Всеки има своите тайни. Никога не съм предполагала, че гаджето ми крие нещо зад заключена врата. Но когато вратата се отвори една нощ, разбрах, че Конър пази тайна, която ще промени всичко.
Бяхме заедно от четири месеца, а той изглеждаше като идеалния партньор. Имаше и голдън ретривър на име Макс, който се държеше така, сякаш съм неговата сродна душа.
„Разглезваш го твърде много“, казваше Конър с усмивка.
„Някой трябва“, отвръщах аз.
Апартаментът му беше уютен и приветлив, но имаше нещо странно – една заключена врата. В началото не ѝ обърнах внимание. Всеки има място за складиране на стари вещи, нали?
Когато попитах какво има зад нея, Конър се засмя. „Само склад. Пълен е с боклуци.“
„Хайде, кажи ми истината“, подразних го веднъж. „Може би там криеш таен костюм на супергерой? Или портал към Нарния?“
„Повярвай ми, няма нищо интересно“, каза той с леко напрежение в гласа. Това изглеждаше достатъчно убедително – поне тогава.
Една вечер обаче любопитството ми надделя. Докато Конър беше в кухнята и си тананикаше, аз се озовах пред заключената врата. Протегнах ръка към дръжката, но гласът му ме спря рязко:
„Не!“ – извика той с паника в гласа.
„Съжалявам“, заекнах аз. „Просто търсех зарядното.“
„Не можеш да влизаш там“, каза той по-меко, но все така категорично. „Това е просто бъркотия.“
Тази нощ обаче не можех да спра да мисля за реакцията му. Какво толкова криеше?
Няколко дни по-късно останах сама с Макс, докато Конър беше под душа. Забелязах, че вратата този път не беше напълно заключена. Сърцето ми заби силно, но любопитството надделя. Отворих я.
Това не беше складово помещение – беше спалня. Розова спалня, напълно обзаведена и обитавана. Леглото беше разхвърляно, малки обувки стояха до гардероба, а четка за коса лежеше върху скрина.
Чия беше тази стая? Едва успях да осмисля видяното, когато чух гласа на Конър зад мен:
„Хана? Какво правиш тук?“ – попита той със смесица от изненада и паника.
„Чия е тази стая?“ настоях аз.
След дълго мълчание той най-накрая проговори: „На сестра ми.“
Оказа се, че Конър има седемгодишна сестра на име Лили, за която се грижи сам след като майка им я изоставила. Той се страхувал да ми каже истината, защото не бил сигурен как ще реагирам.
Гледайки го в този момент, осъзнах колко много значи Лили за него и колко силно я обича.
„Иска ми се да ми беше казал по-рано“, казах тихо. „Бих искала да я опозная.“
Конър се усмихна с облекчение: „Наистина ли? Тя ще бъде толкова щастлива.“
От този момент нататък нямаше повече тайни между нас – само едно ново начало като семейство.
–
