Иван беше свикнал да става още преди изгрева – работата никога не свършваше. Трябваше да нагледа стопанството, да издоји кравата, да пусне кокошките, а после да се върне вкъщи и да приготви закуска преди децата да се събудят. Само заради тях продължаваше напред, без да намалява темпото. Еднообразните дни на самотен баща с три деца му бяха омръзнали, но нямаше друг избор.
— Деца, на масата! Хапвайте и се приготвяйте, а аз отивам при Сергей – появила се някаква работа, — каза Иван и се отправи към другия край на селото, за да изкара малко пари, защото в селото с работа беше трудно.
— Тате, мама ми се присъни тази нощ. Беше толкова истинско, сякаш е тук, — каза най-малката му дъщеря.
Иван не успя да отговори, защото Сергей вече го чакаше. Той се съгласи да закара децата на училище, за да може Иван да остави най-малката при майка си.
Съпругата на Сергей му подаде торба с пироги:
— Мисля, че на децата ще им харесат. Моите ги обожават.
Докато Иван бързаше към майка си, Сергей въздъхна тежко:
— Голям мъж е. Не знам как се справя. Сам с три деца е ужасно трудно.
— И майка му далеч живее, — добави жена му.
Когато се сбогуваха, най-малката дъщеря помоли:
— Тате, ще ми купиш ли зайче? Не плюшено, а истинско, за да си го храня.
— Истинските зайчета живеят в гората, там никой не ги продава, — усмихна се Иван.
— Ами тогава заек?
— Ще помисля, — каза той, загледан в очите ѝ – същите като на покойната ѝ майка.
— Сивичък или бял, става ли?
Докато децата бяха на училище, Иван тичаше по работа. Денят му беше успешен и изкара добри пари. Реши веднага да мине през пазара за продукти. На изхода забеляза мъж, който продаваше обувки:
— Вземи ботуши. Топли са и качествени. Всички ги давам по 700, но на теб ще ги оставя за 500, — каза продавачът.
Иван преброи парите си и тъкмо щеше да ги подаде, когато чу зад себе си:
— Продавам зайчета! Малки, пухкави зайчета!
— Имате ли бяло?
— Да, най-мъничкото, ще ти го дам по-евтино.
— Извинявай, приятелю, ботушите ми наистина не стават, но дъщеря ми много искаше зайче, — въздъхна Иван.
Късметът сякаш беше с него. Когато се прибра, видя вещите на майка си. Тя бе решила да остави всичко и да се премести при него. Не можеше повече да гледа как синът ѝ се мъчи сам. Разбираше, че три деца са огромна отговорност.
Сега на Иван щеше да му бъде по-леко. Поне физически. Но не и на сърцето
