Неверен съпруг отива на среща на сляпо и вижда … тъща си

— Пак си тръгваш — каза Сара от вратата на спалнята им.

Майкъл затвори ципа на чантата си и я погледна. „Сара, това е само около седмица. Знаеш колко важно е това пътуване за моята кариера.“

„Знам, Майкъл, но имам чувството, че винаги си тръгваш. Понякога се чудя дали бракът с теб не е грешка.“

Майкъл нямаше нужда да чува повече. Той приключи със Сара и постоянните им спорове. Той събра чантите си и излезе от къщата, като затръшна входната врата след себе си.

След като Майкъл пристигна в града, където беше дошъл за бизнес среща, самотата го гризеше.

За да не се чувства сам, той изтегли приложение за анонимни срещи и жена на име Ема започна да му пише…

Майкъл я намери за остроумна и не след дълго решиха да се срещнат.

Въпреки това, когато най-накрая срещна Ема в решеното им кафене, Майкъл беше малко стреснат. Той не очакваше тя да е в края на 40-те.

„Толкова си интересен и мил. Странно е, че си сам“, отбеляза Ема, докато седяха един срещу друг.

Майкъл почувства угризение на вина, но бързо го отхвърли. „Никога не съм срещал специалния човек, нали знаеш“, вдигна рамене той.

Усмивката на Ема се разшири. — Е, трябва да съм късметлийка, че имам този шанс да те срещна.

За първи път от много време Майкъл почувства връзка, чувство за принадлежност извън проблемния си брак. С напредването на нощта разговорът им стана по-интимен и скоро те бяха в хотелска стая в прегръдките си.

Когато Майкъл се събуди на следващата сутрин, Ема я нямаше. Сърцето го заболя да види празно легло. Но тогава вината за действията му го гризеше.

Той се върна у дома седмица след командировката и се чудеше как ще се изправи срещу Сара. Когато влезе вътре, той я видя в хола, заобиколена от албуми.

„Майкъл, ти се върна!“ — каза тя с далечен глас.

— Да — отвърна той небрежно и събу обувките си.

„Надявам се, че помниш! Мама ще дойде  гости и иска да се запознае с теб!“

Майкъл беше хванат неподготвен. Почти беше забравил за семейството на Сара по време на последните им спорове и пътуването му.

— Разбира се — успя да каже той, опитвайки се да прозвучи ентусиазирано.

Сара се поколеба. „Можем ли да се преструваме, че всичко между нас е наред? Само за нейното посещение?“ – попита тя, приближавайки се към него.

Въпреки неудобството, Майкъл се съгласи. Не можеше да понесе да разочарова повече Сара. Все още не можеше да забрави, че й е изневерил.

На следващия ден, докато Майкъл чакаше пристигането на тъща си, рязко почукване на вратата го стресна.

Кръвта се отцеди от лицето му, когато отвори вратата и видя Ема на прага.

„Какво правиш тук?“ — прошепна той с надигаща се паника в гласа му. „Жена ми е вкъщи! Разкарай се!“

Ема повдигна вежда. „Имаш жена? Каза, че не си женен.“

Чувство за вина заля Майкъл. „Бях на среща. Разбира се, нямаше да разкрия, че имам жена!“ — изсъска той.

„Скъпи, кой е там?“ Гласът на Сара прогърмя отвътре.

— Никой, тръгват си! — извика той, но точно в този момент Сара се приближи до вратата и очите й светнаха.

„Мамо! Толкова се радвам да те видя!“ — възкликна тя, прегръщайки жената.

Светът на Майкъл се разпадна около него. Когато той и Сара се ожениха преди месец, не можаха да поканят семействата си. Сара му беше казала, че майка й скоро ще ги посети, но той беше забравил за това.

„Мамо, това е моят любим съпруг“, изчурулика Сара, представяйки го на Ема.

Неспособен да намери думите, Майкъл само кимна, тежестта на тайната му го смаза.

„Майкъл, би ли помогнал на мама с чантите й?“ — попита Сара, изтръгвайки го от мислите му.

„Ш-сигурно.“

Майкъл отнесе чантите на Ема до спалнята за гости и щом остана насаме с нея, я помоли да се изправи пред Сара.

— Трябва да поговорим за нещо важно преди това, Майкъл — каза Ема и му даде знак да седне до нея.

Когато Майкъл седна, стиснал ръце в юмруци, започна Ема.

„След… нашата среща не се чувствам добре.“ Тя описва симптомите си като гадене, липса на апетит и постоянна умора.

Сърцето на Майкъл биеше лудо. Вече знаеше накъде отива това.

— Знам какво означават тези симптоми — продължи Ема с решително изражение. „Изпитах ги, когато бях бременна със Сара.“

Майкъл усети как стаята се накланя около него. „Това е… това е невъзможно“, заекна той, а отказът му беше кух дори в собствените му уши. — Бяхме заедно само веднъж.

Ема въздъхна. „И аз така си помислих. Направих си тест. Положителен е, Майкъл. Бременна съм. А ти си бащата.“

Светът сякаш се завъртя, докато Майкъл обработваше унищожителното разкритие. „Какво… какво да правим?“ — попита той, а гласът му беше просто шепот.

„Задържам детето. Взех решението си. Няма да кажем на Сара. Ще го запазим в тайна.“

Майкъл се съгласи. Той нямаше избор. Но тъй като тази вечер всички се събраха на вечеря, той нямаше как да не се почувства напрегнат.

Тогава Ема се изправи пред Сара с усмивка, обявявайки бременността си. „Срещнах прекрасен мъж и детето е от него“, обяви тя.

Сара се протегна през масата и хвана майка си за ръка. — Толкова се радвам за теб, мамо.

Майкъл просто не можеше да се преструва, че е щастлив. И Сара забеляза това. „Какво има, Майкъл? Не се ли радваш за мама?“ — попита тя и сбърчи вежди.

„Не, не, аз съм… просто съм… стресиран от работа“, излъга той.

Останалата част от вечерята беше мъгла за Майкъл. Той наблюдаваше Ема, чудейки се дали тя съжалява за пътя, който са избрали.

След това, една вечер, докато Сара беше в кухнята, той проверяваше имейла си. Изведнъж едно конкретно писмо привлече вниманието му.

Сърцето на Майкъл се разби в гърдите му, когато видя снимките в имейла си. Тогава той забеляза смразяващото послание, отправено към него: „Ако не искаш тези снимки да се окажат в жена ти, плати за мълчанието“.

Вълна от паника заля Майкъл. Нямаше пари да плати на изнудвача. Наскоро той беше понижен в длъжност и Сара нямаше представа за това. Не можеше да й каже истината, когато бракът им вече имаше достатъчно проблеми. Той обаче не можеше да допусне и изневярата му да бъде разкрита.

И така, той посети банката на следващия ден и изпразни сметката си. Продал и колата си, за да събере нужните пари, и следвайки инструкциите на изнудвача, оставил чантата с пари в запуснат склад.

След това, от сенките, Майкъл наблюдаваше как фигура, скрита в анонимност, взе чантата и започна да се отдалечава.

Майкъл преследваше фигурата през претъпканите улици. Изведнъж Сара му звънна.

„Майкъл, къде си? Кога се прибираш?“ — попита тя ядосано.

— Не мога да говоря, Сара — каза той, опитвайки се да запази гласа си спокоен.

— Но къде си? Сара натисна и имаше момент на небрежност.

Майкъл изгуби изнудвача от поглед. Настъпи паника, докато той се въртеше в кръг, търсейки някаква следа от фигурата.

— Ще се обадя по-късно — каза той припряно и затвори.

Майкъл стоеше сам сред тълпата, чувствайки се по-изгубен от всякога. Изнудвачът си беше отишъл, заедно с всичките  пари. Не му беше останало нищо — нито пари, нито кола, а може би и семейство.

Майкъл се върна у дома в зловеща тишина. Не го посрещнаха познати звуци. Той повика Сара, но отговорът беше само тишина.

Претърси къщата, сърцето му се свиваше с всяка стая. Стаите на Сара и Ема бяха празни и всичките им дрехи, козметика и всичко останало ги нямаше.

Той набра номера на Сара, но контактът й вече не работеше. Пробва този на Ема и резултатът беше същият.

Ужасяваща истина просветна Майкъл. Бяха планирали всичко – пристигането на Ема, обявяването на бременността, изнудването. Беше измама, капан, за да открадне всичко от него.

Майкъл усети как светът се изплъзва изпод краката му. Беше толкова заслепен от чувството за вина, че пропусна уликите, несъответствията в техните истории.

Майкъл реши да съобщи за измамата на полицията, въпреки че шансовете да възстанови нещо бяха малки.

***

„Аз…искам да докладвам за измама“, каза той на ченге на бюрото.

Офицерът слушаше внимателно, докато Майкъл обясняваше всичко. След това полицаят поиска пълните имена на Сара и Ема и други идентифициращи подробности.

„Ще направим проверка в нашата база данни“, каза офицерът, махвайки на свой колега.

Докато Майкъл чакаше, умът му препускаше от безпокойство и страх. Ами ако полицията не ги намери? Ами ако те изчезнат завинаги, заедно със спестяванията му?

Няколко минути по-късно един полицай се приближи до него. „Намерихме нещо“, каза той, повеждайки Майкъл към малък офис.

Полицаят извади някои записи на компютъра си. „Изглежда, че не си първата жертва“, каза той, обръщайки екрана, за да може Майкъл да вижда.

Имаше снимки на Сара и Ема, но под различни имена. Заедно с изображенията имаше доклади от други мъже, които са били измамени по подобен начин.

„Те са измамници“, обясни офицерът. „Преструват се на майка и дъщеря. Насочват се към мъже, обикновено тези, които не са богати, за да избегнат подозрение и усложнения.“

Майкъл почувства тръпки по гърба му. „Какво…какво означава това? Не можем да направим нищо?“

„Разследваме ги от известно време“, успокои го полицаят. „Но те са внимателни, винаги са една крачка напред. Вероятно имат множество самоличности и фалшиви документи. Това затруднява залавянето им.“

Майкъл слушаше вцепенен, докато офицерът продължаваше. „Те са експерти в избягването на ченгета. Бракът на така наречената ви съпруга с вас беше просто още една част от тяхната измама“, каза полицаят със съчувствен, но същевременно делови тон.

Майкъл почувства куха ямка в стомаха си, докато обработваше думите. Спомените от сватбения му ден, някога изпълнени с радост и любов, сега се чувстваха опетнени, покварени от истината.

„Най-вероятно те вече са напуснали страната“, добави офицерът, гледайки Майкъл мрачно. „Те не остават на едно място твърде дълго. Така избягват да бъдат хванати.“

Стаята сякаш се затвори около Майкъл, докато той обмисляше сериозността на положението си. Той не остана без нищо – без жена, пари или дори подобие на живота, който вярваше, че е истински.

— Трябваше да й кажа — тихо каза Майкъл, повече на себе си, отколкото на полицая. „Ако просто бях честен за случилото се, те нямаше да могат да го използват срещу мен.

Офицерът кимна с разбиращо изражение. „Погледът със задна дата винаги е по-ясен, г-н Андерсън. Но не бъдете прекалено строг към себе си. Професионалистите са ви манипулирали. Те са знаели как да се възползват от вашата ситуация.“

Кажете ни какво мислите за тази история и я споделете с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация.