Това, което започна като невинна демонстрация за защита на личното пространство, се превърна в истинско шоу, което не само привлече вниманието на полицията, но и доведе до последици, които никога не бих могла да предвидя.
Никога не съм си представяла, че ще се превърна в аматьорска актриса, само за да дам урок на любопитните си съседи – но животът е пълен с изненади.
Неочаквани съседи
Всичко започна, когато Ева и Лайош се нанесоха в квартала.
На пръв поглед изглеждаха любезни, макар че имаше нещо… странно в тях.
— „Добре дошли в квартала!“ – казах с усмивка и им подадох кошница с домати от градината ми.
— „Аз съм Ема.“
Ева се огледа, видимо притеснена.
— „Благодаря! Ние… държим много на сигурността. Знаеш, нали?“
Не, не знаех.
Но кимнах учтиво.
Тогава нямах представа накъде ще доведе този разговор.
Шокиращото откритие в градината ми
Седмица по-късно се прибрах у дома след посещение при майка ми и направих тревожно откритие.
Една следобедна седмица лежах на шезлонга си в градината по бански, наслаждавайки се на слънцето и грижейки се за доматените си растения.
Тъкмо ги поливах, когато забелязах малък черен обект под стряхата на съседната къща.
— „Това да не е камера за наблюдение?“ – промърморих, опитвайки се да го разгледам по-добре.
Когато осъзнах, че сочи директно към градината ми, кръвта ми замръзна.
Без да се колебая, отидох направо до вратата на съседите – все още по бански – и почуках силно.
Лайош отвори, видимо раздразнен от неочакваното ми посещение.
— „Защо тази камера сочи право към градината ми?“ – попитах остро.
Той сви рамене.
— „За сигурност е. Искаме да сме сигурни, че никой няма да прескочи оградата.“
— „Това е абсурдно!“ – възкликнах възмутено. – „Нарушавате личното ми пространство!“
Тогава зад него се появи Ева, скръстила ръце.
— „Имаме право да защитаваме собствеността си“ – каза хладно тя.
А какво да кажем за моята неприкосновеност?
Колкото и да се опитвах да им обясня колко неуместно е това, изобщо не им пукаше.
Можех да ги осъдя.
Но съдебен процес щеше да отнеме месеци и много пари.
Затова измислих много по-добър план…
Гениалният план за отмъщение
Обадих се на приятелите си.
— „Лука, имам нужда от помощ. Обичаш ли… театрални представления?“
Лука се засмя.
— „Сега вече стана интересно! Разкажи ми плана.“
Така всичко започна.
Включиха се и Пети, който имаше талант за специални ефекти, и Нори, която обожаваше костюми и драматичен грим.
— „Дали не прекаляваме?“ – попитах при последната репетиция.
Лука сложи ръка на рамото ми.
— „Ема, тези хора те шпионират от седмици. Заслужават този урок.“
Пети кимна.
— „Освен това – кога за последно направихме нещо толкова щуро?“
Нори се ухили.
— „Костюмите са готови. Връщане назад няма.“
Засмях се – и в този момент всички съмнения изчезнаха.
— „Добре. Да започваме!“
Голямото представление
В събота следобед се събрахме в градината ми, облечени в най-абсурдните костюми.
Аз носех неоново розова перука, тюлена пола и неопренов костюм за гмуркане.
— „Готови ли сте за най-доброто шоу на годината?“ – попитах, смеейки се.
Лука сложи маска на извънземно.
— „Ще им дадем представление, което никога няма да забравят!“
Първо, се престорихме, че имаме обикновено градинско парти – танцувахме, говорехме си и се смеехме.
— „Ема, как е майка ти?“ – извика Пети, облечен като пират.
— „Добре е, все още се опитва да ме сватоса със сина на приятелката си!“ – засмях се.
Нори се изкикоти.
— „Класика! Знае ли, че те шпионират?“
— „Не, иначе щеше да нахлуе при съседите и да ги наругае!“
Лука се засмя.
— „Това бих искал да видя!“
Дотук всичко изглеждаше като обикновено събиране.
Но сега започваше истинското забавление.
— „О, не!“ – изкрещях изведнъж, сочейки Лука. – „Убиха го!“
Пети вдигна пластмасов нож, омазан с кетчуп.
— „Сам си го изпроси!“
Лука падна театрално на земята, облян в „фалшива кръв“.
Започнахме да крещим, да тичаме панически – сякаш току-що бе извършено истинско убийство.
— „Да се обадим ли на полицията?!“ – извика Нори.
— „Не! Трябва да скрием тялото!“ – отвърнах аз.
И тогава… внезапно…
Пердетата на съседите се размърдаха.
— „Видяха ни“ – прошепнах.
След секунда чухме затръшването на автомобилна врата.
Замръзнахме.
И в следващия момент…
Сирени.
— „Добре. Вече е сериозно…“ – въздъхнах. – „Всички вътре!“
Нахлухме в къщата, заличихме всички улики, преоблякохме се в нормални дрехи и седнахме на масата с чаши чай.
Когато полицаите почукаха на вратата, изглеждахме напълно спокойни.
— „Има ли проблем?“ – попитах невинно.
Единият обясни, че са получили сигнал за убийство.
— „О, това беше само малка театрална постановка!“ – обясних с усмивка. – „Май сме го изиграли твърде убедително.“
Офицерът повдигна вежда.
— „Но… кой изобщо ви е видял? Ограда ви е доста висока.“
Въздишах драматично.
— „Съседите ми насочиха камера към градината ми.“
Полицаите се спогледаха многозначително.
Час по-късно съседите ми получиха глоба и бяха принудени да махнат камерата.
Няколко дни по-късно Ева и Лайош се изнесоха.
А аз? Спокойно се върнах към доматите си.
