ЕДИНСТВЕНИЯТ СИН ИЗГОНВА 80-ГОДИШНАТА СИ МАЙКА В ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ – ГОДИНИ ПО-КЪСНО СЕ ВРЪЩА, НО ВЕЧЕ Е КЪСНО

Хенри Грифит бил отгледан единствено от майка си, Едит, след като баща му починал, когато Хенри бил само на четири години.

Едит родила Хенри късно и той станал целият ѝ свят. Тя вложила цялата си любов и всеотдайност в отглеждането му, ценейки всеки момент заедно.

Връзката им започнала да се пропуква по време на студентските години на Хенри, когато той срещнал Кортни Джаксън. Връзката им бързо се задълбочила и още първия месец Кортни го убедила да заживеят заедно. Със спестените пари от почасова работа си купили скромен апартамент и започнали да градят общ живот.

След като се оженили, Кортни започнала да намеква, че е добре да се преместят при Едит, за да спестят пари за по-голям дом. Хенри, мислейки, че това е разумно, се съгласил. Не след дълго Кортни родила първото им дете – момче на име Лиам.

Тогава тя започнала постепенно да прехвърля всички домакински задължения върху Едит, оправдавайки се, че като млада майка няма време за нищо друго.

Едит, макар и готова да помага, започнала да се чувства неудобно от начина, по който Кортни се отнася към нея. Когато все пак споделила тревогите си с Хенри, той не я разбрал, а Кортни се представила за жертва и накарала Едит да се извини, което я накарало да се почувства отхвърлена и сама в собствения си дом.

С времето, когато Лиам пораснал, Кортни започнала да поставя под въпрос мястото на Едит в дома. Тъй като вече не се налагало да гледа дете, тя започнала да намеква, че може би ще е по-добре за Едит да отиде в старчески дом.

Тези намеци довели до чести спорове между Хенри и Кортни. Макар Едит да страдала, че е източник на конфликт, я утешавало, че синът ѝ я защитава.

Всичко се променило, когато Кортни забременяла с второто им дете. Един ден, докато била бременна, се почувствала зле и обвинила Едит, че я е натровила с храна, въпреки че Едит вече не готвела.

Хенри бил разкъсван между съмненията си и желанието да защити нероденото си дете. В крайна сметка, макар и неохотно, решил да изпрати майка си в старчески дом.

Шокирана и със съкрушено сърце, Едит не можела да повярва, че Хенри избира да я изгони. Кортни изглеждала доволна, а Едит, уморена да се оправдава, тихо приела съдбата си.

„Ще ме посещаваш ли? Поне през уикендите?“ – попитала тя нежно.

„Разбира се, мамо,“ обещал Хенри. „Ще идвам.“

Но не го направил. Животът с две деца станал хаотичен, а дните се превърнали в месеци. Едит постепенно избледняла от мислите му. Минали три години, преди Хенри най-накрая да реши да я посети. Но когато пристигнал в дома, тя вече не била там.

През тези три години светът на Хенри се сринал. Открил, че Кортни му изневерява с най-добрия му приятел. Освен това тя прехвърлила цялото имущество на свое име и го изгонила от дома им.

Ако това не било достатъчно, Кортни настроила Лиам срещу него, до степен, че собственото му дете му казало, че не го иска наоколо.

Тогава Хенри се сетил за Едит – майката, която бе изоставил.

В старческия дом служителката проверила досието на Едит. „Тя си тръгна преди около две години,“ казала тя. „Омъжи се за Дейвид, бившия ни пазач. Често казваше, че синът ѝ я е забравил. Дейвид се отнасяше към нея с доброта и уважение. Влюбиха се.“

Следвайки адреса, който получил, Хенри стигнал до скромна къща до малка ферма. Когато почукал, Едит му отворила в инвалидна количка. Изглеждала по-здрава и по-щастлива от всякога.

Хенри не посмял да я погледне в очите. Обзет от вина, навел глава и прошепнал: „Извинявай, мамо.“

По-късно същия ден се запознал с Дейвид и му благодарил от сърце, че е дал на Едит любовта и грижата, които заслужава. Решен да се реваншира, Хенри купил къща наблизо, за да бъде близо до майка си и отново да стане част от живота ѝ.

Месец по-късно, за да изрази благодарността си, Хенри изненадал Едит и Дейвид със сватбено пътешествие до Маями. Церемонията била красива, изпълнена с радост и втори шанс.

Там Хенри срещнал Клара – жена, която приела не само него, но и Дейвид и Едит. Заедно изградили ново семейство, основано на прошка, любов и споделен ангажимент никога повече да не се изгубят един друг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *