На погребението на своята внучка, дядото имал едно смътно подозрение и решил да провери ковчега. Тогава чул вик отвътре…
Тази история разказва за Фернандо Гарсия, 60-годишен мъж, когото съдбата жестоко поразила. Той изгубил единствения си син и снаха си в катастрофа, а с тях – и спокойствието на живота си. По чудо внучката му Бланка останала жива, защото в момента на произшествието не била с родителите си. Оттогава Фернандо отглеждал малката Бланка сам, като собствено дете, и двамата се привързали изключително силно един към друг.
Фернандо някога бил жизнерадостен и заобиколен от приятели, работел като механик и обичал да помага на хората. Но след като загубил сина си, станал замислен и тъжен, макар да останал все тъй грижовен и всеотдаен към внучката си. Малката Бланка била весело и любящо дете, изпълнено с благодарност към дядо си, който ѝ давал цялата обич, на която бил способен.
Неочакван нов приятел
В живота им се появил още един член на семейството, при това по най-неочакван начин. В един дъждовен ден, докато се прибирали от училище, Фернандо и Бланка чули слабо скимтене сред бурния вятър и дъжда. От близкия тротоар ги наблюдавало ранено кученце, треперещо от студ и страх. Без да се колебае, Бланка гушнала малкия беглец. Фернандо веднага се съгласил да помогнат и така спасили животинчето.
Завели кученцето на ветеринар, където то се възстановило, а Бланка и Фернандо го отгледали с обич и го кръстили Тика. От този момент Тика се превърнала в пълноправен член на семейството. Нейната преданост и дружелюбие бързо спечелили сърцата и на дядото, и на внучката, а домът им сякаш се изпълнил с нова радост.
Трагедията
Минали няколко безоблачни години, но внезапна трагедия отново разтърсила живота им. Бланка била блъсната от кола, докато играела в парка. Откарали я в болница в критично състояние. Лекарите обявили, че тя е починала, и съкрушените Фернандо и Тика останали безутешни.
В деня на погребението дядото и вярното куче били съкрушени от мъка. Когато ковчегът на Бланка бил затворен, Тика започнала да ръмжи и да лае настойчиво, дърпайки се напред, сякаш иска да сигнализира за нещо. Фернандо се приближил до ковчега и с ужас и надежда чул тих вик отвътре.
Под тежестта на болката и с отчаян порив, Фернандо разбил ковчега, въпреки опитите на другите да го спрат, убедени, че скръбта е замъглила разума му. Тика пазела господаря си, не пускала никого да го възпрепятства. Оказало се, че Бланка всъщност е жива: била в състояние на каталепсия, при което жизнените функции изглеждат сякаш напълно спрели.
Чудото
От радост, Фернандо буквално плачел и се смеел едновременно, а Тика скимтяла и се опитвала да ближе лицето на Бланка, радвайки се, че приятелката ѝ не е мъртва. Лекарите признали грешката си – объркали състоянието на Бланка за смърт, но всъщност мозъчна травма я била вкарала в това коматозно състояние.
Така едно всеотдайно куче се оказало истински спасител, като с обонянието и инстинктите си разпознало, че Бланка все още е жива. Хората на погребението едва сдържали сълзите си, нарекли Тика „чудодейно куче“ и се убедили за пореден път, че любовта и лоялността могат да бъдат по-силни от всичко.
Тази история ни напомня да бъдем внимателни към близките си и към животните, които често се оказват наши закрилници. Любовта и предаността могат да преодоляват и най-тежките изпитания, а понякога – да донесат истински чудеса.
