Наскоро моя съседка на 90 години празнува юбилей. Реших да я поздравя, взех малка торта и отидох при нея. Но това, което видях в къщата й, дълбоко ме трогна и ме накара да се замисля 😢 Споделям тази история 👇👇
Реших да посетя 90-годишната си съседка, за да я поздравя за рождения й ден, но бях шокиран
Със съседа не бяхме особено близки, но винаги сме водили топли разговори. Тя сподели интересни истории и аз се опитах да й обърна внимание, защото знаех, че живее сама: съпругът й беше починал отдавна, а децата й се бяха преместили.
След като научих за годишнината й, реших да я поздравя. Мислех, че роднините й ще организират купон, а аз просто ще се отбия малко по-късно с торта.
Когато пристигнах ме посрещна идеално почистена къща и сложена маса, но… нямаше гости. Съседката седеше на стол и гледаше телевизия, сякаш се опитваше да се отвлече от тъжните мисли.
Тя се усмихна топло, когато ме видя и ме покани да седна. Започнахме да си говорим и думите й разбиха сърцето ми. Оказа се, че този ден никой от близките й дори не й се е обадил.
Прекарах с нея повече време, отколкото бях планирал, опитвайки се да освежа самотата й. Тя ме почерпи с домашно приготвени ястия, които приготви с надеждата, че най-накрая ще се появят деца или внуци.
Тази среща ме накара да се замисля: колко често забравяме да проявим внимание към любимите си хора, приемайки любовта им за даденост?
Моля, обадете се на близките си. Посетете ги. Това е най-ценното за тях. Защото един ден може да е твърде късно…
