Да бъдеш самотен баща не е лесно. След като загубих съпругата си, Марин остана единственото важно нещо в живота ми. Работех усилено, за да му осигуря всичко – добро образование, хубав дом и бъдеще без притеснения. С времето успях да натрупам значително състояние, но осъзнах, че парите привличат много фалшиви хора. Страхувах се, че и синът ми може да се обгради с такива хора, но той ме изненада. Избра да води скромен живот и да не парадира с нашето богатство.
Когато замина да учи във Велико Търново, Марин живееше като обикновен студент – наемаше евтин апартамент и работеше почасово. И точно там срещна Яна – момиче, което го направи щастлив и което го обичаше такъв, какъвто е. След три години връзка той ми сподели, че ще й предложи брак. Бях горд с него и се надявах, че това е правилният избор.
Но тук започнаха трудностите. Родителите на Яна – Веска и Петър, живееха в луксозна къща близо до плажа на Бургас. Те бяха заможни хора, но със силни предразсъдъци. При първата ни среща по време на вечеря веднага усетих преценяващите им погледи. Веска се усмихваше студено, докато оглеждаше Марин – старите му джинси, обикновената му риза. Петър подхвърляше въпроси за бъдещите му планове, явно загрижен за това какво може да предложи на дъщеря им.
Скоро получихме покана да прекараме Коледа в тяхната къща край плажа. Усетих, че ще бъдем подложени на нов „тест“, и предложих на Марин да се престорим на още по-бедни. Исках да видя какви ще бъдат истинските им реакции. Сложихме си най-семплите дрехи и вместо да пътуваме с кола, взехме автобус до Бургас.
Веска и Петър ни посрещнаха на автогарата. Усмихваха се, но можех да видя разочарованието в очите им. Пътувахме мълчаливо до тяхната просторна къща, от която се виждаше морето. Настаниха ни в една пристройка в задния двор, която по думите им „по принцип се ползвала за гости, които искат усамотение“. Синът ми и аз само се спогледахме – беше ясно, че сме нежелани.
През следващите дни поведението на родителите на Яна стана все по-хладно. Подхвърляха коментари за това как е важно младите семейства да са стабилни финансово и че любовта не може да се яде. Една вечер Петър ми намекна директно, че може би трябва да поговорим за „разумно решение“ – сватбата да се отложи, докато Марин си стъпи на краката и се „докаже“ в живота.
Тогава реших, че е време да сложа картите на масата. Без да повишавам тон, извадих телефона си и направих видеовръзка с един от управителите на моята фирма в София. Говорих за няколко важни сделки и пожелах на екипа си весели празници. Когато приключих разговора, видях как Петър гледа към мен с широко отворени очи, неспособен да каже и дума. Веска също пребледня, а след миг започна да се опитва да поправи впечатлението – заговори колко много уважават Марин и как винаги са искали най-доброто за него и Яна.
Малко по-късно на вечерята Марин също разкри една своя тайна – беше получил предложение за работа от престижна международна компания. Веска и Петър отново изглеждаха шокирани. Яна обаче вече знаеше и стоеше гордо до него, стискайки ръката му.
След този инцидент нещата между нас и родителите на Яна охладняха. Те се опитваха да оправдават поведението си, но доверието вече беше загубено. За щастие, Марин и Яна останаха заедно и се ожениха малко по-късно. Те решиха да се дистанцират от претенциите на семейството й и изградиха живота си сами.
Тази история ми показа, че истинският характер на хората се разкрива, когато мислят, че могат да се държат надменно и над теб. Не съдете за никого по външността или парите. В крайна сметка стойността на човек не се измерва с това, което притежава, а с това как се отнася към другите
