Света, послушай, трябва да бъдеш внимателна, не забравяй това.
Светлана кимна в отговор и напусна апартамента на майка си, при която беше дошла днес по нейна покана. Краката ѝ се струваха чужди и, спирайки за миг пред затворената врата, тя направи няколко дълбоки вдишвания, преди да натисне бутона за асансьора.
Асансьорът се движеше неочаквано бавно и, губейки търпение, Света реши да не чака, а се спусна бързо по стълбите. Прохладният въздух леко я освежи, но тревогата ѝ не изчезна. Тя реши да се прибере пеша – разстоянието не беше толкова голямо.
Още повече, че едва ли някой я чакаше у дома, въпреки че беше омъжена. Да, тя се омъжи по истинска любов. Съпругът ѝ, Игор, беше неин колега.
По време на една корпоративна вечеря между тях се зароди служебен роман, който бързо прерасна в сериозна връзка. На работа не афишираха отношенията си, но, както е известно, рано или късно всяка тайна излиза наяве. И скоро колегите научиха за тях.
Учудването беше голямо, особено сред жените. Игор, въпреки качествата си, не се радваше на популярност сред тях. Той имаше обикновена външност, нямаше особени перспективи, живееше с родителите си и печелеше малко.
Дълги години работеше на една и съща длъжност, а характерът му също не беше лесен. Никой не можеше да разбере защо такава красавица като Света е обърнала внимание точно на него. Но, както казваше тя, външният вид и парите съвсем не са най-важното.
Любовта може да промени човека. Света винаги омекотяваше разговорите за мъжа си и се усмихваше на любопитните въпроси на приятелките си. Тя наистина имаше право…
Минаха само няколко месеца и Игор видимо се промени. Тези промени не останаха незабелязани. Той започна да се облича по-стилно, смени прическата си, отказа се от лещите в полза на очила, а набръчканата му брадичка скри спретната брада.
Дори миризмата му стана съвсем различна. Преди ухаеше просто на обикновен одеколон, а сега това беше ароматът на уверен в себе си мъж, и поведението му сякаш се промени – стана съвсем друг човек. „Света, ти си направо вълшебница, превърна такъв нерешителен човек в истински мъж“, шегуваха се някои на работа.
Света се мръщеше на подобни думи. Тя не обичаше да унижават мъжа ѝ, дори и да беше на шега. Тайнствено отвръщаше: „Скоро ще видите, това е само началото“, и пак се усмихваше.
Скоро Игор получи неочаквано повишение, което шокира целия колектив. А когато Света обяви, че се омъжва, вече никой не се изненада и близките ѝ я поздравиха искрено. Сватбата им беше съвсем семпла – само регистрация в гражданското.
Поседяха в кафе и направиха няколко снимки. Игор беше заживял при Света много преди това, така че след като подписаха, те просто се прибраха вкъщи с такси, вземайки шампанско, пица и торта, за да отбележат събитието сами. Света се чувстваше щастлива.
Тя стана съпруга на любимия си човек – какво по-хубаво от това? Без да обръща внимание на клюките, вярваше, че Игор е чудесен човек. Тя го обикна за честността и прямотата му, а това беше най-важното за нея. Той приемаше себе си такъв, какъвто е, без комплекси.
Разбира се, Света като истинска съпруга, му помогна да промени стила и външния си вид, засилвайки увереността му, но дори след като стана по-привлекателен, той остана същият отвътре. Игор продължаваше да ѝ благодари и да я хвали за всичките ѝ усилия, което радваше Света. Но скоро се промени.
Света не разбираше какво се случва с него. Един ден можеше да ѝ прави комплименти и да говори за любов, а на следващия – да бъде студен и затворен. Тези емоционални колебания в работата и у дома я съсипваха и тя започна да губи себе си.
Погледът ѝ потъмня, косата ѝ бе разпусната, дрехите ѝ – смачкани. И ето че един ден Игор отново получи повишение и изглежда се успокои. Сега се чувстваше успешен човек и беше готов да го провъзгласи на целия свят…
„Имам си помощничка, собствен кабинет“. По думите на Игор, вече не му се налагаше да се мъчи с проекти и да се подчинява на началството. Оттогава той все по-често говореше за своята мечта, за която Света беше чувала и преди, но сега това се превърна в основна тема на разговорите им.
„Искам къща на морето, на верандата да има шезлонг. Представи си само как лежа и пия чай, докато вятърът ме гъделичка, а вълните тихо шумят на заден план.“ Света никога не беше ходила на море и не можеше да си представи такова нещо, но мечтата на мъжа ѝ стана и нейна мечта, която не ѝ даваше покой.
Те се преместиха да живеят другаде, но Игор все по-често въздишаше: „Няма да видим море, както няма да видим ушите си, Света. Имаме още няколко години ипотека да плащаме, а после, докато съберем пари, ще дойде пенсията ми.
Ех, само да спечелехме от лотарията, веднага бих купил къщата, без да се замислям“. Света го слушаше, изгубена в мислите си.
Заедно бяха купили нов апартамент, защото старият ѝ беше станал тесен, а тя мечтаеше за по-просторно жилище и дори за детска стая, ако някой ден им се роди дете. Старото ѝ жилище стоеше празно, а Света се колебаеше какво да прави с него, отлагайки решението за по-късно.
Но мисълта за къща на морето не ѝ даваше да спи спокойно. Вечер тя разглеждаше сайтове за недвижими имоти и проучваше предложенията. Цените бяха прекалено високи, но гледките – зашеметяващи.
Една нощ тя попадна на обява, която промени всичко. Уютна къща на първа линия до морето. Свеж ремонт, големи прозорци и светли стаи.
Наблизо – горички от диви маслини, чист плаж, просторна тераса, навсякъде цветни саксии, а в задния двор – зона за барбекю. Това не беше просто дом, а мечта. Света гореше от нетърпение да го види.
На сутринта тя се свърза с брокера и се уговориха за оглед. Къщата се оказа още по-хубава на живо, отколкото на снимките. Тогава Света реши:
Ще продаде старото си жилище и ще заеме недостигащата сума от родителите си или ще изтегли кредит, за да осъществи тяхната мечта. Тя не каза на Игор нищо за плановете си, докато не беше сигурна, че разполага с парите…
„Игор, знаеш ли накъде отивам?“ – попита тя загадъчно в деня на сделката. „Къде?“ – отвърна той с безразличие. „Да изпълня нашата мечта.“
На лицето му не се появи и следа от емоция, само безразличие. Света се намръщи и си спомни последния разговор с майка си: „Ти си сама, Света. Не виждаш какво говорят хората зад гърба ти. Мъжът ти ти изневерява, а ти не искаш да го признаеш. Съжалявам те искрено. Бъди внимателна да не останеш на улицата.“
Света вече беше сигурна, че Игор ѝ изневерява. Но какво точно чакаше, не знаеше – може би прошка, извинение, честност. Сега осъзна, че нищо от това няма да се случи.
Въпреки всичко, тя щеше да купи къщата, защото това беше нейната мечта. Дори предателството на мъжа ѝ нямаше да я спре. Качвайки се в таксито, Света се обади на майка си:
„Мамо, ще мина да те взема. Имам нужда от помощта ти.“
Когато се върна от пътуването, беше уморена, но доволна от себе си. За нейна изненада вкъщи беше тъмно. Мъжът ѝ го нямаше, но на масата имаше плик, който тя дълго не смееше да отвори. Накрая се престраши.
Вътре имаше призовка и документи за развод и подялба на имуществото. Света изпита облекчение – беше време да прекъсне този порочен кръг.
За час тя събра багажа си, като през цялото време трепереше да не се върне Игор. Обади се на майка си и я предупреди, че заминава за новия си дом. Пътят не беше лесен, но Света не се отчая; дори успя да подремне в колата.
Пристигайки, тя разопакова куфара, приготви си бърза вечеря с продукти, купени от магазина по пътя, и си легна да спи. На сутринта чу почукване по вратата и се зачуди кой може да дойде толкова рано.
На прага стоеше Игор с ехидна усмивка.
„Е, какво, получи ли моята изненада? За развода ли говориш? Да, получих я, но не разбирам защо си тук и откъде знаеш адреса ми.“
Той сви рамене:
„Телефонът ти е без парола, не беше трудно. Но и аз имам въпрос – ти какво правиш тук? Ако не си чела внимателно, подал съм за делба на имуществото. И тази къща е моя, така че събирай си багажа и отивай при майка си.“
Света се разсмя, а Игор застина, смутен от поведението ѝ.
„Ти, Игор, си подлец, какъвто светът не е виждал. Подкрепях те през целия ни брачен живот, а ти постъпваш така?“
Той изсумтя:
„Първо, не съм те молил за нищо. И второ, нищо лично, но сама си си виновна.“
„Прав си, но и ти не се заблуждавай“, – отвърна със смях Света. – „Наистина ли мислеше, че не знам за другата жена? Или си смяташе, че мълчанието ми е знак за съгласие? Не съм пълна глупачка, имах хора, които ми отвориха очите.
Тази къща е купена с мои лични пари и имам документи за това. Всъщност, тя е на името на майка ми, така че не си въобразявай, че ще успееш да я вземеш. Ще има раздел, но за апартамента – където аз съм вложила не по-малко от теб.“
„Ах ти, гадино“, – прошепна той и удари с юмрук в касата на вратата до лицето на Света. Тя отскочи.
„Между другото, навсякъде има камери. Ще покажа това в съда и ще ми дължиш компенсация за морални щети…“
Тя блъфираше и не знаеше дали това е възможно, но Игор видимо се изплаши и направи крачка назад.
„Ще видим на кого ще остане тази къща“, – изсъска той.
В крайна сметка къщата остана за Света. Тя лесно доказа, че е купена с пари от продажбата на добрачния ѝ имот (макар че реално не беше регистрирана на нейно име, а на името на майка ѝ). Игор, побеснял, скъса документите, когато разбра, че ситуацията засяга и апартамента, в който беше живял. Сега му предстоеше да върне на Света нейната част от ипотеката.
„Не се отчайвай, поне вече си свободен“, – каза му Света, докато напускаше съда с усмивка. В крайна сметка я чакаха морето, плажът и новият ѝ живот.
