Когато свекървата на Марта настоява да гледа дъщеря ѝ всяка сряда, тя го приема като невинна помощ. Но когато Бев започва да се държи странно, Марта, отчаяна за отговори, скрива камера… Откритото разрушава света ѝ. Лъжи, манипулация и предателство се оказват по-дълбоки, отколкото е предполагала.
Желая да можех да кажа, че преувеличавам. Че параноята ме е завладяла, че подозренията ми са плод на стрес и умора. Но не бях луда. Не си въобразявах.
И бих дала всичко, за да греша.
Казвам се Марта и имам четиригодишна дъщеря, Бевърли. Съпругът ми, Джейсън, и аз работим на пълен работен ден, което означава, че Бев прекарва по-голямата част от седмицата в детската градина.
Чувствах се виновна, но нямах избор. Тя беше щастлива, ние също, и животът вървеше напред.
— Бев ще бъде добре, скъпа — каза Джейсън една сутрин, докато приготвяхме обяда ѝ.
— Знам, тя се справя страхотно. Но не искам да се чувства пренебрегната…
Тогава, преди месец, свекърва ми, Шерил, направи предложение, което изглеждаше твърде щедро, за да е истина.
— Защо не взимам Бевърли в сряда? — предложи тя на вечеря. — Ще си почива от детската и ще прекарваме време заедно. Ще е добре!
Поколебах се.
— Можем да бъдем у вас, за да ѝ е комфортно — продължи тя. — Ще ходим в парка или за сладолед, но предимно ще сме вкъщи.
Не бяхме особено близки с Шерил. Винаги усещах някакво тихо неодобрение в гласа ѝ. Но това звучеше невинно – просто баба, която иска време с внучка си. Освен това спестявахме пари от детската.
Така че се съгласих.
Първоначално всичко беше наред.
Но после Бев започна да се променя.
— Днес искам да вечерям само с татко, баба и нейния приятел — каза тя една вечер и бутна чинията.
— Кой е приятелят на баба? — попитах.
Мислех, че е дете от градината, докато не започна да го повтаря.
И една нощ, докато я завивах, тя прошепна нещо, което ме скова.
— Мамо, защо не харесваш нашия приятел?
Усетих тревога.
— Кой ти каза това?
Бев захапа устната си и след кратка пауза каза нещо, което звучеше твърде заучено за четиригодишно дете:
— Нашият приятел е част от семейството, мамо. Просто още не го виждаш.
Стиснах чаршафите. Нещо ставаше, но не можех да го разбера.
Следващата събота попитах Шерил:
— Бев запозна ли се с ново дете в градината? Говори за някого.
Шерил дори не вдигна поглед от кафето.
— О, децата винаги измислят въображаеми приятели.
Гласът ѝ беше прекалено спокоен.
Интуицията ми крещеше, че лъже.
Тази нощ направих нещо, което никога не съм мислила, че ще направя.
Инсталирах скрита камера.
Следващата сряда, докато бях на работа, проверих записа.
Първоначално всичко изглеждаше нормално. Бев играеше с куклите си, а Шерил четеше книга.
После погледна часовника си.
— Бев, готова ли си? Нашият приятел ще пристигне всеки момент!
Стомахът ми се сви.
— Да, бабо! Обичам я! Мислиш ли, че пак ще си играе с косата ми?
Тя.
— Ако я помолиш, сигурно ще го направи. И помниш, нали? Какво не казваме на мама?
— Да. Нито дума на мама.
Почти изпуснах телефона.
Звънецът иззвъня.
Шерил отвори вратата.
И тогава я видях.
Бившата съпруга на Джейсън, Алекса, влезе в дома ми. Жената, която Джейсън беше оставил преди години. Жената, която уж бе заминала за друг щат.
А дъщеря ми се хвърли в прегръдките ѝ.
Не помня как грабнах ключовете си. Само че миг по-късно летях към вкъщи.
Отворих вратата с трясък.
Те си седяха на дивана като някакво изкривено семейство.
Алекса се усмихна.
— О, здравей, Марта. Не те очаквах толкова рано.
Казано така, сякаш тя беше у дома, а аз – натрапник.
— Какво, по дяволите, прави тя тук?!
Бев ме погледна объркано.
— Мамо, защо разваляш събирането?
Събиране?
Шерил въздъхна.
— Винаги си била бавна, Марта — каза с усмивка.
Това, което последва, разби всичко.
— Алекса е жената, която трябваше да бъде с Джейсън — каза тя. — Ти беше грешка. Единственото добро от теб е Бев.
Замръзнах.
— Когато Джейсън осъзнае, че си временна, Бев трябва да знае къде ѝ е мястото. Алекса ще работи от вкъщи, ще бъде с нея.
— Манипулира детето ми, Шерил! — извиках.
— Така ли? А не сте ли взаимозаменяеми?
Не знам как не изгубих контрол.
Обърнах се към Алекса.
— А ти? Защо участваш в това?
Тя не отговори.
Погледнах Шерил в очите.
— Свършено е. Никога повече няма да видиш Бев.
Тя се усмихна.
— Джейсън няма да позволи това.
— Ще видим.
Грабнах дъщеря си.
Качих я в колата и направих обещание.
Никой нямаше да ми я отнеме.
Не Шерил. Не Алекса.
А ако Джейсън не беше на моя страна… тогава и той не.
Когато му разказах всичко и показах записа, той пребледня.
— Тя никога повече няма да види Бев. Никога.
Шерил се опита да звъни. Блокирах я.
Някои хора не заслужават втори шанс.
А някои не заслужават да бъдат наричани семейство.
