Източник: Getty Images
Казвам се Глория, и историята ми е за любовта, разочарованието и прошката. Прекарах целия си живот, откакто станах вдовица, в грижи за моя единствен внук Джоузеф. Родителите му загинаха в автомобилна катастрофа, когато беше само на осем години, и аз останах единственият му близък човек. Работех на две места, за да го отгледам, продадох бижутата си, за да платя за университета му, и винаги бях до него във всяка стъпка от живота му.
Джоузеф беше моят свят, и въпреки трудностите никога не съжалих за жертвите си. Той също ме обичаше – посещаваше ме по време на ваканциите, помагаше ми вкъщи и се грижеше за мен. Но всичко започна да се променя, когато се сгоди за приятелката си Клара.
Един ден го попитах: „Кога ще доведеш Клара на вечеря? Искам да я опозная.“ Той избегна въпроса с извинението, че е много зает. По-късно разбрах истината – Клара беше от богато семейство, а Джоузеф се срамуваше от скромния ни начин на живот.
Говорих с Клара само веднъж по видео разговор. Тя изглеждаше като прекрасно момиче, и аз започнах да спестявам още повече пари, за да им подаря нещо специално за сватбата. Купих си красива розова рокля и с нетърпение очаквах поканата за големия ден.
Но поканата така и не дойде. Когато се обадих на Джоузеф да го попитам какво става, той ми каза нещо, което разби сърцето ми: „Гран, моля те, не ме мрази… но ти няма да присъстваш на сватбата. Семейството на Клара е много заможно и… ти ще се открояваш сред гостите.“ След тези думи той затвори телефона.
Цяла нощ плаках. Не можех да повярвам, че детето, което отгледах с толкова любов, ме изключи от най-важния ден в живота си. Но вместо да се предам на болката, реших да му дам урок.
В деня на сватбата Джоузеф получи обаждане от моя съседка – тя му каза със сълзи в гласа: „Джоузеф, Глория почина тази сутрин в съня си. Последното ѝ желание беше ти да присъстваш на погребението ѝ.“
Джоузеф беше шокиран. Той веднага напусна церемонията и дойде у дома ми с Клара. Беше облечен в сватбения си костюм, а тя – в булчинската си рокля. Когато влязоха в къщата ми и видяха съседката ми разплакана на дивана, той падна на колене и започна да плаче: „Аз съм ужасен внук! Как можах да причиня това на жената, която ме отгледа? Тя заслужаваше всичко… а аз я изключих от сватбата си.“
Тогава излязох от другата стая и казах спокойно: „Да, ти беше лош внук.“ Джоузеф ме погледна шокиран: „Гран! Жива си!“ Той ме прегърна силно и започна да се извинява през сълзи.
„Направих това само за да осъзнаеш грешката си,“ казах му нежно. „Но те прощавам. Понякога възрастните трябва да бъдат строги с децата, за да ги научат на важни уроци.“
Клара също се извини: „Госпожо Глория, съжалявам толкова много! Аз трябваше лично да ви поканя.“
В крайна сметка присъствах на сватбата им – седях гордо до родителите на Клара и гледах как те обменят обети. По-късно празнувахме с малък прием само със семейството ни.
**Поуката:** Никога не подценявайте мъдростта на бабите – те са видели повече от нас и винаги искат най-доброто за своите внуци. А прошката е най-големият подарък, който можем да дадем на тези, които обичаме.
–
