Всяка седмица младата вдовица посещаваше гроба на своя съпруг, за да отдаде почит и да полее цветята.
С грижа и внимание тя следеше мястото винаги да остава добре поддържано и красиво.
Но нещо необичайно привлече вниманието на един млад мъж, който я наблюдаваше от известно време.
Той забеляза, че всеки път, когато тя си тръгваше, никога не се обръщаше назад.
Заинтригуван от поведението ѝ, той реши да се приближи и да я заговори:
— Личи си, че изпитвате дълбоко уважение към покойния си съпруг. Наистина е трогателно, че никога не се обръщате, когато си тръгвате — каза той.
Вдовицата го погледна право в очите и, с игрива усмивка, отвърна:
— Е, господине… Съпругът ми винаги казваше, че задните ми части са способни да възкресяват мъртвите. Предпочитам да не рискувам. 😳😂
Младият мъж се опита да запази сериозен израз на лицето си, но не можа да прикрие едва доловимото си удивление. С леко смутен глас той поблагодари за откровението ѝ и си тръгна, оставайки с мисълта, че никога повече няма да погледне на посещенията на вдовиците в гробището по същия начин.
Следващия път, когато видя младата вдовица да се приближава, той дори се престраши да ѝ махне за поздрав. В отговор тя му се усмихна дружелюбно, но дори отдалече той видя как тя отново не се обърна назад, когато си тръгна. И точно тогава младежът разбра, че някои тайни е по-добре да останат загадка…
