Младите хора бяха приключили с ремонта и имаха време не само да си починат, но и да съберат гости в апартамента си. Те бързаха да стигнат навреме за рождения ден на съпругата си. Едва сега, решавайки списъка с гостите, Марина осъзна, че със семейството на съпруга си всъщност не се познава.
А вече беше женена от половин година. Изглежда, че е съвсем малко, но при тях някак неудобно се оказа. Майката на Слава наистина не я помоли за това.
Никой от познатите обаче не поиска да я посети, осъзнавайки, че младите имат ремонти. И тъй като сега имаше голям повод – стопанисване на къщата и рожден ден на Марина – беше време да се запознае с роднините на съпруга си. Особено в такъв апартамент и не се срамуваше да ги покани.
Ако идват за първи път, първото впечатление ще е добро. Марина се надяваше, че страната на съпруга ѝ ще ѝ направи добро впечатление. За неин срам, все още не си беше направила труда да поговори с тях по-отблизо.
Но какво можеше да направи, след като беше виждала свекърва си само няколко пъти, единият от които беше на сватбата? А свекърва си беше виждала само на сватбата. Сега ще наваксат изгубеното време. Между другото, за първи път с майката на съпруга си Марина се запознала в дома ѝ, когато Слава ги запознала.
После Татяна Генадиевна я покани и бъдещата снаха се опита да не падне с лице в калта. Дълго време избираше какво да облече, за да не я вземе майката на любимия ѝ за мърлява или да не изглежда провокативно. Купила торта, за да не си тръгне с празни ръце.
Марина я предложи, макар че Славик смяташе, че не е необходимо. Тогава момичето все още беше много изненадано, че освен тортата на масата на свекърва ѝ няма нищо друго. А Татяна Генадиевна все още я гледаше с подозрение.
Марина си помисли, че нещо й се е случило. В края на краищата не се досети с облеклото. Но после спокойно седна, изпи чая, изяде тортата, а каквото не изяде, остави тамһттр://news.bg
А Марина до последно се надяваше, че домакинята ще сложи още нещо на масата. Поне да беше нарязала малко сирене или лимон за чая. Но нямаше как, може би те не устройват пиршества.
Или пък Татяна Генадиевна не е имала време да приготви нищо. Може би беше заета с нещо, но не говореше за това. Както се казва, всяка колиба си има свои дрънкулки.
В края на краищата те не бяха дошли да ядат. Марина така или иначе нямаше да яде много. Тя се притесняваше, страхуваше се, че майката на Слава няма да одобри избора му.
Но Татяна Генадиевна ги благослови и им пожела щастие. Марина също представи любимия си на родителите си. И срещата им беше по-сърдечна.
Родителите ѝ направиха всичко възможно за бъдещия си зет. Сложиха такава маса, че краката ѝ се чупеха. Цяла вечер разговаряха, не можеха да се разделят.
А с бъдещата свекърва седяха и разтягаха времето като дъвка. Като например какво е времето и какви филми да гледат. Но добре, Марина и такова запознанство беше щастливо.
Татяна Генадиевна изглеждаше като жена, която няма да се меси в живота на сина си. А това вече е добре. Изобщо, след шест месеца съвместен живот, сега в спокойна обстановка Марина ще погледне свекърва си и ще се опита да поговори с нея за нещо сърдечно.
Необходимо е да се установи комуникация. Все пак за първи път майката на Славик вероятно също се е притеснявала. Ето защо всичко се е получило толкова неловко.
Марина покани роднините на съпруга си, своите родители и няколко приятели на това двойно тържество. С изключение на родителите ѝ, всички останали ще дойдат в апартамента им за първи път. Така че нека я оценят.
Ремонтът беше направен добре, те самите бяха доволни. И не е грях да се похвалиш. Макар че младата жена призова всички не да се хвалят, а да отпразнуват радостното събитие в живота си – края на ремонта, – тя искаше да зарадва гостите с добра храна, която сама беше приготвила с особено внимание и любов.
Всяко ястие било обмислено до последния детайл, което отразявало нейните кулинарни умения и гостоприемство. Тя направи всичко възможно. На масата нямаше свободно мястоһттр://….
Разнообразието от лакомства поразяваше въображението. Имаше деликатесни предястия, обилни топли ястия и апетитни салати. Всяко ястие излъчваше аромата на домашната кухня, сгрявайки душата на гостите.
Може би това е остатък от миналото и на някого ще се стори немодерно, но майка ѝ от дете учеше Марина, че на масата трябва да има много храна и за всеки вкус. Тази традиция не е просто почит към навика, а дълбок семеен ритуал, способен да изрази грижата и любовта към близките. Марина пазеше тази мъдрост, предавайки я чрез кулинарното изкуство и гостоприемството.
Веднъж станала свидетел на неприятен момент, когато домакините подредили богата месна трапеза, а един от гостите бил веган и цяла вечер седял ядосан с парче хляб. Тогава тя спряла да общува с това семейство. Но за това са виновни тя и тези, които са я поканили.
Все пак подобни неща би било добре да се уточнят, а поканеният да предупреди за предпочитанията си, за да няма изненади. Марина винаги питаше, в случай че някой е алергичен или нещо друго. Питаше и за свекърва си и за снаха си.
Слава каза, че роднините му ядат всичко. А съпругата му дори не си давала сметка колко много обичат да ядат. Кога ли щеше да види? Когато посещава къщата на свекърва си, е особено неразбираемо.
Те си изяждали само тортата. А на сватбата тя не ги е гледала. Беше в едно кафене, много хора, шумно.
Не видях кой какво прави. Макар че вероятно би си струвало да обърне внимание на поведението на свекървата и снахата. Тогава лудориите им нямаше да са толкова шокиращи.
Но отначало нямаше и намек, че нещо може да се обърка. Гостите идваха постепенно, много успешно, защото двойката имаше възможност да даде на всеки по малко време преди празника. Слава ги разведе из апартамента, като с гордост им разказа как и какво са направили.
Той обичаше темата за ремонта. Обича да строи магазини, така че се радваше на моментна слава. Междувременно Марина поднасяше всичко на масата.
Тя също се гордееше със себе си. На масата имаше различни разфасовки, месни и рибни предястия, салати, канапета, плодове. Всичко беше красиво подредено в нови чинии.
А във фурната беше горещо, което излъчваше благоуханна миризма из целия апартамент и беше готово да бъде сервирано в точния момент. Приятелите ми бяха първите, които пристигнаха. Те вече бяха разгледали едностайната стая на младото семейство и за да не измъчват хората с чакане, бяха седнали на масата за закускиһттр://….
Докато някои от тях пиеха аперитив, дойдоха други. И така постепенно пристигнаха всички поканени. Роднините на съпруга ми, т.е. снахата и свекървата, бяха сред последните, които пристигнаха.
Те също с интерес обиколиха апартамента, похвалиха младите за свършената работа и попитаха какво става. Отначало всичко вървеше добре. Попитаха колко е струвал ремонтът и като се спогледаха, казаха, че е скъпо, но красиво.
След това дойдоха на масата. Дотогава Марина я беше наредила напълно, без да броим горещото нещо във фурната. Свекърва ѝ отиде да го вземе и когато се върна, едва не изпусна основното ястие на пода.
В този момент се случи нещо, което тя изобщо не беше очаквала. Съдейки обаче по изражението на лицата на гостите, никой не очакваше това. Но всички мълчаха, защото не знаеха как да реагират.
Татяна Генадиевна и дъщеря ѝ извадиха контейнери от голямата чанта, с която беше дошла свекървата, и започнаха да слагат в тях храна направо от масата. Нищо не ги смущаваше. Нито това, че всички мълчаха, нито фактът, че ги гледаха, нито това, че всъщност това не е начин да се излезе от портата.
Марина дори не осъзна веднага какво правят. Случващото се приличаше на някакъв сюрреализъм, сякаш роднините на съпруга ѝ бяха решили да разиграят забавна сценка. Но от съсредоточените им лица се виждаше, че не се шегуват, а сериозно разтоварват храната от масата.
Домакинята стоеше с едно горещо ястие и се страхуваше да го сложи на масата, защото изглеждаше, че ще го сполети същата съдба като останалата храна – да се озове в някой от контейнерите на роднините на съпруга ѝ. Това не продължи дълго, няколко минути, но всички имаха време да бъдат шокирани. И накрая главната героиня на сценката забелязала, че тя и дъщеря ѝ са привлекли вниманиетоһттр://….
Татяна Генадиевна улови смаяния поглед на снаха си и обясни поведението си. „Но все пак ще имаш храна!“ – каза тя безгрижно. „Толкова много си сготвила! Какво има да се губи? Какво ще правите вие двамата с толкова много?“ – каза тя с важен поглед.
Марина размаха мигли. Като комплимент, или трябва да го приема като комплимент? Да, сготвих, постарах се да направя всичко по силите си. Тя искаше гостите да са доволни и да има достатъчно за всички.
Тя не може да каже колко ще искат да ядат. Вечерта току-що е започнала, гостите са насядали наоколо. Ами ако няма достатъчно за всички? Ако те поискат накрая, тя няма да има проблем да се раздели с тях.
Тя често прави това, ако е останало много. Но роднините на съпруга ѝ загребват всичко от чиниите толкова ревностно, че изглежда, че гостите не само няма да могат да опитат, но и ще останат гладни. Марина не знаеше как тактично да каже на свекърва си, че не е права.
Но баща ѝ не стоеше на церемонията и поставяше свекървите на място. Той ледено поиска от нея да спре да граби. „Скъпа Татяна Генадиевна, все пак е само началото на вечерта.
Нека се храним на масата“, подкрепи съпруга ѝ майка ѝ. „В края на краищата, ти не си от гладна страна.“ – „Да, нека вече да отпразнуваме празника.“
Марина все още поставяше едно горещо ястие в средата на масата. „Гости, не се срамувайте, сложете всичко в чиниите си“. Марина се чувстваше много неудобно пред приятелите си и се опита да изглади положението.
И въпреки че всички се опитваха да се преструват, че всичко е нормално, беше очевидно, че за тях поведението на някои гости е отвъд нормалното. А свекървата и снахата седяха недоволни и се опитваха да ядат колкото се може повече. Както се казва, не ни дадоха, но ние ще изядем всичко тук.
Въпреки че тази храна, която роднините на съпруга ми вече са успели да сложат в контейнерите си, снахата не поиска обратно. Но те очевидно искаха да вземат повече, затова не бяха доволни. От друга страна, домакинята се радваше, че масата ѝ не е имала време да претърпи големи щети.
Не ѝ се налагаше да се притеснява, че няма да има достатъчно храна. Е, забавно е да се мисли за това. Беше сготвила с очакването, че ще остане достатъчно.
А се оказа, че може и да не е имало достатъчно. Това е много тревожно. А всичко се е объркало след лудориите на свекърва ѝ.
Сякаш гостите и домакините се страхуваха от нещо. Имаше напрежение и цялата вечер беше объркана. Всички се опитваха да се преструват, че нищо не се е случило.
Но това не се получи много добре. Още повече че свекървата и снахата се включиха с недоволни коментари. Без значение какво са казали останалите.
А Баба Яга беше против. Разбира се, всичко това някой се опита да изглади, преведе на шега и не фокусира вниманието. Но неприятната утайка си оставаше.
Марина си помисли, че Слава трябва да поговори с майка си и сестра си. Да им обясни, че са сгрешили. Но към него те също реагираха агресивно.
В крайна сметка младите решиха, че ще е по-добре да не ги докосват, за да бъдат всички по-спокойни. След чаеното парти всички започнаха да се разотиват. Почти се разпръснаха.
Гостите изглеждаха щастливи да напуснат апартамента. Която първо ги беше посрещнала с топли домакини и нов ремонт. А след това осквернено от няколко мародери.
Марина и Слава никога не бяха преживявали такъв празник. Въпреки че тези гости бяха от страната на съпруга ѝ, но и той се чувстваше неловко. Седеше като на иглички и по-често гледаше в чинията си, отколкото към гостите и съпругата си.
Може би се чувстваше виновен. Свекърва ми и снаха ми си тръгнаха последни. Те тактично изчакаха, докато останалите гости се облекат и освободят антрето.
И тогава отидоха да се приберат сами. И тогава снахата направи фатална грешка. Тя искаше да им направи услуга и предложи на Татяна Генадиевна да сложи салати, топла храна и да даде няколко парчета кейк….
Но свекървата я погледнала така, че младата жена изгубила всякакво желание да общува с нея. Майката на мъжа ѝ я погледна като мръсотията под краката си и веднага се обърна, за да не се оскверни с такава непристойност. Дъщеря ѝ се усмихна лукаво и потупа одобрително майка си по рамото.
Марина не се унижи и влезе в стаята. Те сами ще си тръгнат, тя няма да ги изпроводи. Но, тръгвайки си, тя също получи от снаха си, но устно.
„Сега можеш да се задавиш с остатъците от храната си, алчна кучка!“. – издекламира тя в гръб. Марина вътрешно всичко кипна. Искаше да се обърне и да се изкаже, но се спря.
И така развали цялата вечер, а дори се скара с тях. Ако започнем да казваме нещо, ще хвърлят кал върху нас. Нека си тръгнат, Бог да им е на помощ.
Но как можеше да се чувства тя? Нали им е предложила остатъците от храната? Не е взела това, което гостите не са изяли от чиниите си. Искаше й се да им даде нормална храна. Двамата със Слава щяха с удоволствие да я изядат сами.
Искаше да го сподели по добър начин, но се оказа, че е по-лошо за самата нея. Марина не започна да им обяснява или да ги убеждава, но нямаше намерение да се натрапва на тези странни жени…
Още повече че те вече бяха взели малко храна в началото на пиршеството, така че им беше достатъчно.
Когато си тръгнаха, Марина попита съпруга си какво е това. Но той само сви рамене. Самият той не е наясно с това.
Отдавна е пораснал, не ходи на гости при майка си и сестра си и няма представа как се държат там.
Общува повече с баща си, с когото майка му е разведена, а женската част от семейството им не го е водила никъде дори като дете.
Слава не се занимава с това, изхвърля всичко от съзнанието си и дори се занимава със собствените си дела.
А на съпругата му поведението на роднините правеше много силно впечатление и обезкуражаваше желанието да се сближи с тях.
И тя не е сигурна, че някога отново ще покани такива гости в дома си.
