Трябваше да бъде най-щастливият ден в живота ми – сватбеният ни ден. Вместо да кажа „да“, стоях зашеметена в центъра на залата, когато двама полицаи се приближиха към мен, държейки снимка на моя годеник.
Срещнах Андрю преди шест месеца в музей на изкуствата. Един приятел ме заведе там, а той беше там – висок, с непокорна тъмна коса, петна от боя по ръцете и усмивка, която можеше да ви накара да забравите името си. Андрю показваше своите мечтателни, сюрреалистични пейзажи. Когато се приближих до една от картините му, той се появи до мен и попита: „Какво мислиш?“
„Честно? Красиво е. Спиращо дъха,“ казах, гледайки него вместо платното. От този момент станахме неразделни.
Андрю живееше в малко студио с платна до тавана. Беше дружелюбен, страстен и невероятно талантлив. Предложи ми брак само след четири месеца заедно. Как можех да кажа не?
Баща ми обаче беше бесен. „Човек с няколко четки и мечта? Наистина ли мислиш, че те обича, Серин, или преследва нашето семейно богатство?“ Въпреки това аз вярвах в Андрю.
Сутринта на сватбата беше хаотична, но радостна. Когато церемонията трябваше да започне, Андрю го нямаше. Четиридесет и пет минути по-късно двама полицаи влязоха в залата и ме попитаха: „Познавате ли този човек?“
„Това е моят годеник! Какво става?“
„Вашият годеник е задържан за опит за кражба от имението на вашето семейство.“
Поканиха родителите ми и мен да ги придружим. Вместо до полицейски участък, стигнахме до стар склад в покрайнините на града. Вътре имаше кутии с боя и четки – изглеждаше като студиото на Андрю. На голяма стена имаше стенопис – зашеметяваща картина на булка и младоженец с надпис: *„Завинаги твой, Андрю.“*
Андрю излезе иззад платно и каза: „Това е моят сватбен подарък за теб, Серин. Исках да ти дам нещо вечно.“ Полицаите се оказаха актьори, които той беше наел за драматичния ефект.
Баща ми го гледаше втренчено известно време, след което се засмя: „Имаш талант… и смелост. Все още не ти вярвам напълно, но днес спечели уважението ми.“
Прегърнах Андрю през сълзи и смях. Върнахме се при гостите и той обясни всичко. Дори баща ми вдигна тост за него по време на приема.
