Моника каза на майка си, Вивиен, че е сгодена за нов мъж на име Зак. Възрастната жена не можеше да повярва, най-вече защото той не беше богат, затова реши да се преоблече като бедна жена и да разследва. Но това, което видя в дома на Зак, я шокира напълно.
Дъщерята на Вивиен, Моника, току-що беше излязла ядосана от къщата. Бяха се скарали жестоко заради новината, че Моника ще се омъжва за мъж на име Зак. Вивиен не можеше да повярва, защото нямаше представа, че дъщеря ѝ е скъсала с приятеля си Антъни.
Семейството на Антъни не беше толкова богато, колкото това на Моника, но бяха уважавани във висшето общество на Хартфорд. Вивиен мечтаеше дъщеря ѝ да се омъжи добре и никога да не се тревожи за пари. Но изглеждаше, че новият мъж на Моника изобщо не идва от богато семейство. Той живееше в малкото градче Мистик. Освен това беше рибар, а родителите му цял живот работеха тежък физически труд.
Това не може да бъде. Не може да се омъжи за него! – мислеше си Вивиен, опитвайки се да успокои бързо биещото си сърце след скандала с Моника.
– Не мога да се омъжа за Антъни, мамо! Изневери ми с поне три жени само за два месеца! Искаш ли да съм нещастна?! – беше извикала Моника през сълзи.
– Това не може да е истина! – изкрещя Вивиен, и тогава Моника си тръгна.
Вивиен седна в хола и се замисли какво да прави. Трябваше да оправи нещата някак. Ако Антъни наистина е изневерявал, беше логично Моника да се привлече от някой извън тяхното общество. Но какво ако този Зак е с нея заради парите на семейството? Мъжете също могат да са златотърсачи.
Трябваше да провери Зак, без дъщеря си. Трябваше да го види в ситуация, в която ще се държи естествено, а не така, както иска Моника да го вижда. Затова измисли план.
На следващия ден Вивиен взе такси и пристигна в Мистик, Кънектикът, облечена с най-ужасните дрехи, които намери в старите си кашони. Беше с пола с петна, която нарочно беше скъсала отстрани, и пуловер, който миришеше на нафталин. Перфектно. Щеше да види Зак и да наблюдава как се държи с обикновени хора.
За щастие, Мистик беше толкова малко градче, че всички явно знаеха къде живее Зак. Вивиен просто попита една жена в местния магазин и тя ѝ посочи посоката.
Когато стигна до къщата му, тя беше по-зле, отколкото Вивиен си беше представяла. Изглеждаше занемарена, с неподдържана градина. Докато се приближаваше до входната врата, видя бирени бутилки и фасове. Моника никога не е виждала тази къща, помисли си Вивиен. Няма начин дъщеря ми да се е влюбила в мъж, който живее така.
Искаше ѝ се да избяга, но трябваше да го направи, затова натисна звънеца. На вратата се появи мъж с посивяла, изпотена тениска. Явно беше на около 20 години. Това трябваше да е Зак. Държеше бутилка бира и беше небръснат.
– Да? – каза мъжът.
– О, здравейте – започна Вивиен неуверено. Сега, когато беше там, нямаше представа как да говори с него или какво да пита, за да разбере що за човек е.
– Госпожо, какво искате? – продължи раздразнено мъжът.
– Извинете. Чудех се дали може да ми помогнете. Малко се изгубих – най-накрая измърмори тя. – Вие ли сте Зак?
– Да, аз съм. Какво искате? – попита Зак и оригна. Вивиен не можа да скрие отвращението си, а той се изсмя.
Изведнъж от къщата се разнесе женски вик: – Зак! Къде ми сложи запалката? Винаги губиш всичко! ИДИОТ ТАКЪВ!
Зак се обърна от Вивиен и започна да крещи на жената: – Аз ли съм идиот? АЗ ЛИ СЪМ ИДИОТ? Ти си тази, която губи всичко веднага щом го донесе! Не знам къде си я сложила! Не ме обвинявай!
– Не мога да повярвам, че още съм с такъв като теб! Още тази вечер си тръгвам! – изкрещя жената, а Вивиен чу ясно звук на счупено стъкло. Тя сложи ръка на гърдите си.
– ДЕНЯТ, В КОЙТО СИ ТРЪГНЕШ, ЩЕ Е НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ В ЖИВОТА МИ, ЛУДА ЖЕНО! – изрева Зак и се обърна отново към Вивиен. – Хайде, госпожо, казвайте какво искате, зает съм.
– Това приятелката ти ли е? – едва успя да попита Вивиен след този ужасен спектакъл. Тези хора бяха ужасни.
– Не е твоя работа, старице. Сега си върви – изкрещя той и затръшна вратата пред лицето ѝ. Вивиен подскочи, когато вратата се затвори, и не можеше да повярва, че дъщеря ѝ наистина излиза с този мъж.
Това е ужасно. Моника не само щеше пак да си разбие сърцето, но този човек очевидно беше агресивен и опасен за жените като цяло. Вивиен трябваше да го спре. Но първо трябваше да се върне в Хартфорд, което означаваше да намери такси в това малко градче.
Тръгна по улиците и забеляза останалите къщи наоколо. Бяха стари и малки, като тази на Зак, но някои бяха поддържани. Поне не всички тук бяха лоши хора. Къщите бяха покрити със сняг по това време на годината. Изведнъж от една от тях излезе жена, видя Вивиен и ѝ помаха.
Вивиен се усмихна и ѝ помаха в отговор, без да знае какво друго да направи. Жената тръгна към нея. Беше на нейната възраст и имаше най-добрата усмивка на света.
– Здравейте! Нуждаете ли се от помощ? Изгубихте ли се? – попита жената.
– О, не, не се тревожете. Просто трябва да намеря такси и да се прибера – отвърна Вивиен и се опита да си тръгне. Но жената не ѝ позволи.
– Почакайте. Аз съм Джорджия. Много е студено навън, а понякога е трудно да се намери такси на главния път. Елате вътре, ще ви повикам такси – предложи тя.
– Аз съм Вивиен. Приятно ми е. Много мило от ваша страна, но не знам…
– Настоявам – продължи жената и покани Вивиен вътре.
Поговориха си малко, а Джорджия се обади в местната таксиметрова компания. Оказа се, че всички шофьори са заети и никой не иска да кара чак до Хартфорд.
– О, Боже. Какво да правя? Трябва да стигна до Хартфорд тази вечер – промърмори Вивиен, захапвайки устна.
– Такси оттук до Хартфорд е много скъпо. Сигурна ли сте? Може би да останете тук и утре да вземете автобуса – предложи Джорджия.
– Всичко е наред. Някой друг ще плати таксито – излъга Вивиен. – Важно е да се прибера тази вечер.
В този момент някой отвори входната врата и влезе. – Здрасти, мамо!
Беше красив мъж на около 20 години, който удивително приличаше на Джорджия, с добър поглед и усмивка. Джорджия го прегърна и го представи на Вивиен. Беше дошъл на гости при майка си и донесе прясна риба, която беше хванал същия ден.
– О, момче, щях да те питам. Познаваш ли някой, който тази вечер пътува до Хартфорд? – попита Джорджия сина си, след като прибра рибата във фризера.
Мъжът застана в средата на хола и стисна устни.
– О, не. Защо?
– Вивиен трябва да стигне там тази вечер, но никое такси в града не иска да я закара – отвърна Джорджия.
– Ами, защо да не я закарам аз? Така или иначе мислех да ходя до Хартфорд този уикенд да напазарувам някои неща. Но предполагам, че и тази вечер става – предложи синът на Джорджия.
– О, не искам да ви притеснявам. Изглеждате уморен – промърмори Вивиен, засрамена.
– Не се тревожете. Хайде, да тръгваме – настоя мъжът и я поведе към колата си. Беше стар пикап, но той я увери, че работи перфектно и ще ги закара до целта.
Говориха си през целия повече от час път до Хартфорд, а Вивиен беше приятно изненадана от добрите му обноски. Малко хора биха предложили на възрастна жена да я закарат просто така, а тя дори не беше споменала за плащане. Беше добър, работлив мъж.
Е, явно не всички в този град са толкова ужасни, колкото новото гадже на Моника. Защо не можеше да срещне момче като този? – мислеше си Вивиен, докато влизаха в града.
– Госпожо, къде точно отивате? Мога да ви закарам навсякъде – попита мъжът.
– О, има един затворен комплекс… – започна Вивиен и му даде указания до своя квартал. Но го помоли да спре на портала, вместо да го води до къщата си.
– Ето! Вземете пари за пътя. Това щях да дам на таксито – каза тя, подавайки му пари, докато с другата ръка отваряше вратата.
– Не, не. Не мога да приема. Така или иначе щях да идвам насам – отказа мъжът.
Вивиен настоя:
– Моля ви, вземете ги.
– Не, госпожо, наистина не мога. Използвах това пътуване като извинение да видя приятелката си, която живее наоколо. Аз трябва да ви благодаря! – засмя се мъжът, а Вивиен се присъедини към смеха му.
– Е, тогава. Благодаря за добрината ви – каза тя, преди да слезе от пикапа и да му помаха за довиждане.
О, дори не го попитах за името му. Господи, забравих всички обноски, помисли си тя, когато стигна у дома.
Срещата ѝ с ужасното гадже на Моника наистина я беше разтърсила, но поне срещна добри хора, които я върнаха безопасно. Очевидно знаеше, че парите не са всичко, а много обикновени хора са страхотни. Но дъщеря ѝ беше направила огромна грешка.
Защо не можа да си избере някой като сина на Джорджия? Беше толкова мил, мислеше си Вивиен, докато се преобличаше в пижамата си.
Изведнъж телефонът ѝ изписука с ново съобщение. Беше Моника. Пишеше, че ще доведе гаджето си на вечеря утре вечер и се надява Вивиен да бъде мила.
– О, Боже. Утре ще трябва да ти разбия сърцето. Но определено не можеш да се омъжиш за този мъж – промърмори тя на глас, взирайки се в телефона си.
На следващата вечер Вивиен беше притеснена. Колата на дъщеря ѝ току-що спря пред къщата, а Зак беше с нея. Тя нямаше представа как да обясни какво е правила вчера и как се е озовала в къщата на онзи мъж. Но Моника трябваше да разбере. Онзи ужасен човек беше потен, груб и имаше приятелка.
На вратата се почука и Вивиен пое дълбоко въздух, за да събере кураж. Щеше да започне голям скандал с този мъж, а Моника трябваше да я чуе. Но когато отвори вратата, зяпна от изненада. Не излезе нито спор, нито викове – само едно тихо писукане.
– Мамо? – попита Моника, намръщена към майка си.
Мъжът до нея не беше онзи потен Зак, когото Вивиен беше срещнала предния ден. Това беше синът на Джорджия!
– Госпожо? – попита мъжът и погледна Моника озадачено. – Това ли е майка ти? Вчера я закарах от Мистик.
– Какво? Мамо, какво си правила в Мистик? – учуди се Моника, слагайки ръка на кръста си.
– О, миличка. Влизайте! Това ли е твоят приятел Зак? – попита Вивиен, докато ги вкарваше вътре, дишайки тежко. Беше във възторг.
– Да, мамо. Това е Зак. Но срещнала ли си го вчера? – попита отново дъщеря ѝ, отказвайки да смени темата. И двамата си свалиха палтата, а Вивиен им се усмихваше с най-облекчената усмивка на света.
– Да, миличка. Дълга история е. Седнете… – каза им и разказа всичко, което се беше случило предния ден, включително как Зак я е закарал обратно до Хартфорд.
Оказа се, че в Мистик има двама души на име Зак, а жената в магазина познавала само единия – грубия. Моника намери цялата история за много забавна и първоначалният им скандал беше забравен още преди Вивиен да свърши разказа си.
През цялата вечер Вивиен беше изключително мила към Зак на Моника. Вечеряха и прекараха чудесно. Преди да си тръгнат, Вивиен каза на Моника, че одобрява връзката им и ще плати за сватбата им, ако искат. Възрастната жена никога не съди Зак, че е рибар, защото той се държеше с дъщеря ѝ като с принцеса.
Освен това, след срещата с онзи потен Зак, всеки друг беше безкрайно по-добър.
Какво можем да научим от тази история?
Не съди другите по финансовото им състояние. Парите не означават нищо в крайна сметка. Някои ужасни хора имат много пари, а някои от най-прекрасните може да живеят от заплата до заплата.
Не предполагай, че знаеш кое е най-добро за децата си. Някои родители си мислят, че знаят кое ще направи децата им щастливи, но това не винаги е така.
