Бабата бавно отхапваше от колбаса, преглъщайки сълзи. До вратите на супермаркета стоеше възрастна жена. Млад мъж излезе от вратите, приближи се до нея, остави до краката й две торби, пълни с продукти, и отново влезе в магазина. „Ох, синко, благодаря, къде отиваш, не трябва нищо повече.“ Но младежът не я чуваше. След няколко минути той излезе и подаде на жената още един пакет. Жената го взе и каза: „Синко, много ми е всичко това, не мога да взема толкова, къде да дяна всичко това?“ Младият мъж попита какво още й трябва. „Нищо, нищо повече, толкова съм ти благодарна, ти си толкова добър, благодарността ми към майка ти, че е отгледала и възпитала такъв син“, каза старицата и прегърна момчето.
В очите й се появиха сълзи. Напоследък тя не купуваше продукти, само хляб. Синът й взе всичките й спестявания и я изгони от дома. Тя остана без покрив, просто на открито. И изведнъж бабата попита: „Мили мой, имаш ли нож в колата? Трябва ми нож, искам да отрежа колбас.“ Младият мъж извади голям нож от колата си. Жената отряза колбас и изяде 5-6 парчета, без хляб. Това беше любимият й колбас. Съпругът й винаги го купуваше. Тя си спомни за съпруга си. Колко грижовен беше, как я обичаше. Когато той си отиде, синът й не обръщаше внимание на майка си, в резултат на което взе всичките й спестявания и я изгони от дома.
Сега тя живее на улицата. Тя бавно отхапваше от колбаса, преглъщайки сълзи. „Бабо, защо плачете, какво се е случило, трябва ли ви още нещо?“ – попита младежът. Бабата разказа историята си. Той мълчаливо слушаше, след което предложи на бабата да седне в колата му и я закара до дома си. Той от своя страна разказа, че е израснал в детски дом и няма роднини; винаги е мечтал за баба, която да му пече пирожки и да му приготвя закуска сутрин. „Ти ще бъдеш моята баба, ще живеем заедно.“ Сутринта от кухнята се носеше приятният аромат на прясно изпечени пирожки. Бабата наля чай и сложи на масата чиния със сладкиши. Той погледна бабата с благодарност и каза: „Мечтаех за това през целия си живот.“
