Млада жена, диагностицирана с терминално заболяване, поискала да бъде погребана с вилица в дясната си ръка. Когато свещеникът я попитал защо, тя обяснила, че през целия си живот, когато присъствала на социални събития и вечери, винаги се радвала най-много на момента, когато някой се навеждал и казвал: „Задръж вилицата си“. Това означавало, че предстои нещо по-добро – като кадифен шоколадов кейк или дълбока ябълкова пита.
Тя искала хората, които виждат вилицата в ръката ѝ в ковчега, да се чудят защо е там. А свещеникът да им обясни: „Задръжте вилицата си… най-доброто предстои“. Това било нейният начин да напомни на всички, че смъртта не е краят, а че нещо по-добро предстои след този живот.
Историята се превърнала в мощен символ на надежда и вяра, че най-доброто тепърва предстои, дори след смъртта. Вилицата се превърнала в символ на очакване за нещо по-сладко, по-добро и с повече същност, което предстои
