Бореща се майка на петзнаци получава неочакван акт на доброта в магазина, когато непозната жена ѝ помага след като ѝ свършват парите.
Рейчъл и съпругът ѝ Джак бяха изключително развълнувани, когато разбраха, че чакат петзнаци. След години опити за дете те бяха на седмото небе от щастие, че ще посрещнат пет наведнъж.
Джак работеше като шофьор на камион и изкарваше достатъчно, за да може Рейчъл да напусне работата си и да се фокусира върху грижите за децата. Четири години животът им вървеше гладко и те никога не мислеха, че нещо може да се обърка – докато съдбата не ги удари жестоко, оставяйки Рейчъл несигурна какво да прави.
Една сутрин Джак замина за работа и така и не се върна. Беше годишнината от сватбата им и Рейчъл го беше молила да остане у дома, защото се чувстваше неспокойна. Но Джак я успокои с думите:
— Не се тревожи, скъпа. Ще се прибера навреме. Обещавам.
Същата вечер Рейчъл получи ужасяващо обаждане от полицията. Джак беше загинал при фатална катастрофа с камион. Погълната от скръб, Рейчъл не спираше да плаче, но нищо не можеше да върне съпруга ѝ. Сега тя трябваше сама да бъде и осигурител, и закрилник за семейството си.
Децата ѝ бяха едва на четири години, така че тя не можеше да ги остави сами, а наемането на бавачка не беше вариант, защото спестяванията ѝ се изчерпваха. Да поиска помощ също не беше възможно, тъй като съседите ѝ далеч не бяха подкрепящи.
С разбито сърце и претоварена с отговорности, Рейчъл дори нямаше време да скърби както трябва. Започна да плете шалове и шапки, за да изкарва прехраната си, но когато дойде лятото, работата ѝ пресъхна и парите станаха още по-малко.
Един ден Рейчъл отиде в магазина, за да купи съставки за рождения ден на синовете си, но цените я шокираха.
— Кога какаото стана толкова скъпо? 5 долара за мъничка опаковка?! Дори не съм купила половината неща, а вече съм на 50 долара! Ще трябва да върна някои неща.
Тя неохотно върна какаото и взе пакет обикновени какаови бисквити като по-евтина алтернатива. Когато премина към следващия щанд, синът ѝ Макс започна да я моли за бонбони.
— Мамо, може ли малко бонбони? Моля те?
Рейчъл се опита да му обясни:
— О, миличък, бонбоните не са добри за теб. Могат да ти развалят зъбките, а мама трябва да спести пари за тортата за рождения ти ден.
Но Макс не разбираше и започна да плаче силно. Скоро братята му се присъединиха и всички заедно започнаха да просят бонбони.
— Мамо, и ние искаме бонбони! МОЛЯ ТЕ!
Засрамена, че хората започнаха да ги гледат, Рейчъл панически отстъпи, за да ги успокои. Но когато стигна до касата, я очакваше ново предизвикателство.
— Толкова ли е трудно да проверявате цените преди да купите нещо? — изръмжа касиерката Линси раздразнено. — Не ви достигат 10 долара, така че ще трябва да махнем някои неща.
Тя започна да премахва шоколадовите бисквити, бонбоните и други артикули, но Рейчъл бързо я спря.
— Моля ви, не махайте тях. Ъм… махнете хляба вместо това… — каза тя, опитвайки се да реши какво да остави.
Но помощта понякога идва от най-неочаквани места.
Докато Рейчъл беше разсеяна, Макс се отдалечи до щанда с мляко. Там срещна възрастна жена, която му се усмихна мило.
— Здравей, млади момко! Аз съм госпожа Симпсън. Как се казваш и какво правиш тук самичък?
— Здравейте, госпожо Симпсън. Аз съм Макс и съм на четири години. А вие на колко сте? — попита той невинно.
Госпожа Симпсън се засмя и се изчерви:
— О, аз съм малко по-голяма от теб — да кажем на 70. Къде е майка ти?
— Мама се кара с някого — отвърна Макс. — Каза, че нямаме достатъчно пари и ще трябва да оставим някои неща.
— О, така ли? — попита тя нежно. — Можеш ли да ме заведеш при мама?
Макс кимна и я заведе до касата. Там Линси се караше на Рейчъл:
— Ако не можете да си позволите тези неща, не идвайте тук! Забавяте опашката. Махнете се! Следващият!
— Моля ви, изчакайте… — започна Рейчъл, но преди да довърши, глас я прекъсна.
— Няма нужда да махате нищо. Сметката ви вече е уредена — каза госпожа Симпсън и подаде кредитната си карта на Линси. — Добавете обратно всичко, което премахнахте. Аз ще покрия разходите.
— О, не, не е нужно да го правите — възрази Рейчъл. — Не мога да приема. Това е прекалено много.
— Не се притеснявайте — каза госпожа Симпсън с топла усмивка. — За мен е удоволствие. — След известно колебание Рейчъл най-накрая прие.
Докато излизаха от магазина заедно, Рейчъл не спираше да ѝ благодари:
— Благодаря ви толкова много за добротата ви. Съжалявам, че не мога да ви се отблагодаря сега, но много бих искала да ви поканя на чай у дома. Ето ви адреса ми — каза тя, подавайки ѝ бележка. — Имам домашни сладки, които са наистина вкусни!
— О, това е толкова мило! — отвърна госпожа Симпсън топло. — Ще се видим скоро, Макс! Чао, момчета! — добави тя, докато си тръгваше.
Момчетата ѝ помахаха развълнувано, но Рейчъл беше объркана.
— Макс, откъде госпожа Симпсън знае името ти? — попита го тя меко.
— Аз ѝ го казах, мамо — отговори гордо Макс. — Казах ѝ, че се караш, и тя ти помогна.
Рейчъл се усмихна, а сърцето ѝ се стопли.
— О, тя е толкова добра жена! — помисли си тя, докато се отправяше към колата.
На следващия ден на вратата на Рейчъл се почука. Тя отвори и беше изненадана да види госпожа Симпсън.
— О, госпожо Симпсън! Заповядайте вътре. Дойдохте точно навреме — току-що изпекох сладки — каза тя, канейки я.
Госпожа Симпсън седна, а Рейчъл ѝ донесе чиния със сладки и чаша чай.
— Не трябваше да се тормозите толкова — каза гостенката мило, вдигайки чашата. След това се огледа и попита:
— Живеете ли сама тук с децата си?
— Всъщност — започна Рейчъл, — съпругът ми почина миналата година и оттогава отглеждам децата сама. Парите са малко, защото в момента не работя. Продавах плетени пуловери и шапки, но през лятото никой не купува. Търся си работа.
— В такъв случай защо не дойдете да работите при мен в магазина ми за дрехи? — предложи мило госпожа Симпсън. — Имам нужда от помощник и ще се радвам да ви наема. Не се притеснявайте за децата — аз ще се грижа за тях. Моят съпруг почина преди години и никога не сме имали деца. Сега просто запълвам времето, докато Господ ме повика.
Рейчъл се разплака от вълнение:
— О, госпожо Симпсън! Как мога някога да ви се отплатя за добротата ви? Благодаря ви! Благодаря ви много!
Госпожа Симпсън се усмихна нежно:
— Можете да ми се отплатите, скъпа. Просто ми правете хубава чаша чай всяка вечер. Става ли?
— Абсолютно, госпожо Симпсън! — каза Рейчъл, избърсвайки сълзите си.
На следващия ден Рейчъл започна работа в магазина на госпожа Симпсън. Работеше неуморно месеци наред и усилията ѝ се изплатиха — беше повишена до ръководител.
Един ден Рейчъл показа на госпожа Симпсън свои мостри на дизайнерски дрехи, а добрата жена я насърчи да започне страничен бизнес и да ги сподели в социалните мрежи.
За изненада на Рейчъл, дизайните ѝ станаха вирусни и скоро известен дизайнер ѝ предложи работа. Но тя отказа, защото не искаше да напуска магазина на госпожа Симпсън. Сега Рейчъл и децата ѝ живеят с госпожа Симпсън, а синовете ѝ с обич я наричат „Баба Симпсън“.
