Когато е на 8 години, родителите му решават да изпратят Коля в сиропиталище. Причината била проста: нямали достатъчно пари. Второто им дете се родило наскоро, така че било още по-трудно.
Но те не искаха да се откажат от малкия, беше им жал, но се сбогуваха с Николай лесно. Помолиха сина си да не се обижда. Казаха, че щом имат пари, непременно ще го върнат обратно.
Коля чакаше родителите си, вярваше, че трудното време ще отмине и всички отново ще бъдат заедно. Отначало родителите му често идваха да видят сина си. Носеха му сладкиши и подаръци, казваха му, че трябва само да бъде търпелив и семейството отново ще бъде заедно. После посещенията им стават все по-редки.
Когато Коля завършва гимназия, той напълно губи надежда за събиране. Посветил се на ученето, за да забрави някак си и да не мисли за емоционалните си рани. На 18-годишна възраст Коля постъпва в университет на държавна издръжка и получава стая в общежитието. Коля се справя отлично с обучението си и през последната година му предлагат стаж в голяма компания. Впоследствие той получава работа там.
Коля се изкачва уверено и бързо по кариерната стълбица. В крайна сметка нищо друго в живота му не го интересуваше и не го разсейваше. Не мислеше за семейството си, нямаше нужда от него.
