„МАЛКАТА ДЪЩЕРЯ НА ГОДЕНИКА МИ ВЪЗРАЗИ НА СВАТБАТА: ‘ТАТКО, НЕ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ. ТИ ВЕЧЕ СИ ЖЕНЕН.’“
В сватбения ми ден всичко изглеждаше като излязло от приказка. Светлината от свещите създаваше топла атмосфера, ароматът на свежи рози изпълваше залата, а всеки детайл беше точно така, както си го бях представяла. Докато вървях по пътеката, сърцето ми се изпълваше с щастие. Джонатан, моят бъдещ съпруг, стоеше пред олтара, също толкова красив, колкото в деня, когато се запознахме.
Бяха минали три години, откакто съдбите ни се пресекоха за пръв път на барбекю при общ приятел. Не търсех любов, но спокойното очарование и доброта на Джонатан ме спечелиха. От първоначалните непринудени разговори за книги и работа връзката ни се задълбочи, изпълнена със смях и мигове на истинска близост. Преди да се усетя, не можех да си представя живота си без него.
Не след дълго, след като започнахме да излизаме, той ме покани на вечеря. Забелязах, че е сериозен.
— Абигейл, има нещо, което трябва да знаеш — започна той. — Имам дъщеря. Казва се Миа и е на четири годинки. Трябва да помислиш дали си готова за това. Ако не си, по-добре да го разбера сега.
За миг думите му увиснаха помежду ни. Не бях и подозирала, че крие нещо, но може би защото бяхме толкова увлечени един в друг.
— Дъщеря? — повторих, поемайки си дълбоко дъх.
— Тя е целият ми свят — каза той. — Не искам нито ти, нито тя да бъдете нещастни. Ако ти трябва време да помислиш, ще го разбера.
В очите му видях уязвимост. Подготвяше се да бъде отхвърлен.
— Трябва да обмисля нещата — признах. — Не защото се колебая за теб, а защото искам да съм сигурна, че мога да дам на теб и на Миа любовта, която заслужавате.
— Това е всичко, за което мога да помоля.
Седмици наред не можех да спра да мисля за думите му. Представях си едно малко момиченце с неговите топли очи и се чудех дали ще ме приеме или ще ме почувства като натрапник. Готова ли бях да вляза в ролята на мащеха?
Накрая помолих Джонатан да се срещнем в любимото ни кафене. Щом седна, директно му казах:
— Джонатан, готова съм за дългия път заедно. Ако Миа е част от живота ти, искам да я срещна.
Облекчението озари лицето му.
— Това означава много за мен.
— Кога мога да я видя?
Той се засмя.
— Какво ще кажеш за този уикенд? Постоянно пита за теб, откакто ѝ казах, че излизам с някого.
Тази събота, стоях пред къщата на Джонатан, леко притеснена, държейки торбичка с домашни сладки. Когато отвори вратата, едно малко момиченце надникна иззад крака му, с любопитни, големи очи.
— Абигейл, това е Миа — представи ни той.
Миа ме огледа за миг, после ми се усмихна плахо.
— Здравей — каза, стискайки плюшено зайче.
Наведох се до нея.
— Здравей, Миа. Направих ти тези сладки. Надявам се да обичаш шоколадови парченца.
Лицето ѝ светна.
— Обичам шоколадови парченца! — грабна торбичката с нетърпение.
И с това ледът между нас се стопи. След няколко минути вече ми показваше играчките си, водеше ме към стаята си за игри и ми задаваше безкрайни въпроси. Джонатан ни наблюдаваше от прага с щастлива усмивка.
— Харесала те е — каза ми същата вечер, докато Миа дремеше на дивана.
— И аз я харесвам — отвърнах с усмивка. — Страхотна е.
Когато година по-късно Джонатан ми предложи брак, Миа се вълнуваше също толкова колкото и аз.
— Ти ще бъдеш моя мама! — извика тя, прегръщайки краката ми.
Мислех, че изграждаме перфектното малко семейство. На сватбения ден, докато гледах Миа, сияеща в рокличката си за шаферка, се чувствах още по-уверена, че сме на прав път.
Всичко вървеше прекрасно, докато свещеникът не стигна до думите:
— Ако някой има причина, поради която двамата не бива да се венчаят, нека говори сега или да замълчи завинаги.
В залата се възцари тишина, смущавана само от едва доловимо раздвижване. Очаквах моментът да отмине безпроблемно. Но тогава се чу малък, ясен глас:
— Не можеш да се ожениш за нея, татко!
Гостите ахнаха от изненада. Сърцето ми се преобърна, когато се обърнах към Миа.
— Миа, скъпа, какво каза?
Тя се изправи от стола си, с абсолютно сериозен израз.
— Татко, не се жени за нея — настоя тя. — Ти вече си женен.
Погледнах към Джонатан, очаквайки да отрече веднага, но объркването на лицето му отразяваше моето.
— Миа — обърна се той меко към нея, — за какво говориш?
Тя вдигна ръка и посочи големия прозорец в дъното на залата.
— Тя е там!
Всички се обърнахме натам. Навън, в полумрака, стоеше някаква фигура, която ни махаше с ръка. Студена тръпка ме прониза. Коя беше тя?
Сведох се до Миа, опитвайки се да запазя спокойствие.
— Скъпа, коя е тя? Какво искаш да кажеш, че татко вече си има жена?
Миа кимна уверено.
— Това е жената на татко. Тя дойде на сватбата.
Джонатан се приближи до прозореца, присвивайки очи, за да различи силуета.
— Не… не разбирам — промълви той.
Обърнах се към него.
— Джонатан, кой е този човек?
— Абигейл, кълна се, нямам представа за какво говори Миа. — Обърна се отново към дъщеря си. — Миа, скъпа, кой е отвън?
— Това е твоята жена, татко — повтори тя, абсолютно убедена.
В залата хората започнаха да си шушукат. Джонатан, с вид на решителност, се запъти към вратата и излезе навън. Гостите се споглеждаха, а аз останах замръзнала, пулсът ми биеше лудо.
През прозореца го видях да говори с фигурата. Жестовете му се промениха — изведнъж се отпусна и… като че ли се засмя?
Върнах се към Миа, която сега седеше съвсем спокойно, сякаш току-що не беше спряла сватбата.
След няколко минути Джонатан се върна, а до него — познато лице.
Това беше Дани, бившата бавачка на Миа, която държеше нещо в ръцете си.
— Дани? Какво правиш тук? — попитах объркано.
Тя се усмихна широко и вдигна розово плюшено мече.
— Запознай се с Мисис Флъф — каза Джонатан.
Примигнах.
— Какво?
Той се обърна към дъщеря си:
— Скъпа, имаш предвид Мисис Флъф?
Миа се усмихна лъчезарно.
— Да! Тя е твоята жена, татко! Не можеш да се ожениш за Абигейл, ако вече си женен за Мисис Флъф!
Дани избухна в смях.
— Миа гледа клипове с номера в интернет. Искаше да направи „изненада на сватбата“, а аз не можах да ѝ откажа.
Напрежението в залата се стопи и бе заменено с облекчение и смях. Каквото започна като объркване, се превърна в забава.
Приближих се до Миа и коленичих до нея:
— Скъпа, представяш ли си колко ме изплаши?
— Но беше смешно, Abi! — засмя се тя.
Джонатан я вдигна на ръце, клатейки глава.
— Млада госпожице, имаш доста да ми обясняваш.
— Нали не си ми ядосан, татко?
Той я целуна по челото.
— Как да бъда? Но занапред без подобни номера по сватби, ясно?
Тя се ухили.
— Добре. — Макар лукавият блясък в очите ѝ да подсказваше друго.
Дани се облегна на стената, очаквано доволна от предизвиканата суматоха.
— Миа планира това от седмици. Все казваше: „Татко много ще се изненада!“ и просто не можах да ѝ откажа.
Свещеникът прочисти гърло.
— Да продължим ли?
Джонатан ме погледна.
— Всичко наред ли е?
Стиснах ръката му.
— Попитай ме пак след като си кажем обетите.
И така церемонията продължи. Макар че денят не протече съвсем по план, беше незабравим. По-късно същата вечер, докато танцувахме, прошепнах:
— Може и да не беше сватбата, която си представях, но беше дори по-добра.
Джонатан се усмихна.
— С Миа животът винаги ще е непредсказуем.
— И много забавен — добавих аз, поглеждайки към Миа и Дани, които се въртяха на дансинга, здраво стискайки Мисис Флъф в ръце.
