…пред него не беше Кристина. Нямаше и следа от елегантността, хладнокръвието и деликатността, които винаги свързваше с нея. Под воала стоеше… Ана.
Със същата ледена усмивка, която бе видял онази сутрин в апартамента си. Гримът ѝ беше безупречен, а в очите ѝ нямаше и следа от любов — само студена решимост, която прорязваше душата. Ана гледаше право в очите на Евгени, напълно спокойна.
— Внимавай какво си пожелаваш, Евгени… някои желания се сбъдват с висока цена — прошепна тя тихо, само за него.
Сред гостите започна мълвене. В този момент в залата влезе Кристина — не с булчинска рокля, а в семпла, стилна визия, с изправен гръб и горд поглед. В ръцете ѝ — дебела папка. Седна до един от гостите — адвокат. И тогава всичко започна да се разпада.
Изведнъж прожекторът освети стената зад тях. На екрана се появиха кадри: Евгени в различни интимни и компрометиращи ситуации, събрани от съобщения, камери и разговори, които той мислеше, че е заличил завинаги. Кристина бе говорила. Ана — „наивната“ — се оказа съучастничка. Всичко беше планирано до най-малкия детайл.
Гостите гледаха вцепенени. Някои вадеха телефони, други се изнизваха мълчаливо от залата. Сред тях — бизнес партньори на Евгени. Репутацията му се разпадаше пред очите на всички.
Ана свали воала си и го пусна на пода. Обърна се и тръгна бавно към изхода. До нея вървеше Кристина — със същото достойнство, с което беше влязла.
Две жени. Едно предателство. Една съвършена разплата.
А Евгени остана сам. Със смачкани илюзии, разбита репутация… и лицето на Ана, запечатано в съзнанието му — последното нещо, което видя, преди светът му да рухне.
