Евгения се омъжи по любов. По-точно, така си мислеше. По своята любов. Момичето беше много силно влюбено и беше толкова щастливо, че трудно можеше да се опише с думи. Как да не е! Толкова късмет имаше обикновеното селско момиче – хвана си градски жених. И то богат. Късмет, така късмет!
На практика Евгения имаше две сватбени церемонии – една в столицата, в Двореца на бракосъчетанията, в ресторант и с приятелите на съпруга. Втората в селото, в родното място на Женя. Да докараш цялото село в столицата за сватбата беше нереално. А опитай се да не поканиш някого, обидата ще бъде смъртоносна за всички.
Евгения беше твърде добре позната в цялото село, от самото детство. Тя беше добро и отзивчиво момиче. Симпатична, руса, но сираче. Как да не обърнеш внимание на такава? Цялото село я възпитаваше. Въпреки че Женя имаше леля. И точно лелята не бързаше да се занимава с момичето и я смяташе за свой товар. От ранно детство натовари момичето с работа вкъщи и в стопанството.
Със съпруга си Женя се запозна в едно от пътуванията си по учебни причини. Почти цялото село беше щастливо за момичето, когато тя най-накрая успя да се отърве от лелята си. Вероятно лелята беше единственият човек от цялото село, когото със сигурност не биха поканили на сватбата.
Лелята съжаляваше само за това, че е загубила безплатна прислужница и работна ръка. И всичко щеше да е наред. Но ето че Евгения почина около три години след сватбата. Двойката не успя да се сдобие с деца. И неутешимият съпруг докара да погребе своята любима в родното й село.
Поразени от такава новина, селяните дори не се поинтересуваха защо погребват Женя тук, а не в столицата. Те мислеха, че всичко е правилно – момичето трябва да бъде погребано заедно с родителите си, които лежаха тук, на селското гробище.
Когато ковчегът беше докаран в селото, неутешимият съпруг по някаква причина през цялото време настояваше, че капакът на ковчега не трябва да се отваря. Уж Женя не е умряла просто така – имало е катастрофа и тя е била силно пострадала, а лицето й е било обезобразено. Селяните се съгласиха и започнаха да копаят яма в гробището.
Всички дойдоха на погребението на Евгения, само лелята я нямаше. Тогава старейшината на селото каза, че погребение няма да има, докато лелята не дойде. Цял живот е съсипала на момичето, така че нека поне в последния път я изпрати нормално! И ако тя не се появи, той ще нареди на участъковия да я довлече на гробището насила.
Когато лелята се появи, тя ругаеше на поразия! Старейшината не беше помислил за лошия й характер. Надяваше се, че поне на гробището в такъв скръбен час тази жена ще се държи прилично. Но не би! Веднага щом се появи, тя започна да ругае всички с нецензурни думи за това, че са я принудили да дойде тук. А после се приближи до ковчега и с ръце на кръста, плю право върху капака, пожелавайки на Евгения да гори в ада. В същия момент от всички пролуки на ковчега започна да излиза дим. Хората започнаха да викат – вещица! Лелята трябваше да си тръгне.
А димът продължаваше да излиза. И изведнъж от ковчега се чу кашлица. Някой от хората извика, че момичето е живо и трябва незабавно да отворят ковчега. Няколко момчета веднага се втурнаха да го отварят. А когато отвориха капака, Евгения седна и започна жадно да поема въздух с уста. Огънят беше потушен, а момичето отведоха при фелдшера. Докато всички се суетяха, неутешимият съпруг бързо напусна селото, оставяйки чудодейно възкръсналата си съпруга. Но как така? И защо? Тогава Женя разказа своята тъжна история.
В началото между нея и съпруга й наистина имаше любов. Но пресищеният богаташ бързо се наигра със селското момиче. И когато Женя забременя, той я принуди да направи аборт. А после отново я принуди… И тогава Евгения разбра, че е попаднала в златен кафез. Нямаше къде да се върне и момичето се примири. Примири се с това, че съпругът я превърна в прислужница. Примири се, когато той изчезваше нощем и дори водеше любовници вкъщи. Но когато той заяви, че любовницата ще живее с тях и ще му роди син, Евгения реши да подаде молба за развод.
Но ето беда – при развода й се полагаше нещо. А съпругът изобщо не искаше да дели имуществото и парите си с досадната съпруга. Тогава негодникът измисли цялата тази гнусна история с несъществуващата катастрофа и бързото погребение в селото, в родината и в затворен ковчег. А сметката му беше проста – в провинцията никой няма да провери, никой няма да поиска никакви документи…
Но какво се случи? Откъде целият този дим и мистицизъм? Нали той вля солидна доза приспивателно на жена си! Тя определено не трябваше да се събуди толкова рано. Дали забавянето с провеждането на погребението повлия така, или други обстоятелства, но Женя се събуди.
Чувайки гласове и викове отвън, момичето не разбираше защо около нея е тъмно. Какво й се е случило и къде се намира? Последното, което помнеше – това беше кафето, което изпи на закуска. Ужасно я болеше стомахът и главата. Женя забеляза, че ръцете й са сложени на гърдите, като на покойница. Женя се опита да стане, но не можа дори да протегне ръце. Студена пот обля момичето. Подозренията й се оправдаха – тя е в ковчег! Но Господи, та тя е жива!
Момичето започна да опипва пространството около себе си. Искаше да се обърне, но не се получи. И изведнъж нещо зашумоля. Много познато – сякаш нещо изплющя, после изпука и утихна. Женя се досети, че това са кибритени клечки. По някаква щастлива случайност в ковчега й имаше кибрит. Тя се размърда и отново чу този звук. Момичето напипа кутийката, но все още слабо си представяше какво да прави с нея. Съдейки по това, че ясно чуваше гласове отвън, Евгения разбираше, че все още не са я погребали. Но всеки момент щяха да го направят.
Лелята й крещеше все по-силно и по-силно. Гласът й беше невъзможно да не се разпознае. Момичето чу как лелята й пожела да гори в ада. И веднага й хрумна мисъл, която се оказа спасителна. Тя драсна клечка кибрит и прошепна – „цял живот живея в ада“… А по-нататък всичко вече е известно – дим, викове, фелдшер и медицински пункт.
След кратки разпити все пак се наложи да извикат линейка. На Женя не й ставаше по-добре и се наложи да я хоспитализират. А в болницата дори се оказа, че тя чака бебе. А после в стаята на момичето започнаха да идват следователи, прокурори и дознаватели. Съпругът й имаше достатъчно средства, за да направи Женя виновна. Той подкупи всички, за да остане на свобода.
Но ето че един ден при нея в стаята дойде момче. Той беше силно пребит, куцаше, на лицето имаше синини и охлузвания. Момчето се представи на Женя като Валера. Оказа се, че той е правил ковчега й по молба на съпруга. Когато се случи инцидентът на гробището, съпругът първо отиде при него с претенции. Той силно преби момчето за това, че не е успяло да направи ковчега по-плътен. За да не влиза въздух вътре и момичето бързо да се задуши.
Когато слагаха Женя в ковчега, момчето забеляза нещо нередно. И незабелязано пъхна кибрит. Това е единственото, което намери в джоба си… Когато съпругът се яви при него с претенции, Валера разбра, че планът му е успял и момичето е останало живо. Е, а да я намери в районната болница не беше трудно. Веднъж при нея се опита да влезе и съпругът, но медицинските сестри не го пуснаха.
Валера в съда се яви като единствен свидетел. От Женя свалиха всички обвинения. След това тя подаде молба за развод и осъди негодника за всичко – бизнес, недвижимо имущество и пари. Любовницата му, заради която той постъпи толкова жестоко със съпругата си, веднага го изостави и без съжаление направи аборт.
Своето бебе Женя реши да запази. Но не за да навреди на бившия си съпруг. Просто тя смяташе, че детето не е отговорно за греховете на родителите си. Такава си беше тя. Между другото, Валера я подкрепи не само в съда, но и при развода. И в това, което се отнасяше до детето…
Скоро младите се ожениха. Едва сега Евгения разбра какво е истинска любов и вярност. Щастието не е в това да намериш богат жених от столицата, а в това да намериш човек, който ще те обича с цялото си сърце и ще те подкрепя във всичко.
