Реших, че наемането на гледач за баща ми, Франк, ще улесни нещата. Това трябваше да донесе спокойствие, а не параноя. Но точно обратното се случи, когато личните ни вещи започнаха да изчезват.
След като баща ми претърпя леко падане и вече не можеше да се грижи за себе си, той нямаше избор. Лекарят му настояваше, че се нуждае от помощ. Аз също бях убедена: „Имаш нужда от някого“, казах му.
Тогава Теса влезе в живота ни.
В края на 30-те си години тя излъчваше приятелско поведение, което караше хората да се чувстват спокойни. Теса беше търпелива, мила, грижовна и професионална! Баща ми се привърза към нея по-бързо, отколкото можех да си представя. Тя го накара да се смее – нещо, което не бях виждала от месеци.
В началото бях облекчена. За първи път от дълго време не трябваше да избирам между работата си и грижите за него. Но това облекчение беше краткотрайно.
Една вечер, докато разчиствах масата след вечеря, баща ми ме хвана за китката с такава настойчивост, че потръпнах. Лицето му беше сериозно и изпълнено със страх.
„Скъпа, тя не е това, за което се представя,“ прошепна той. „И тя взема нещата.“
„Какви неща?“ попитах объркано.
„Дребни неща – старата ми фланелена риза, книга от колежа… и джобния часовник, който майка ти ми даде.“
Опитах се да го успокоя: „Може би си ги забравил някъде.“
Но тази нощ не можех да намеря покой. Баща ми никога не обвиняваше някого без причина. А защо беше толкова уплашен?
На следващата вечер се прибрах късно и тихо влязох през задната врата. Докато минавах през коридора, чух гласа на Теса – тих и напрегнат: „Не, още не е време… Той е слаб. Мисля, че ми трябват още седмица или две.“
Сърцето ми заби силно. Скрих се в стаята си и реших: ще я уволня на следващия ден.
Но съдбата имаше други планове.
На следващата сутрин чух плач – баща ми! Паникьосана, забързах към него. Намерих го седнал срещу Теса, която държеше купчина документи в ръце и плачеше неудържимо.
Тъкмо щях да извикам полицията, когато погледнах към масичката за кафе – там лежеше старата фланелена риза на баща ми. А в ръцете на Теса видях… ДНК тест!
„Взех само ризата и блузата ти за проби от коса,“ каза тя през сълзи. „Имах нужда от тях за теста.“
Баща ми изглеждаше шокиран. „Тя е моя дъщеря,“ прошепна той. „По-голямата ти сестра.“
Обърках се напълно: „Но телефонният разговор вчера? С кого говореше?“
„С частен детектив,“ обясни Теса. „След години спестяване най-накрая можех да го наема, за да намери биологичния ми баща.“
За първи път почувствах възхищение към Теса вместо страх.
Всичко се промени в този момент. Вече не бяхме непознати – бяхме семейство.
–
