Жена ми почина преди няколко години. Тогава синът ни беше на четири години. Последната година от живота ѝ беше много трудна за нас.
Майка ми взе Саша, сина ни, да живее известно време при нея, за да не вижда страданията на майка си. Вече пет години живеем заедно. Първата година беше много трудна. И на мен, и на сина ми тя много ни липсваше. На сина ми особено му липсваха любовта и топлината на майка му. За щастие Саша вече ходи на училище, има нови приятели и се записа на уроци по плуване. А аз работя и се грижа за сина си. Дори не се замислях за личния си живот, докато не я срещнах. Бях на сватбата на братовчед ми. Децата бяха измислили всичко много добре, беше много забавно. Едно много красиво момиче ме покани на бавен танц. След това си говорихме много.
А когато я придружих до вкъщи, си разменихме номерата. На следващия ден не й се обадих. Спомних си за щастливите мигове с жена ми, за раждането на сина ни, за това как го чакахме. Реших да споделя този поток от мисли с майка ми. Тя каза, че ще е добре, ако ѝ се обадя. Рано или късно Саша щеше да създаде свое семейство, а аз щях да остана сам. Когато поисках да се обадя на Лора, тя ми се обади и ме покани на кино. Съгласих се да отида. Отидохме на среща и аз веднага ѝ казах, че имам дете. Тя на свой ред каза, че е била омъжена от две години, след това се е развела и няма деца. Така започнахме да се виждаме по-често. После я запознах със Саша. Тя идваше в дома ни и ни приготвяше вкусни ястия. Понякога прекарваше и нощта.
Чувствах се добре, когато се събуждах до жената, която обичах. Когато я помолих да се премести при нас, тя каза, че се срамува от сина ми. Но Саша се отнасяше много добре с нея. Никога не е казвал нищо лошо. Аз просто реших да изчакам. Шест месеца по-късно ѝ предложих брак. Обмислих всичко добре. Бяхме сами в едно огромно кафене и наистина исках да направя този ден специален за нея. Когато ѝ предложих, тя каза, че няма да приеме, докато не разреша въпроса със сина си. Лора каза, че Саша никога няма да я разпознае като своя майка, че тя винаги ще бъде непозната за него. Тя добави, че ако преместя Саша да живее при моите родители, ще се съгласи. Не знам какво да правя: той е моят син. А тя е любимата ми жена. Как може да ми предложи такова нещо?
