Когато бях млада и глупава, с приятелките ми решихме да се разходим из гробището. Гробището на нашето село се намираше на самия край, до гората. Беше доста зловещо място.
По някаква причина решихме, че е добра идея да погъделичкаме нервите си. Така че се разхождахме наоколо и разглеждахме надгробните плочи. И тогава един от моите приятели взе цветя от един от надгробните камъни. “Настя, може би не трябва да го правиш?”
– паникьосах се аз. Но тя просто се засмя с глас. Останалите момичета я подкрепиха. Настя сложи венеца на главата си и започна да прави физиономии. Прибрахме се вкъщи късно.
Чувствах се малко неспокойна. Тази нощ сънувах ужасен сън. Един скелет с венец на главата си протегна костеливите си ръце към мен и каза с гласа на Настя: “Ела при мен, момиче.
Събудих се обляна в пот. На сутринта веднага се затичах към къщата на Настя, шестото ми чувство ме отведе там.
А там имаше толкова много хора! Родителите на Настя крещяха! “Какво стана?” – попитах уплашено леля Люба. “Настя се задуши в съня си снощи.
Веднага си спомних съня си с ръцете, които се протягат към врата ми. Бях ужасена. След това разговарях с другите момичета. Оказа се, че и те са имали този сън. Олена дори се разплака от страх
. Инцидентът с Настя ни изплаши безумно и решихме да разкажем на възрастните. – “Не можете да нарушавате покоя на мъртвите” – строго каза прабаба ми. Заведоха ни в църквата и ни измиха със светена вода. След това сънищата спряха. Но това беше най-ужасяващият епизод в живота ми.
