Източник: Flickr / Simóca & Annus (обществено достояние)
Казвам се г-жа Брайтън, и никога няма да забравя деня, в който срещнах две изгубени деца пред местния магазин. Беше рано сутринта, а аз седях на пейката, чакайки магазинът да отвори. Докато преглеждах вестника си, забелязах две малки деца – момче и момиче – които стояха объркани пред магазина. Те изглеждаха уплашени и притеснени, а сърцето ми веднага се сви за тях.
Приближих се и ги попитах какво се е случило. Те ми разказаха история, която ме трогна дълбоко. Баща им беше болен и не можеше да работи, а те бяха решили да излязат сами, за да купят лекарства за него. Но по пътя се изгубили и не можеха да намерят пътя обратно към дома си. Момчето, Том, беше съкрушено от вината, а сестра му Мили се опитваше да го успокои.
Видях колко гладни бяха децата и предложих първо да хапнем нещо. Купих им канелени рулца от магазина и ги гледах как ги похапват с удоволствие. След това те ми казаха адреса си, и аз ги закарах у дома.
Когато влязохме в къщата им, видях стена с много снимки – на децата и баща им. Но една снимка привлече вниманието ми – беше моя собствена снимка! Изведнъж всичко ми стана ясно. Техният баща, Майкъл, беше мой стар съсед от преди години. Помнех го като млад баща на близнаци, който се бореше сам след загубата на съпругата си. Тогава му помогнах да се справи с родителството – учих го как да сменя пелени, как да приготвя мляко за бебетата и дори гледах децата през уикендите, за да може той да работи.
Но един ден трябваше да напусна квартала внезапно, за да се грижа за моята дъщеря, която беше болна и депресирана. Прекарах четири години с нея, докато тя не се възстанови напълно и не намери щастието си с прекрасен човек. След като я изпратих до олтара на сватбения ѝ ден, реших да се върна в стария си квартал.
Майкъл беше изненадан и развълнуван да ме види отново. Разказа ми за трудностите си след контузията на гърба, която го оставила без работа. Обещах му, че ще му помогна отново – както преди.
През следващите месеци му помагах да се възстанови физически и емоционално. В замяна Майкъл започна да се грижи за мен като за своя майка. А най-голямата ми радост беше времето, което прекарвах с неговите деца – Том и Мили идваха всеки ден при мен с усмивки и истории.
**Поуката:** Доброто винаги намира път обратно към нас. Никога не подценявайте силата на добротата – тя може да промени животи и да създаде връзки, които траят завинаги.
–
