„Какво е това?“ – Маша с удивление погледна вързопа, който с глух удар тупна до краката ѝ. Жената не беше очаквала подобно нещо, затова отстъпи няколко крачки назад. Тя нямаше никаква представа какво е това и откъде се е взело зад стария диван.
Всъщност, тя решила да направи разместване. Разбира се, както често се случва при жените, не казала за това на никого. Включително и на собствения си съпруг, който ужасно мразеше подобни внезапни желания за промяна.
„Докато той се върне от работа, аз вече ще съм приключила. Така ще стане по-просторно, визията ще се промени, а старата подредба отдавна ме е отегчила и ми се искаше нещо ново.“ Още от сутринта Маша опразваше шкафове, рафтове, чекмеджета, за да може мебелите да се местят по-лесно.
Междувременно прегледа и старите боклуци, като половината ги изхвърли. Само да можеше да се отърве и от досадните хора, тогава животът ѝ щеше да е прекрасен. Така Маша разсъждаваше за собствената си сестра, която вече трета седмица живееше при тях. Ако сестрата беше нормален човек – моля, нека си живее. Но Света беше много особена и неприятна личност, още от детството двете не поддържаха топли отношения. Когато се роди Света, Маша като по-голяма сестра първоначално се зарадва на малкото бебе.
Радостта ѝ обаче продължи точно до момента, в който сестричката не започна да ходи и да говори сама. Разбрала, че като по-малка ѝ се угажда повече, Света умело се научи да манипулира родителите им. Ако на по-голямата обещаваха подарък, по-малката веднага вдигаше истерия и, разбира се, получаваше желаното, преди сестра ѝ да го получи.
Ако Маша вземеше сладкиш, Света веднага го искаше и тя. Играчки, книжки, легло, стая – постепенно Света окупираше и отнемаше от по-голямата сестра всичко, а родителите, изглежда, дори не осъзнаваха, че в стремежа си да угаждат на по-малката дъщеря, ощетяват по-голямата.
Дори приятелите Маша губеше, защото Света ги привличаше на своя страна. Да не говорим за момчетата, които се появиха в живота на Маша, когато поотрасна. Света без свян ѝ ги отбиваше.
Поиграеше си с тях няколко дни и ги зарязваше. Именно заради сестра си Маша замина да учи в друг град, където срещна бъдещия си съпруг. Най-накрая не ѝ се налагаше да се страхува, че Светка ще ѝ отнеме поредното момче.
Първо, защото…
Тя не беше наблизо, а и второ – Егор дори нямаше да я погледне. Двамата с Маша имаха много силни чувства и тя не се съмняваше нито в него, нито в неговата вярност.
На родителите си съобщи едва след свършен факт, че е решила да се омъжи. Всъщност никаква същинска церемония нямаше – просто отидоха и се подписаха, като си сложиха на пръстите обикновени сребърни халки.
Егор беше сирак. Не че е израснал в дом за деца, просто така се случи, че родителите му си отидоха един след друг от тежка болест, когато той вече беше пълнолетен, и момчето остана само.
В неговия апартамент двамата се настаниха. Беше старичко двустайно жилище, което с вида си потискаше, но Маша, без да губи време, се зае да го преобрази. След като се беше обучавала за дизайнер, тя успя почти без пари да превърне скромното местенце в уютно гнезденце. Лично изрисува стените и ги декорира с гипсова лепнина, залепи симпатични тапети и боядиса с боя ужасно старата плочка в банята. Тук и там разхвърля ръчно плетени килимчета и ушити от нея възглавнички с пискюли. В бъдеще планираше да смени и старата мебел, но засега младото семейство не можеше да си го позволи.
Те събираха пари за операция на мъжа ѝ. Той не беше болен, но имаше някакъв дефект, от който искаше завинаги да се отърве – куцаше. Това беше вродено и едва забележимо, но Егор много държеше да го премахне, а Маша подкрепяше желанието му.
На нея това не ѝ пречеше, но щастието на любимия беше на първо място. Двамата работеха упорито, като старателно пускаха всяка свободна стотинка в стара кутия за бисквити, която тайно държаха в шкафчето под печката. Света се появи на прага им съвсем неочаквано.
В онзи ден Маша си беше вкъщи – имаше рожден ден и реши да приготви малка празнична трапеза за себе си и съпруга си. Въртеше се в кухнята, тананикаше си тихичко и нямаше никаква представа, че съвсем скоро животът ѝ ще се преобърне с главата надолу. Звънецът на вратата я откъсна от готвенето.
Докато тя си изми ръцете, звънецът прозвъня още три пъти. Маша побърза да отвори и, изненадана, се взря в по-малката си сестра.
— Изненада! – запя Света и, пъхвайки набързо в ръцете на шокираната Маша една препълнена пътна чанта, влезе в апартамента.
— Гледай ти, доста уютно си се устроила, и място не липсва. Само още един ремонт да направиш, да махнеш това грозно гипсово нещо от стените, и ще стане супер. – Както винаги с нахалния си тон, обяви Света и седна на стола, кръстосвайки крака.
— Готвиш ли? Хубаво, защото съм толкова гладна след път, че цял слон мога да изям. Между другото, родителите обадиха ли ти се вече?
— Не.
— Е, значи чакай. Ще поживея при теб, те казаха, че ще се разберете.
Маша си пое дълбоко дъх.
— Света, защо реши, че ще те приема?
— Ами ти нямаш избор. Няма да си тръгна, защото нашите правят ремонт и ме изпратиха при теб.
— Все пак не си дете, можеше да си наемеш квартира.
— Можех, но, за съжаление, останах без работа, а нашите нямат излишни пари.
— Ти би могла да ми дадеш, ако искаш, но, съдейки по оскъдната обстановка, и ти не си никак заможна.
Оттогава сестричката остана да живее при тях, само с присъствието си вгорчавайки живота на Маша. Родителите наистина горещо я бяха помолили за помощ…
Нямаше друг избор, освен да се съгласи. Само че сестрата я вбесяваше неимоверно. Кокетничеше с Егор, без капка притеснение се разхождаше из апартамента чисто гола, постоянно пипаше личните вещи на двойката, ровеше в хладилника и можеше да изяде най-вкусното, без дори да го сподели.
Не си прибираше след себе си, не пускаше пералня, дори не си оправяше леглото. Всичко това толкова издразни Маша, че един ден тя не издържа: — Знаеш ли какво, скъпа? Стига толкова!
Търси си работа и квартира под наем. Или още днес заминаваш при родителите.
За учудване на Маша, Света не възрази. Тя равнодушно кимна: — И аз това си го мислех. Не се притеснявай, скоро ще се изнеса.
Този разговор се проведе ден преди Маша да реши да размести мебелите. Сутринта Света замина да огледа жилище под наем, а сега Маша гледаше вързопа в краката си и се чудеше какво да прави. Любопитството надделя, и жената го отвори.
Вътре имаше пари — много пари. Откъде се бяха взели, оставаше спорен въпрос. Маша веднага набра мъжа си.
— Егор, къде са ни парите?
— Как къде? В тайника, защо?
Маша му описа ситуацията, след което надникна в своя тайник и установи, че кутията от бисквити е напълно празна. Тя го каза на Егор, а той обеща да се прибере. Нямаше съмнение, че Светка се е опитала да се облажи от сестра си, но не ѝ достигаха доказателства, затова решиха да я хванат „на местопрестъплението“.
Когато Егор се прибра, двамата преброиха парите и, за да не рискуват, той отиде в банката и ги внесе по картата си. Света се върна привечер.
— О, какъв е този хаос?
Маша сви рамене:
— Просто реших да прегледам разни неща. Натрупа се твърде много боклук.
— Аха, ясно. Ти си ни, Машка, „работната пчеличка“ и тъй нататък. А ще ядем ли нещо?
— Не, приготвяй си сама. Ние днес сме на ресторант.
— А аз?
— А ти, доколкото си спомням, щеше да си стягаш багажа. Така че се заеми с това.
Съпрузите направиха, че излизат, но всъщност се качиха на горния етаж, изчакаха малко и тихомълком се върнаха в апартамента. Света беше толкова заета, че не чу влизането им.
— Какво, парите ли търсиш? – попита Маша с насмешка, насочвайки камерата на телефона си към сестрата, която в този миг трескаво ровеше зад дивана в търсене на вързопа.
— Къде ги дянате? – сопна се Света.
Маша дори се зачуди на въпроса ѝ.
— Не ти ли се струва, че това не те засяга?
— Е, аз имам нужда от тези пари. Махни тази проклета камера. Иначе ще я строша.
— И не си го и помисляй, сестричке…
„Ако се осмелиш да го направиш, ще си имаш работа с полицията! — Ти реши да ни обереш? Благодари се, че не съм те издала веднага. Но ето, на родителите ще им покажа записа, за да знаят кого са приютили и да не те пращат повече тук!“
Света скочи и закрещя: „Какво изобщо разбираш ти? Ти и нашите родители — вие сте едни дъртаци, които нищо не схващат.
И изобщо, ти си ми сестра и си длъжна да споделяш с мен. Това са и мои пари също. Гледай я как се е уредила – мъж с апартамент си намерила! Още и криеш парите, за да не ги делиш.“
Маша гледаше сестра си и не можеше да разбере – шегува ли се или наистина е чак толкова луда? Междувременно Света продължаваше да се разпалва все повече и накрая се нахвърли върху сестра си. Ако не беше Егор, сигурно щеше да се стигне до бой. Той сръчно я спря, извъртя ѝ ръцете и я настани в едно кресло. Маша набра родителите, обясни им положението и колко неадекватно се държи Света, и настоя да дойдат веднага да си я приберат. Ясно беше, че не могат да се появят мигновено, но пристигнаха още на следващия ден. През цялото това време Света се опитваше да избяга, сипеше проклятия и от време на време изпадаше в истерия.
Маша очакваше, че майка ѝ и баща ѝ поне ще се извинят. Вместо това те се нахвърлиха с упреци към по-голямата си дъщеря: „Разбираш ли, че ни провали ремонта? Е, Светочка малко е прекалила. И какво толкова, да правиш трагедия от това? Колко да е взела? И изобщо, що за човек си ти, че да пестиш пари и покрив от собствената си сестра?“
Тук вече Егор не издържа. Без да каже нищо повече, изведе цялата рода до вратата и преди да ги изхвърли напълно заяви: „И вие се наричате родители? Радвам се, че не сме се срещали по-рано. И се надявам това да е първата и последната ни среща. Не искам да ви виждам повече в дома си.“
След което хлопна вратата и отиде при разплаканата си съпруга.
От този ден нататък Маша започна да се смята за сираче. Така ѝ беше по-лесно, защото езикът не ѝ се обръщаше да нарече „родители“ хората, които цял живот я бяха потискали. Тя не съобщи как е минала операцията на Егор. А когато ѝ се роди дъщеря, дори не ѝ мина през ум да извести някого от близките. Тя беше щастлива със съпруга си. И това ѝ беше напълно достатъчно.
