Бездомно кученце води малко момче до контейнер за боклук, където той открива движещи се крачета – История на деня
8-годишният Нейтън се чувстваше самотен в новия си квартал, докато случайна среща с бездомно кученце не промени живота му завинаги.
Нейтън наскоро бе загубил баща си, Албърт, при ужасна автомобилна катастрофа. След трагедията, той и майка му Джулия се преместиха в по-малка къща, защото тя вече не можеше да си позволи наема на стария им дом. Джулия работеше като онлайн инструктор по йога и винаги беше около Нейтън, но това не компенсираше липсата на приятели в новото училище. Освен това Нейтън мечтаеше да бъде голям брат, но разбираше, че това желание ще трябва да почака.
Една вечер, докато се разхождаше сам към близкия парк, Нейтън срещна малко кученце. То започна да лае и да дърпа ръкава му. „Искаш ли да ме заведеш някъде? Добре, ще дойда с теб!“ – каза момчето и последва кученцето.
Кучето го заведе до контейнер за боклук. „Уф, тук мирише ужасно! Защо ме доведе тук?“ – оплака се Нейтън. Но когато надникна зад един от контейнерите, видя нещо невероятно – малки крачета се движеха зад купчина боклук.
„Това е бебе!“ – извика той. Без да губи време, Нейтън се обади на 911, както бе научил в училище. Скоро полицията пристигна и отведе бебето на безопасно място. Офицер Джонсън похвали Нейтън за бързата му реакция: „Добра работа, момче! Ти си истински герой.“
Нейтън обаче настоя: „Не аз намерих бебето, а кученцето! Може ли да го задържа? Толкова много искам да остана с него.“
След като полицията информира Джулия за случилото се, тя позволи на Нейтън да вземе кученцето вкъщи. Те го нарекоха Макс и той стана верен приятел на момчето.
Но историята не свърши дотук. Джулия беше потресена от мисълта, че някой би изоставил бебе в контейнер за боклук. Когато полицията разследва случая, стана ясно, че майката на бебето е бездомна жена, която го е изоставила. Бебето бе поставено в приемно семейство.
С времето Джулия осъзна колко много иска да осинови детето. Въпреки че законите за осиновяване бяха сложни за самотни родители, тя не се отказа. Докато поддържаше връзка с приемното семейство и социалния работник Самюел, между тях пламна любов.
Джулия и Самюел решиха да се оженят и заедно осиновиха бебето, което кръстиха Ейдън. Така Нейтън най-накрая стана голям брат и вече не беше самотен – той имаше любящо семейство и най-добрия домашен любимец.
Какво можем да научим от тази история?
Случайните срещи могат да доведат до красиви начала. Срещата на Нейтън с кученцето промени живота му завинаги.
Когато една врата се затваря, друга се отваря. След загубата на Албърт животът на Джулия и Нейтън намери нов смисъл чрез любовта и семейството.
Споделете тази история – тя може да вдъхнови някого!
