След пищната сватба, на която се беше събрало почти цялото село, роднините, разбира се, се притесняваха за Лейла — петнадесетгодишното момиче, което насила омъжиха за Абдул, богат, но вече възрастен арабин. Всички се успокояваха един друг: „Може пък да свикне…“, „Може пък да бъде добър с нея…“, но в дълбочина никой наистина не вярваше в тази приказка.
Минали само няколко дни след сватбата и тогава се случило нещо, което шокирало всички.
Лейла избяга.
И не просто избяга някъде в нощта — тя тайно беше планирала бягството си отдавна, с помощта на една съседка, на която самата Лейла някога като малка беше помогнала срещу клюките и подигравките. Оказа се, че Лейла в продължение на месеци си е писала с благотворителна организация, която помага на момичета в такива ситуации. В нощта, когато Абдул правеше голям пир заради някаква важна сделка, Лейла изскочила през задната врата, боса, с една проста наметка, и се втурнала към колата, която я чакала в края на селото.
На сутринта цялата къща била в паника. Роднините на Лейла, затаили дъх, очаквали жестоко отмъщение от Абдул. Но станало нещо още по-изненадващо: Абдул си тръгнал… без дума. Отказал се от всякакви претенции — не поискал нито обезщетение, нито връщане на жена си.
След още малко време станало ясно: Абдул всъщност бил замесен в тъмни дела, а бракът му с Лейла бил само прикритие, за да си оправи репутацията. Спешно напуснал страната, за да избяга от властите.
А Лейла, няколко месеца по-късно, писала писмо на роднините си. Разказала им, че сега живее в друга държава, учи и мечтае да стане адвокатка, за да помага на други момичета, изпаднали в беда.
Роднините дълго не можели да повярват — никой не очаквал нито такава смелост от Лейла, нито толкова неочакван обрат…
