След смъртта на любимата си съпруга, Олег старателно и редовно „утешаваше“ тъщата. А тя взе, че забременя – отиде на гроба и ох, как се изненада…
Твърдите буци пръст зачукаха отсечено по капаците на скъпите лакирани ковчези. Безутешната вдовица, облечена в модерна траурна рокля и шапка с тъмен воал, допря до устните си колосана бяла кърпичка и жално подсмръкна. Жената се олюля от душевната болка и се огледа наоколо, търсейки подкрепа.
И веднага към нея пристъпи висок млад мъж в безупречен черен костюм. – Ирина Владимировна, зле ли Ви е? – попита с пресекващ шепот. – Дръжте се, гълъбице, дръжте се.
Жената благодарно кимна, опирайки се на подадената ръка. А мъжът се извърна, опитвайки се да сдържи потеклите сълзи.
Вдовицата леко стисна ръката на мъжа. – Не се разкисвайте, Олег, моля Ви.
Беше невъзможно да се гледат тези двамата без сълзи. Толкова душевна болка по изпитите им лица, толкова отчаяние в погледите им. Така и стояха недалеч от зеещите гробове, вкопчени един в друг от отчаяние.
Преди два дни ги беше сполетяло общо нещастие.
Страшна катастрофа беше отнела живота на двама от най-близките им хора – баща и дъщеря. Съпругът на Ирина Владимировна – Станислав, и съпругата на Олег – Алина.
Непоправими загуби, една за двамата, изтръгнала почвата изпод краката на тъщата и зетя.
И ето днес овдовелите роднини изпращат в последния им път горещо обичаните съпрузи.
Пресните могилки вече потъваха в положените цветя.
И траурната процесия се проточи към гробищните порти, към чакащите автобуси. Само Ирина Владимировна с Олег все още стояха до гробовете, неспособни да отместят поглед от последното убежище на любимите. Първа се опомни жената. „Олеже, разпореди се всички да отидат на помена в кафето. Аз няма да дойда, нямам сили“. Мъжът бързо извади от джоба си телефона и хвърли няколко отсечени фрази. А после се наведе към тъщата. „Ирина Владимировна, скърбя заедно с вас, гълъбице. Позволете да ви изпратя до вкъщи“. Жената, опряла глава в рамото на зетя, тъжно кимна.
И той внимателно я поведе след отдалечаващата се траурна процесия. После пътуваха в такси, всеки отстранено обърнат към своя прозорец. А когато автомобилът влезе в двора на крайградската къща, Олег помогна на тъщата да слезе и поведе тежко стъпващата жена към дома. На самия праг мъжът съкрушено въздъхна и леко побутна Ирина Владимировна навътре. Жената, едва удържайки се на крака, рязко се обърна към спътника си. Лицето й сияеше, устните й кривеше зла усмивка. Свалила от главата си траурната шапка, тя я запрати някъде към масивния полилей. „Дръж се, палавнико!“ – хвърли се на врата на Олег. И той радостно впи устни в устните на тъщата със страстна целувка.
А после, като обсебен, започна да съблича дрехите на жената. Настанили се с шампанско на огромния диван, уморените любовници се отдаваха на неспешни ласки. Заровила пръсти в косата на Олег, Ирина накара зетя да се обърне към нея. „Колко добре се получи всичко! Сега наистина никой няма да ни попречи!“ – произнесе развълнувано. Ирина се усмихна само с очи и прилепи устни към шията на любимата. Ирина сладко присви очи. Тя беше щастлива както никога. Много по-щастлива, отколкото когато се омъжваше за Станислав. И още как!
Сега тя имаше всичко. Милионите на мъжа и млад красавец за любовник. Тогава, преди две години, 43-годишната булка изобщо не беше влюбена в младоженеца. Просто благосклонно прие предложението на увлечения по нея невзрачен Станислав. За това ефектната красавица имаше цели две причини. Първо, 50-годишният Станислав беше доста щедър, което беше много удобно за подмладяващата се дамичка. Тя изобщо не възнамеряваше да остарява в следващите 20-30 години. А подмладяващите процедури изискват съответните разходи. Пък и дамичката беше свикнала да живее на широка нога.
И макар че не беше работила и ден в живота си, отлично пресмяташе парите в чуждия джоб. Разгадалата Ирина дъщеря на Станислав, Алина, се опита да отвори очите на баща си при запознанството с потенциалната мащеха. Само че мъжът отхвърли предупрежденията на дъщеря си. „Ти си имаш свое семейство, не се бъркай в моето!“ Алина наистина беше омъжена и напълно щастлива. Или поне мислеше, че е щастлива. Затова повече не досаждаше на баща си със съвети. Имаше си достатъчно свои проблеми. Твърде често нейният съпруг Олег започна да поглежда към други жени. И това много притесняваше Алина, която имаше доста обикновена външност.
Всъщност, този висок красавец с лъчисти зелени очи и чувствени устни стана втората причина Ирина Владимировна да се омъжи за непривлекателния здравеняк. Жената просто загуби ума си по бъдещия си зет. Толкова беше хубав. А и родството на душите на тези двамата се усещаше веднага. И двамата обичаха парите много повече от съпрузите си. Затова Олег не се съпротивляваше дълго на чара на новоизпечената си тъща. Без да мигне, веднага се гмурна в нежната й прегръдка. Почти две години любовниците се наслаждаваха един на друг, без да предизвикват подозрения. Имаха достатъчно ум да не афишират отношенията си. Но напоследък Алина започна да усеща, че нещо не е наред.
Нехаресващият преди да посещава дома на тъста си Олег, сега с лекота се съгласяваше да ходи на семейни вечери. А веднъж младата жена хвана съпруга си да флиртува открито с тъщата в градината. Алина вдигна скандал на съпруга си, Ирина Владимировна се уплаши. Ако връзката им със зетя бъде разкрита, ще трябва да се сбогува с луксозния живот. А беден Олег не й трябва. Тогава в красивата й главица се роди престъпен план. Ако се отърве наведнъж от омразните баща и дъщеря, тя и Олег ще заживеят щастливо.
Ирина повика любовника си в тяхното градско наето гнезденце и сподели съображенията си. Зетят не беше във възторг от опасния план на тъщата. Защо да рискува? И така му се живееше охолно. Ирина Владимировна дори се ядоса. Този хлапак не я възприемаше сериозно. Тя за него беше просто поредната играчка. И жената смени тактиката. Няколко отменени срещи, студен тон при срещите и демонстративно пренебрежение към младия мъж свършиха своята работа. Олег започна да звъни и да иска обяснения, а после се предаде. В крайна сметка, по-добре да остане с големи пари и любимата жена, отколкото до края на дните си да ляга в леглото с некрасива съпруга за финансови подаяния.
И престъпният план на заговорниците се оформи напълно. Те трябваше да се отърват едновременно от бащата и дъщеричката. А най-лесно това може да се направи, като се инсценира автомобилна катастрофа. Решиха да не рискуват с повредени спирачки, а да наемат професионалист в своята област. Такъв много бързо се намери в просторите на Даркнет. Договорената сума напълно устрои и двете страни и подготовката за престъплението започна. По уговорения план, преди няколко дни Ирина се обади на заварената си дъщеря и тайно й разказа за бременността си. Помоли я да доведе баща си в крайградския голф клуб. Там тя в топла семейна компания възнамеряваше да зарадва бъдещия баща с тази новина. И за последен път преди раждането да отпие шампанско. Защото алкохолът по-нататък ще навреди на детето.
Всичко мина без никакви проблеми. Заинтригуваният Станислав взе дъщеря си и се отправи към семейното парти извън града. И трябваше точно така да се случи, че шофьорът на огромен насрещен камион загуби контрол. Избягвайки челния сблъсък, колата на бизнесмена излетя от пътя и, преобръщайки се, падна в дълбок овраг, където се запали. Телата на загиналите не показаха на Ирина Владимировна и Олег дори при разпознаването. Представиха им само лични вещи – венчалната халка на Алина и часовника Ролекс от ръката на Станислав Игоревич. Виждайки ги, Ирина разигра истинска истерия. А Олег, целувайки пръстена на съпругата си, бързо го прибра в джоба си. Съжаляваше младата си съпруга, но каквото е сторено, сторено е. Назад няма връщане.
И ето днес, след погребението, любовниците обсъждаха плановете си за бъдещето с чаша шампанско на широкия диван. „А колко добре измисли с бременността!“ – широко се усмихна Олег, гледайки любовницата си. Тя бързо остави чашата на масичката, без дори да отпие. „А аз не измислих. Само че бащата на детето си ти, а не този стар глупак“, – произнесе предизвикателно. Олег няколко минути гледаше жената смаяно, а после се хвърли да я прегръща. Всичко при тях се получи по най-добрия начин. Още някакви шест месеца да потърпят и ще влязат в правата на наследството. А после ще продадат целия бизнес на Станислав по дяволите и ще заминат далеч в топла страна, при Синьото море.
Те оживено обсъждаха перспективите си за живота, разхождайки се из голямата къща. Вече няма от кого да се крият, най-накрая са съвсем сами. Но за всички останали познати приличията трябва да бъдат спазени. Не дай боже, някой да заподозре нещо. Именно затова да посетят покойниците на следващия ден след погребението вдовците пристигнаха един след друг, с различни коли. Донесоха огромни букети цветя. Само че скръбта по лицата им забележимо беше намаляла. И колко голяма беше изненадата на гълъбчетата, когато иззад съседните гробове се показа група за задържане и любовниците бяха проснати с лица право в рохкавите могилки.
А всичко се оказа просто. Алина изобщо не била наивна простачка. Подозирайки нередно, тя наела частен детектив. И много скоро получила потвърждение за изневярата на съпруга си. Е, а после се включил познат на баща й, майор от полицията. Именно той изиграл ролята на наемния убиец. Така че неразделната двойка търсела изпълнител, а той ги следял. Ну а вчера Ирина и Олег се разприказвали на широко в напълнената с апаратура къща. Ето че заминаха горките престъпници, всеки в своя затвор.
Те получиха заслуженото и няма скоро да видят свобода. Единственото, което е жалко, е невинното дете, което ще се роди в затвора при непрокопсаната алчна майка. А после ще прекара в сиропиталище целия си безрадостен детски живот. Дай Боже съдбата да се окаже милостива и благосклонна към него. Благодаря на всички за вниманието и до нова среща.
