Момче пред вратата ми: среща, която докосна сърцето ми
В една прохладна есенна вечер чух леко почукване на вратата. 🙂 Когато отворих, пред мен стоеше слабичко момче, облечено в скъсани дрехи, с несигурен поглед. Не изглеждаше на повече от осем години. „Мога ли да получа малко вода?“, попита той с тих глас.😵💫
Кимнах и го поканих вътре. Докато пиеше, го наблюдавах с тревога. „Как се казваш? Къде са родителите ти?“, попитах нежно.․․ Отговорът му ме накара да настръхна.․․ Цялата история в коментарите👇
Момчето се поколеба, преди да отговори: „Казвам се Лео. Чичо ми ме изгони, защото вече не може да се грижи за мен.“
Думите му ме разтърсиха дълбоко. Не исках да го плаша още повече, затова му предложих топла храна и чисти дрехи. След като се нахрани, той ме погледна с предпазлива усмивка – за първи път видях надежда в очите му.
Докато си почиваше, се свързах с моя приятелка, която работи в социалните служби. Тя обеща да дойде възможно най-бързо. Когато пристигна, говори внимателно с Лео и разбра, че той е живял на улицата в продължение на няколко дни.
За щастие, след дълго търсене успяха да намерят майка му. Тя го бе търсила отчаяно, но самата тя се намираше в трудна ситуация. Сега беше готова отново да му даде сигурен дом.
Моментът, в който Лео отново видя майка си, беше неописуем. Тя коленичи пред него, със сълзи в очите, и го прегърна силно. Видях благодарността в погледа ѝ и знаех, че Лео най-накрая има отново семейство.
Няколко месеца по-късно получих съобщение от нея. Тя написа, че Лео е щастлив и се справя добре в училище. Тази среща не само промени живота му, но и ме научи колко е важно да бъдем един до друг в трудните моменти.
