„Искам развод и колкото може по-бързо!“ – тези думи, като гръм от ясно небе, чу Светлана. Тя отдавна подозираше, че бракът им върви към своя край, но не очакваше това да се случи толкова скоро.
Напоследък правеше всичко възможно да оправи отношенията в семейството. Но днес сякаш нещо се беше случило с мъжа ѝ. Той нахлу вкъщи и започна да крещи, пръскайки слюнки наоколо.
„Дори не смей да ми противоречиш! Ти тук си никоя! Недей да разчиташ нито на апартамент, нито на пари! Всичко това е мое и ще си остане такова!“ Света разбираше, че той не се шегува. През всичките пет години, докато бяха женени, тя не работеше никъде; занимаваше се само с домакинството. Живееха в апартамент, който Дима беше наследил от родителите си.
Светлана прекрасно знаеше, че мъжът ѝ е прав – след развода няма да ѝ остане нищо. На следващия ден тя се обади на майка си. „Можеш ли да дойдеш при мен, докато Дима е на работа? Трябва ми съвет какво да правя оттук нататък.“ Още след час майката вече беше в дома на дъщеря си.
Двете започнаха да мислят как Света да изгради живота си занапред. „Светле, знаеш, че нашата врата винаги е отворена за теб, но не можеш цял живот да живееш при родителите си и да седиш на наш гръб. Рано или късно ще ти се наложи да си намериш работа, и то с добра заплата, за да можеш да си позволиш да живееш отделно.“
Света се съгласяваше с майка си, но все още не можеше да си представи как ще реализира тези планове. След като майка ѝ си тръгна, тя започна да размишлява как да си помогне и как да се измъкне от ситуацията. И тогава си спомни, че приятелката ѝ някога ѝ беше предлагала работа в техния офис.
Това беше точно онова, от което Светлана се нуждаеше сега. Без да губи време, тя се обади на приятелката си Алина и се разбраха да се срещнат. Докато пътуваше към кафето, в което се бяха уговорили да се видят, Света вече беше измислила хитър план как да накаже мъжа си за това, което ѝ беше причинил.
„Дима може да ме лиши от всичко, но не и от моето самоуважение“, каза си тя на глас. Приятелката ѝ дойде по-рано и вече седеше на една маса, чакайки я. Двете веднага се захванаха да обсъждат проблема.
Алина съчувствено изслуша приятелката си и я попита с какво може да ѝ помогне. Света реши да не ходи по заобиколни пътища и каза директно: „Помниш ли, че ми предлагаше работа, помощ да се устроя някъде? Още ли важи предложението? Ако да – мога да започна още утре. Разбери, трябва да докажа на мъжа си, че мога спокойно да се оправям и без него. Така че нямам много време и ми трябва работа спешно.“
Алина прекрасно разбираше приятелката си – и тя само преди малко беше преживяла раздяла, затова чувствата на Света ѝ бяха познати. „Ще ти помогна с работата, непременно ще поговоря с брат ми. Той е важна клечка при нас, а шефът му се вслушва в мнението му.
Нали помниш брат ми Льоша? Миналата година на рождения ми ден се запознахте. След това постоянно ме разпитваше как си и всеки път уточняваше дали случайно не си се развела.“ „Накъде биеш?“ – ухили се Света, макар че прекрасно разбираше накъде води разговорът.
Тя и сама тогава бе харесала Алексей, а как да не го запомни – висок, красив, и то богат. Разбирайки, че все още му е симпатична, у Света се зароди отдавна забравено чувство. Осъзнавайки, че има шанс да завърже връзка с богат и перспективен мъж, тя вече не се страхуваше от развода.
Жената реши сериозно да се подготви за развода, насрочен за следващата седмица, затова след срещата с приятелката си отиде в бутик за нов тоалет. Парите ѝ даде майка ѝ – в крайна сметка трябваше да натрие носа на бившия си. Когато Света се върна вкъщи, телефонът ѝ иззвъня.
Обаждаше се приятелката ѝ, която ѝ съобщи, че се е разбрала за интервюто. Света много се зарадва, само я притесняваше, че денят на интервюто може да съвпадне с бракоразводното дело. Но между двете събития имаше достатъчно часове разлика и тя прецени, че спокойно ще успее да отиде и на двете.
Щом се прибра, съпругът забеляза новите ѝ придобивки и се скара с нея. Реши, че жена му вече си е намерила заместник, без дори да са се развели официално. Заплаши я, че много ще съжалява за действията си, но Света вече не обръщаше внимание на думите му, тъй като предчувстваше новия си живот.
До развода трябваше още да живеят заедно, затова тя се зарадва, когато родителите ѝ я поканиха на гости през уикенда. Света беше безкрайно щастлива, че поне няколко дни ще прекара далеч от съпруга си. Облече си новия тоалет и отиде при майка си и баща си.
Тя не знаеше по какъв повод е тържеството, но това не ѝ беше важно – искаше поне малко да се разсее. Щом я видя, майка ѝ се зачуди: „Допреди малко ми се оплакваше колко те е страх от развода, а сега изобщо не си личи да се тревожиш.
Няма ли нещо, което искаш да ми кажеш? Какви са тези промени?“ Светлана само се усмихна загадъчно. „Скоро ще разбереш всичко, потърпи. Единственото, което мога да ти кажа, е, че Дмитрий няма да успее да ме унижи… Не ми трябва неговият апартамент. Той сам ще си гризе лактите и ще ме моли да се върна.“ Майката я погледна учудено, но не успя да каже нищо, понеже бащата влезе и ги повика на масата.
Така разговорът трябваше да бъде прекъснат, а казаното от дъщеря ѝ не даваше покой на майката. След като гостите си тръгнаха, тя отново подхвана темата. „Светле, виждам, че нещо си намислила, но те моля, помисли много внимателно.
Мъжът ти иска да те лиши не само от жилище, но и от всички пари, които сте спестили заедно през годините на брака.“ Но Света успокои майка си: „Вече не разчитам на тях, знам, че Дима няма да ми остави и стотинка.
Но и не ми трябват. Аз се целя в нещо по-голямо и ще видим кой в крайна сметка ще изгуби.“ Майка ѝ не можа да разбере какво точно има предвид дъщеря ѝ и реши да не я мъчи повече с въпроси, а да изчака сама да реши кога да ѝ разкаже.
Светлана не бързаше да споделя плановете си с когото и да било, защото и самата тя все още не беше напълно сигурна дали взема правилни решения. Първо трябваше поне да отиде на интервюто и да разбере какво може да ѝ предложи братът на приятелката ѝ. Денят Х наближаваше.
Света вече нямаше търпение. Затова нощта преди интервюто дълго не можеше да заспи, размишлявайки как да успее да се справи с всичко на следващия ден. Между интервюто и развода имаше само три часа разлика.
Ако всичко мине добре, ще успее. Но трябваше да предвиди вариант и за случай, ако нещата се объркат. Света още дълго се носеше в мислите си, докато не заспа.
Събуди се на следващата сутрин в бодро настроение, облече новия си тоалет и отиде на интервюто. Алексей я посрещна на входа, което не можеше да не я зарадва – значи приятелката ѝ не е излъгала. Той наистина проявяваше интерес към нея.
„Света, заповядайте, седнете. Надявам се, че ме помните.
Аз съм братът на Алина. Виждали сме се на нейния празник.“ Жената му отговори, че го помни отлично.
Даже си спомняше какво точно носеше тогава. Харесваше ѝ колко стилно се облича. Мъжът ѝ благодари за комплимента и премина към обсъждане на длъжностните ѝ задължения.
Оказа се, че наистина имат нужда от нов служител. И то точно сега търсят асистент за самия Алексей. Работата му се била увеличила и сам не успявал да свърши всичко… Затова му трябвало някой, който да му помага. Готова ли е Света за подобен род работа? Тя веднага отговори: „Разбира се.
И имам опит. Когато мъжът ми остана без работа, аз издържах семейството ни, докато му помагах успоредно и по новия му проект. После, когато проектът му одобриха и започна да печели прилично, реши, че за мен е по-добре да не работя.
И оттогава се превърнах в домакиня. Но неотдавна той прецени, че вече нямам никаква стойност, и подаде молба за развод. Така че сега имам доста свободно време.
Мога да работя денонощно – така или иначе имам нужда да се разсея.“ „Да, съжалявам“, каза Алексей.
„Но може би той ще размисли и ще си възстановите брака.“ „Възможно е, но аз вече нямам желание за това“, отвърна жената. Поглеждайки през рамото на бъдещия си шеф към часовника, Света видя, че вече закъснява за делото по развода.
Извини се и изхвърча от кабинета, отправяйки се директно към съда. Алексей дълго я изпращаше с поглед. Мислите му бяха само за Света.
След няколко секунди в същата поза го завари и шефът му. „Коя беше тази красавица, която изхвърча от твоя кабинет? Да не би да е новата ти асистентка?“ „Да, прав сте. Но не само с красотата си ме впечатли.
Тя не е просто хубава жена. Никога не съм срещал толкова откровена и мъдра личност. Мисля, че е идеална и като мой помощник.
С нейна помощ ще вдигнем успеха на фирмата на ново ниво.“ След известно време Света седеше на бракоразводното дело и наблюдаваше мъжа си. Той се държеше като ненормален – унижаваше я и ѝ лепеше обидни етикети.
Светлана разбра, че е взела правилното решение, приемайки развода. Това съвсем не беше човекът, за когото се беше омъжила преди. Целият процес продължи около два часа и жената с облекчение въздъхна, когато всичко свърши.
Тя побърза да излезе от съда, но вече бившият ѝ мъж я застигна и грубо я дръпна за ръката. „Къде си се разбързала, скъпа? При любовника ли? Хайде, тичай, тичай. Просто исках да ти кажа за последно, че всичко, което беше между нас, си беше една голяма грешка.
Мислех, че те обичам, но не е било така. Никога не е било истинско. Всичко е било измамно.“
В отговор Света само му се усмихна. Издърпа ръката си от неговата желязна хватка и побърза да си тръгне. Не ѝ пукаше за думите му.
Тя знаеше, че я чака щастлив живот и не искаше да си разваля настроението с миналото. На Дима не му хареса реакцията на бившата му жена и същата вечер ѝ се обади, за да ѝ напомни кой голям „принц“ е загубила и че вече е нищо и никоя. „Чуй, мислех си – след като си бездомна, от добро сърце мога да ти отпусна пари назаем, а после някой ден ще ми ги върнеш“, присмя се в слушалката бившият.
Той обаче не очакваше, че Света ще реагира спокойно на думите му. Тя просто му отвърна, че не се нуждае от милостинята му, нека си държи и парите, и апартамента, защото това е единственият му шанс да си намери поне любовница – нито една нормална жена дори не би погледнала към такъв „недомъж“. „А за мен не бери грижа – каза тя, – аз вече имам къде да живея, а и имам повече пари от теб.
Така че сбогом, недей повече да ми звъниш“, каза Света с твърд глас и затвори телефона. Тя се гордееше много със себе си. Наистина се беше притеснявала да не ѝ трепне гласът, но всичко се получи отлично.
В душата ѝ веднага настъпи спокойствие, сякаш се беше отървала от тежък товар. На следващата сутрин първата ѝ работа беше да се обади на Алексей. Искаше да се уточнят за среща, за да може час по-скоро да започне работа.
Льоша не беше очаквал такава решителност от нея, но дойде на срещата. По пътя мина през магазин за цветя и ѝ купи няколко лалета. Искаше да я поздрави за развода, но не беше сигурен дали всичко е минало благополучно, затова не взе голям букет.
Щом Света влезе в кафенето, се усмихна, като го видя. „Мислех да обсъдим служебните ми задължения, а виждам, че вие сте решили, че съм ви поканила на среща.“ „Не, недейте… – смути се мъжът. – Изобщо не съм очаквал такова нещо, просто купих този букет, за да изразя уважението си към вас.“ Светлана се разсмя.
„Шегувам се, спокойно, не съм си и помислила такова нещо. Хайде да обсъдим длъжността ми. Искам да знам какво ще влиза в задълженията ми, защото разбрах, че не ви трябва просто секретарка, а личен помощник, което предполага доста по-големи отговорности.
Също се интересувам от заплащането, тъй като искам трудът ми да бъде оценен подобаващо. Повярвайте, умея да работя и изпълнявам задачите си качествено и без забележки.“ Светлана изрече всичко на един дъх и млъкна.
Сърцето ѝ биеше лудо, но искаше да види как ще реагира бъдещият ѝ шеф на монолога ѝ. Алексей не се забави с отговора. „Естествено, вярвам, че сте отличен служител.
Повярвайте ми, заплатата ще ви изненада приятно, а и ще получите допълнителни бонуси лично от мен“, намигна ѝ той. „Тъй като ще сте мой личен асистент, това означава, че може да сте ми нужна 24 часа в денонощието. Затова ще живеете в корпоративната къща до офиса.
Ако това ви устройва, позволете ми да ви закарам и да ви покажа новото ви жилище.“ Светлана беше приятно изненадана от този развой на събитията. Така само за един ден тя намери работа и си реши жилищния въпрос.
Мъжът я закара до къщата и, подавайки ѝ ключовете, я остави пред портата. „Ще ви посрещнат и всичко ще ви покажат, за съжаление аз трябва да тръгвам.“ С тези думи запали двигателя и замина… Света отключи с ключовете и влезе в двора. Веднага при нея дойде охранител на име Василий. „Елате, ще ви разведа из къщата“, каза той.
„Алексей Николаевич ни предупреди за вашето посещение.“ Жената прекрачи прага на къщата и веднага усети познат аромат. Точно така ухаеше Алексей.
Когато пътуваха в колата, тя успя да запомни миризмата. „Чакайте, значи и той живее тук?“ – помисли си. Реши да попита Василий. Той потвърди, че това е домът на шефа му, но понеже е твърде зает, рядко успява да идва.
Светлана се почувства малко объркана, но реши да изясни това по-късно. Първо ѝ се искаше да разгледа сама къщата, затова освободи охранителя и тръгна от стая в стая. Виждаше общо седем спални, без да брои две всекидневни и един кабинет.
Домът беше просторен и много ѝ хареса. Като си разгледа всичко подробно, реши да се обади на Льоша и да разбере чия всъщност е къщата и кой друг ще живее там. Алексей потвърди думите на охранителя и я успокои, че никой няма да я притеснява.
В къщата има достатъчно стаи, така че дори могат да не се засичат. Светлана каза, че много се радва на това. А наум си помисли: „Да, можем да не се засичаме.
Но ти можеш и да го правиш, докато аз ще направя всичко възможно да се виждаме колкото може по-често.“ След разговора с шефа си Света реши да им сготви вечеря. Като отвори хладилника, просто онемя.
Той беше претъпкан с продукти; стори ѝ се, че има запаси за цял месец. Извади си разни деликатеси и се настани удобно, за да ги опита. Тогава телефонът ѝ отново иззвъня.
Звънеше бившият ѝ мъж. Пак се беше сетил за нея и искаше да ѝ се позлорадства. Но не би.
Като разбра къде се намира тя, какво прави и как се чувства, Дима изригна в ярост. „Лъжеш! Не може да бъде! Оставих те без нищо! Как толкова бързо можа да решиш всичките си проблеми?“ „Дима, нали ти казах, че не искам абсолютно нищо от теб.
Какво можеш да ми дадеш? Аз в момента живея в огромен имот със седем спални, а ти ми се хвалиш с едностайния си апартамент. Наистина ме разсмя.“
„За мен се грижи мъж с добра длъжност и висок доход, а ти ми натякваш някакви си дребни пари. Не разбра ли досега, че като подаде молба за развод, всъщност ми направи огромна услуга? И ти благодаря за това. Ако не беше ти, нямаше да имам всичко, което притежавам сега.
А сега ме извини, но имам работа.“ – каза Светлана и затвори.
Ето че вече няколко месеца Светлана работи като асистент на Алексей… Харесва ѝ. Бързо намери общ език с колегите, а и с шефа си също. Както беше казал, той рядко идваше в имението, но щом видя, че Света откликва на ухажванията му, започна да идва почти всяка вечер.
След известно време двамата започнаха да се срещат. И съвсем се нанесоха да живеят заедно.
Сега тя отива на работа с началника, в служебната кола. Веднъж, пред фирмата, бившият ѝ мъж я причака, но охранителите на Алексей бързо го изхвърлиха. Дима дълго си гризеше ноктите от яд, защото смяташе, че бившата му ще го моли да се върне, за да може той да ѝ се подиграва.
Но разбра, че без него тя живее сто пъти по-добре, и това още повече го влудяваше. На родителите на Света Льоша много им хареса. Те одобриха избора на дъщеря си, макар и леко да ѝ се сърдеха, че не ги е посветила в плановете си. Но като видяха колко е щастлива, се отказаха от упреци.
А Светлана наистина беше на седмото небе от щастие…
