Източник: Shutterstock
Дами, кое е най-безумното нещо, което мъжът ви е правил, за да пропусне домакинската работа? Моят тайно изхвърляше съдовете! Открийте как моят умен урок го направи господар на всички домакински задължения.
Никога не съм мислила, че ще бъда от типа съпруга, която ще се поддаде на измама, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки, нали? Казвам се Шанън, на 45 съм и съм омъжена за моя сладък Андрю почти две десетилетия. Бяхме перфектната двойка, или поне така си мислех, докато не разкрих неговата малка мръсна тайна…
| Източник: Pexels
Андрю и аз бяхме перфектната двойка, живееща в нашата собствена приказка. Бяхме си разпределили домакинските задължения, като всеки вторник и четвъртък чиниите се падаха на него.
„Няма да те разочаровам“, обеща той с очарователна усмивка. Само ако знаех тогава колко кухи биха прозвучали тези думи.
Всичко започна във вторник вечерта. Току-що се бях прибрала след изтощителен работен ден, краката ме боляха и главата ми биеше. Всичко, което исках, беше чаша чай от лайка в любимата ми чаша – тази, която най-добрата ми приятелка Джес ми беше подарила за рождения ми ден миналата година.
| Източник: Freepik
Отидох до кухнята, отворих шкафа и посегнах към познатата синя керамика. Ръката ми сграбчи празния въздух. Намръщена, бутнах настрана други чаши, чинии и купи. Няма късмет.
— Хей, Анди? извиках. — Виждал ли си синята ми чаша?
Андрю се появи на прага със сбърчено чело. — Тази от Джес? Той се почеса по главата. „Мисля, че се счупи преди известно време. Съжалявам, скъпа. Забравих да го спомена.“
Втренчих се в него, а в съзнанието ми се зароди мъчително съмнение. „Сигурен ли си? Можех да се закълна, че я използвах миналата седмица.“
| Източник: Pexels
Той сви рамене, вече се извръщаше. „Може би си мислиш за друга чаша. Искаш ли да ти направя чай в друга?“
„Не, добре е“, промърморих аз, задоволявайки се вместо това с обикновена бяла чаша. Докато отпивах от чая си, не можех да се отърся от чувството, че нещо не е наред.
„Хей, Анди? Нали каза, че ще миеш чиниите днес?“ попитах.
Гласът му долетя от кухнята. „Вече е готово, скъпа. Привършвам.“
| Източник: Pexels
Няколко дни по-късно изхвърлях боклука, когато един блясък привлече вниманието ми. Обзето от любопитство, оставих чантата и надникнах в кошчето.
Сърцето ми се сви, когато посегнах и извадих натрошените останки от моята любима синя чаша.
— Какво, по дяволите? – прошепнах, обръщайки спуканата чаша в ръцете си. Това не беше случайно. Халбата беше умишлено счупена.
Гневът се надигна в мен, но го натиснах. Имах нужда от отговори, а не от обвинения.
| Източник: Midjourney
Следващият път, когато Андрю трябваше да „мие чиниите“, аз го наблюдавах зорко. Веднага след като той тръгна за работа, аз се измъкнах до кофата за боклук.
Подозренията ми се потвърдиха, когато намерих две чинии, сгушени сред боклука, едва остъргани, но иначе напълно годни за употреба.
Осъзнаването ме удари като тон тухли: Андрю изхвърляше чиниите ни, за да не ги мие?!
| Източник: Pexels
Върнах се обратно в къщата, ръцете ми трепереха, докато хванах ръба на кухненския плот. Колко време продължаваше това? Колко чинии бяхме загубили заради неговия мързел?
Точно тогава телефонът ми иззвъня. Текст от Андрю: „Надявам се, че имаш добър ден, скъпа. Обичам те!“
Загледах се в екрана. Бях БЯСНА. Част от мен искаше да се изправи срещу него веднага и там, но друга част, по-подла, по-отмъстителна част, имаше ДРУГА ИДЕЯ.
| Източник: Pexels
„И аз те обичам“, отговорих на съобщение, докато умът ми вече формулираше план. — Между другото, сети ли се да измиеш чиниите снощи?
Отговорът му дойде бързо: „Разбира се! Готово и прибрано.“
Усмихнах се, написвайки отговора си. „Ти си най-добрият, скъпИ. Какво щях да правя без теб?“
| Източник: Pexels
През следващата седмица измислих план, който щеше да накара Худини да се гордее – умопомрачително действие, което изглеждаше като ястие, което щеше да накара Андрю да се усъмни в разума си.
Нищо жестоко, имайте предвид, само малко магически реализъм, за да подправите нашата кухненска драма. Време е да видя дали съпругът ми може да се справи с вкуса на собственото си лекарство, сервирано върху вечно мръсна чиния.
Всеки път, когато Андрю „миеше чиниите“, заменях изхвърлените неща с идентични мръсни. Бях купила екстри от ежедневните ни чинии и купи, точно за тази цел.
| Източник: Pexels
В четвъртък вечерта наблюдавах с крайчеца на окото си как Андрю влезе в кухнята, подсвирквайки си беззвучно. Той спря при вида на мивката.
— Какво по… — промърмори той и се почеса по главата. — Бих могъл да се закълна, че ги измих вчера.
Вдигнах поглед от телефона си, картината на невинността. — Всичко наред ли е, скъпи?
Той посочи мивката с объркване, изписано на лицето му. „Не съм ли мил тези чинии вече?“
| Източник: Midjourney
Свих рамене, опитвайки се да запазя изражението си неутрално, докато сочех мивката, пълна с мръсни чинии.
„О, това ли наричаш МИЕНЕ НА ЧИНИИ, скъпи? Може би просто си уморен. Знаеш как е, когато работата е стресираща.“
Андрю кимна бавно, все още намръщен. — Да, може би това е. Той запретна ръкави с въздишка. „Предполагам, че ще ги измия отново.“
Когато той се обърна към мивката, си позволих лека победоносна усмивка. „Ти си такъв сладур, Анди. Не знам какво бих правила без теб.“
Той се засмя, но прозвуча насила. — Точно като теб, Шан.
| Източник: Pexels
С течение на дните объркването на Андрю нарастваше. Всеки път, когато проверяваше мивката, изглеждаше, че го чакат нови и нови чинии.
Можех да видя напрежението, което започна да личи… тъмните кръгове под очите му, начина, по който усмивката му вече не достигаше до очите му.
Една вечер, когато седнахме да вечеряме, Андрю избута храната си в чинията си, сбърчил чело в замисъл.
— Шан — каза той накрая с колеблив глас. — Забелязала ли си нещо… странно напоследък?
Източник: Pexels
Повдигнах вежда. — Странно как, скъпи?
Той остави вилицата и прокара ръка през косата си. „Не знам. Просто… чиниите. Кълна се, че продължавам да ги мия, но изглежда никога не остават чисти. Да не би да си губя ума?“
За момент почти се почувствах виновна. почти. Но тогава си спомних моята счупена чаша, безбройните чинии и купи, изхвърлени като боклук, и постоянната мрежа от лъжи на Андрю.
| Източник: Pexels
Пресегнах се през масата, хващайки ръката му в моята. „О, Анди. Работиш толкова усилено напоследък. Може би просто си изтощен?“
Той стисна ръката ми, предлагайки слаба усмивка. „Да, може би това е. Просто… имам чувството, че полудявам, Шан.“
Преломната точка настъпи точно една седмица след моето тайно наблюдение.
| Източник: Pexels
Престорих се на погълната в телефона си, докато Андрю се занимаваше с последната партида чинии. С крайчеца на окото си го видях да вдига чиния, да я разглежда и след това да я хвърля в черната торба за боклук.
Точно когато се канеше да излезе навън, за да го хвърли в кофата за боклук, той се поколеба. Затаих дъх, когато сложно взаимодействие на объркване, вина и разочарование проблесна по лицето му.
С тежка въздишка той се върна при мивката и продължи да мие.
Не можех да повярвам. Дали планът ми наистина беше проработил?
| Източник: Pexels
Андрю изтърка щателно всяко ястие, движенията му бяха почти роботизирани. Когато свърши, той се обърна към мен, победен.
— Шан — каза той. — Мисля… Мисля, че трябва да вземем съдомиялна.
Премигнах, преструвайки се на изненада. — Съдомиялна? Но си помислих, че обичаш да миеш чиниите на ръка?
Той поклати глава с озадачено изражение. „Шан, мисля, че имам нужда от помощ. Тези чинии… умножават се или нещо подобно. Кълна се, че ги мия, но продължават да се връщат мръсни. Не мога да го обясня.“
| Източник: Pexels
Прехапах устни, потискайки усмивката си. „О, Анди. Работиш толкова усилено напоследък.“
Той прокара ръце през косата си, разочарован. „Знам, че звучи налудничаво, но съм сериозен. Виж, какво ще кажеш да поема всички домакински задължения за известно време? Може би, ако направя всичко останало, ще разбера какво става. И трябва да вземем съдомиялна. Може да помогне с това… каквото и да е това.“
Престорих се, че обмислям предложението му. „Ами… ако наистина мислиш, че ще помогне…“
Андрю кимна нетърпеливо. „Да. Обещавам, Шан. Ще стигна до дъното на тази мистерия.“
| Източник: Pexels
Изправих се и го обвих с ръце. „Добре, Анди. И хей, може би вършенето на всички домакински задължения ще бъде терапевтично. Ще ти помогне да се отпуснеш след работа, разбираш ли?“
Той се засмя нервно. „Да, може би. Кой знае? Може дори да започне да ми харесва.“
Докато стояхме там в нашата кухня, заобиколени от „мистериозно“ появяващите се отново мръсни чинии, не можах да сдържа усмивката си. Понякога малко пакост може да доведе до много решения.
И кой знае? Може би Андрю наистина ще започне да се наслаждава да върши ВСИЧКИ ДОМАКИНСКИ РАБОТИ! (намигване!!) Все пак са се случили по-странни неща!
| Източник: Pexels
Тази творба е вдъхновена от реални събития и хора, но е измислена за творчески цели. Имената, героите и подробностите са променени, за да се защити поверителността и да се подобри разказът. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития е чисто съвпадение и не е предвидено от автора.
Авторът и издателят нямат претенции за точността на събитията или изобразяването на героите и не носят отговорност за неправилно тълкуване. Тази история е предоставена „каквато е“ и всички изразени мнения са тези на героите и не отразяват възгледите на автора или издателя.
