Баща ми ме накара да се къпя със студена вода и със сапуна, който ми даде – когато приятелят ми влезе в банята, избухна в сълзи
Винаги съм била „момичето на татко“. Израснах с доверие в неговата любов и напътствия, докато всичко не се преобърна. Живеех в дома на родителите си, който някога беше убежище за мен, с моя собствена стая и баня. Но с времето това усещане за сигурност се разпадна.
Баща ми беше строг и вярваше, че „характерът се изгражда в трудности“. Често ми казваше без капка съчувствие: „Миришеш ужасно! Отиди да се изкъпеш със студена вода и използвай сапуна, който ти дадох.“ Тези думи се превърнаха в постоянен рефрен в ежедневието ми. Майка ми беше любяща, но никога не ме защитаваше от неговите сурови обвинения.
Един ден той ми подаде странен зелен сапун с необичайна миризма и настоя да го използвам всеки път, когато се къпя със студена вода. Уплашена и унизена, започнах да следвам инструкциите му. Скоро се къпех до пет пъти на ден, търкайки кожата си толкова силно, че тя стана суха и люспеста. Въпреки усилията ми, баща ми продължаваше да твърди, че мириша на развалени лукчета.
Преломният момент настъпи, когато приятелят ми Хенри забеляза, че нещо не е наред. Бях станала толкова несигурна и отчаяна да премахна въображаемата миризма, че започнах да избягвам срещите ни. Един ден го попитах: „Според теб мириша ли лошо?“ Той се засмя, мислейки, че се шегувам, и влезе в банята. Минути по-късно излезе пребледнял и разтреперан, държейки същия сапун.
Със сълзи на очи той ме попита: „Кой ти даде това? Наистина ли се къпеш със студена вода и използваш този продукт?“ Със свито сърце отговорих: „Да… баща ми го даде. Защо?“ Хенри разкри ужасяващата истина: „Това не е сапун за тяло – това е индустриален обезмаслител за машини. Той е токсичен и причинява химически изгаряния!“
Шокът беше огромен. Не само че бях увредила кожата си, но го бях направила по нареждане на човека, на когото най-много вярвах. Хенри настоя да отида в болница и да докладвам случая като форма на насилие.
Разкъсвана между страха и нуждата от свобода, реших да напусна дома си. С помощта на Хенри се преместих в малък апартамент – скромен, но изпълнен с усещане за сигурност. На следващия ден се върнах при родителите си с увереността да потърся обяснение. Държейки сапуна в ръце, казах на баща си: „Не можех дори да си представя, че ще направиш това. Този продукт е токсичен – отрови кожата ми. Защо го направи?“
Той отвърна с хладна усмивка: „Трябваше да научиш урок. И запомни – ти дори не си моя.“
Всичко придоби смисъл – униженията, постоянната деградация и мълчанието на майка ми. Не можех повече да издържам. През сълзи му казах: „Ще чуеш от адвоката ми.“
Скоро след това баща ми получи ограничителна заповед и беше подложен на съдебен процес, който разруши репутацията му. Честите посещения в болницата станаха част от новото ми ежедневие, а физическите белези изискваха време за възстановяване.
Днес живея с Хенри и съм заобиколена от подкрепящи приятели. Гледам назад към тези трудни времена със смесени чувства – тъга за изгубеното доверие и облекчение за новооткритата свобода.
Научих по най-трудния начин, че самоуважението и безопасността никога не трябва да зависят от нечии зли думи – дори ако те идват от човек, който би трябвало да те защитава. Въпреки белезите продължавам напред с достойнство и сила, готова да изградя живота си наново по свои собствени условия.
