Освежена и отпочинала. Най-подходящият момент да разстроим влюбените гълъбчета, разбивайки техните розови планове за щастливо бъдеще. В един от дните на Денис му се обади тъщата и съобщи, че с тестя отиват на почивна база и ще вземат внуците със себе си.
Така таткото ще може да си почине от децата за няколко дни. Още преди да се затвори вратата след бабата и дядото с децата, зетят вече пишеше съобщение на любовницата си. Известяваше я, че е „пробутал пиногризите“ на баба им и дядо им, а тях ги очаква романтична вечер в бъдещото им общо жилище.
Лариса беше наясно с подготовката им. Дори не се надяваше, че той ще пропусне такава възможност да се отпусне. Денис се оказа истински джентълмен.
Своето „дамско сърце“ той лично искаше да въведе в апартамента. Втурна се с такси, за да отидат заедно и да направят първата си стъпка към новия живот. Вероятно дори я внесе на ръце в жилището.
Съдейки по тежкото му дишане, когато отключи вратата. „Скоро всичко това ще бъде наше“, въздъхна той, а после започна да къса дрехите ѝ.
Намерението беше веднага да преминат към романтиката. Двамата се озоваха в хола, където имаше удобен диван. Денис включи лампата и замръзна.
На масата седяха жена му и тестят.
— Изненада! — радостно каза Лариса. На мъжа му увисна челюстта и той бързо започна да си закопчава ризата.
А дамата му се обърка.
— Какво става тук? — учудено попита момичето. Лариса критично огледа слабичката жена, по лицето на която имаше дебел слой грим, и ѝ се прииска да се засмее.
Изобщо не очакваше, че мъжът ѝ ще я смени с такава кукла. И то не особено умна. Тя дори не разбра веднага какво се случва.
Тласкаше любовника си, настоявайки той да обясни кои са тези хора. Мъжът само я закри с тялото си и започна да мрънка нещо невнятно. Но точно тогава на вратата се позвъни.
Лариса спокойно стана и отиде да отвори. Бяха донесли храна от ресторант. Ясно беше, че любовничетата са се погрижили за вечерята си.
Лариса взе поръчката и даде щедри бакшиши на куриера. Внесе пакетите в хола и надникна вътре. Изглежда, порциите бяха за двама.
Тя се намръщи. Но нищо, ще ги разделим.
— Момиче, донесете чинии — обърна се тя към любовницата.
— А? Ама аз тук не знам кое къде е — за миг се стъписа момичето.
— Странно. Нали уж познавате цялото разпределение? — вдигна рамене Лариса.
— Или само сте обсъждали бъдещето? — тя отправи въпросителен поглед към мъжа си. Най-после момичето схвана какво става. Тя изруга и като стрела изхвърча от жилището.
— Странна работа — ухили се тестят. Мъжът се опита да се оправдае.
Но жена му каза, че отдавна му е разкрила „бухгалтерията“ и няма смисъл да се мъчи с обяснения.
— По-добре си събери набързо багажа, докато съм добра, и се махай оттук — препоръча му тя.
А баща ѝ вече се захващаше да смени бравата на входната врата. Лариса каза, че след като се върне от почивката, ще направи основно почистване в апартамента.
После щяла да помогне на Денис да прибере останалите си вещи. А би могла просто да ги изхвърли. Значи му спестяваше и това.
След това тя прекара три чудесни дни на почивната база с родителите и децата. Разбира се, беше ѝ тежко и неприятно, но тази малка отплата малко я утешаваше.
На децата каза, че татко им е уморен и ще живее отделно. Те не се натъжиха особено. Та нали така или иначе баща им не се занимаваше с тях.
Лариса продължи да живее с децата в своя апартамент. А на мъжа ѝ се наложи да си търси друго жилище. Любовницата, щом разбра, че нейният „зай“ е бездомен, веднага го изостави.
Без апартамент той не ѝ беше нужен. А Денис дълго ѝ пращаше на жена си гневни съобщения, обвинявайки я, че го е измамила с болестта си и е разрушила семейството им заради глупости. Уж неговото поведение можело да се разбере — бил под стрес.
Докато тя уж целенасочено манипулирала ситуацията. Лариса дори не се опитваше да се оправдава. Той си беше виновен сам.
На бившата си любовница Денис също се беше разсърдил, задето скъсала с него. Всички около него се оказаха лъжливи и меркантилни. „Как човек да вярва на жените и да започва нови връзки?“ — питаше той в празния нает апартамент.
Денис седеше на стар провиснал диван в наетото си жилище и мрачно оглеждаше новия си дом. Всичко тук му беше чуждо и неуютно. Спомените за предишния му живот с Лариса и децата го нараняваха.
Той съжаляваше за стореното, но гордостта не му позволяваше да признае грешките си. Няколко месеца по-късно Денис все още се луташе между горчивина и гняв. Опитваше се да създаде нови отношения, но нещата не вървяха.
Жените сякаш усещаха вътрешния му негатив и го отбягваха. Работата не вървеше, перспективите бяха мътни, а самотата го задушаваше. Денис реши да промени коренно живота си.
Напусна работа и замина от града, за да започне на чисто. Сменяйки средата, той се освободи от потискащите спомени. Постепенно отново намери душевен мир.
Запозна се с нови хора, намери си интересно занимание. Понякога мислеше за децата и как щеше да се развие животът му, ако не беше фаталната грешка. А Лариса през това време се справяше с домакинството заедно с родителите си.
Децата се отърсиха от стреса и отново станаха жизнерадостни. Когато настъпи моментът, Лариса им помогна да осмислят ситуацията и да не се сърдят на баща си. От време на време Денис се опитваше да общува с тях, но децата му отговаряха сухо и неохотно.
Лариса не им пречеше, но и не насърчаваше общуването. Няколко години по-късно Денис отново намери душевно равновесие, увереност в себе си и желание да изгради нова връзка. Един ден в сайт за запознанства му писа симпатична жена.
С нея започнаха топли отношения. Започнаха да се срещат и след известно време решиха да заживеят заедно. Новата му партньорка помогна на Денис напълно да остави зад гърба си миналите обиди и разочарования.
Той искрено обичаше тази жена и беше благодарен на съдбата за новия шанс за щастие. Успоредно с това Денис успя да подобри отношенията си с децата. Пораснали, те вече по-добре разбираха мотивите на баща си и му простиха грешките.
В новото семейство настъпи мир и разбирателство. Денис успя да извлече важни житейски уроци от преживения срив и сега ценеше всеки миг от щастливия семеен живот. Лариса също някой ден щеше да срещне новата си любов и да намери вътрешно спокойствие.
Бившите съпрузи, оставяйки обидите зад гърба си, успяха да запазят приятелски отношения в името на децата. И тази история доказва, че дори след най-тежките житейски изпитания винаги има възможност всичко да се поправи и да се започне отначало.
