Когато надникнал вътре, останал шокиран – мястото било напълно преобразено. Всичко било почистено и подредено. Дороти седяла на масата в чиста рокля и изглеждала като съвсем различен човек.
Тя разказала на Хенри за живота си – някога била професор по английска литература, но загубила всичко след трагедия: катастрофа отнела живота на съпруга ѝ и сина ѝ. След това животът ѝ се сринал – загубила дома си, работата си и желанието да продължи напред.
С времето обаче Дороти успяла да се възстанови благодарение на помощта на Хенри. Тя започнала работа в местната библиотека и след година вече имала собствен апартамент.
„Ти успя, Дороти“, казал ѝ Хенри при посещението си в новия ѝ дом. „Ние успяхме“, отвърнала тя с усмивка.
Историята показва как един малък акт на доброта може да промени живота на човек завинаги.
