Най-добрата ми приятелка се омъжи за бившия ми съпруг – после ми се обади посред нощ, изплашена до смърт
Бившият ми съпруг, Алън, и аз бяхме заедно седем години и имахме две дъщери на пет и четири години.
Най-добрата ми приятелка, Стейси, знаеше всичко – за разбитото ми сърце след предателството му и за децата, които той изостави. Но когато тя реши да се омъжи за него само година и половина след развода ни, останах безмълвна. Не можех да повярвам колко бързо я беше „уловил“. Тя дори искаше да останем приятелки, но аз отказах.
След сватбата си мислех, че никога повече няма да чуя гласа ѝ – докато един ден не получих обаждане в три през нощта. Сънена и объркана, видях името на Стейси на екрана. Почти не отговорих, но любопитството – а може би и малко злорадство – надделяха.
„Ало?“
Крясъкът ѝ беше толкова ужасяващ, че космите ми настръхнаха: „ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ! ТОВА ТЕ ЗАСЯГА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИШ!“
„Какво става? Виж, не искам да имам нищо общо с това—“
„Алън… той не е този, за когото го мислех. Той е по-лош, Лили. Много по-лош,“ прекъсна ме тя.
Трепет премина по гърба ми. Какво можеше да бъде по-лошо от това, което вече знаех?
„По-лош? За какво говориш?“ попитах.
Тя си пое дълбоко въздух, опитвайки се да овладее гласа си. „В кабинета си има гардероб. Винаги ми казваше да не го отварям, но вчера го направих. Лили, вътре е покрито със снимки. На жени. Десетки жени. На мен. На теб. На нея. И на други, които дори не разпознавам.“
„Снимки? Какви снимки?“
„Всички имат дати и номера,“ прошепна тя. „Мисля… мисля, че е изневерявал на мен. На нас двете. На всички.“
„Стейси, защо ми казваш това? Ти се омъжи за него. Знаеше на какво е способен.“
Гласът ѝ се пречупи: „Защото не ти повярвах! Мислех, че си огорчена. Но сега ме е страх, Лили. Не знам какво ще направи, ако разбере, че съм видяла това. Моля те, мога ли да дойда у вас? Не се чувствам в безопасност.“
По-малко от час по-късно Стейси пристигна у дома ми, стискайки телефона си като спасителен пояс.
„Говори,“ казах ѝ.
Тя седна на дивана ми с треперещи ръце: „Снощи отново влязох в кабинета му. След като замина за двудневен риболовен излет, успях да отключа гардероба с отвертка. Там нямаше само снимки, Лили. Имаше дневници. Бележки за жените. Оценки. Точки. Правил го е с години.“
„Винаги знаех, че е по-лош от това, което изглеждаше,“ засмях се горчиво.
„Колко жени?“ Сърцето ми забърза ритъм в очакване на отговора.
„Поне 40 по време на брака ви,“ каза тя със сълзи в очите си. „И още осем след като се оженихме – само за два месеца.“
Тежестта на предателството ме притисна като удар в стомаха. Мислех си, че съм продължила напред, но болката беше все така сурова.
„Защо ме въвличаш в това?“ попитах.
„Защото той е баща на дъщерите ти,“ каза Стейси. „Не искаш ли да знаеш кой всъщност е? Какво може да направи? Не искаш ли да го разобличиш?“
Въпреки омразата към Алън трябваше да защитя момичетата си.
„Добре,“ казах аз и грабнах лаптопа си. „Покажи ми какво имаш.“
Заедно със Стейси започнахме да идентифицираме жените от снимките чрез социалните мрежи.
На следващата сутрин се свързахме с някои от тях лично и повечето потвърдиха кратки и безсмислени връзки с Алън.
Една жена го описа като „очарователен… докато не стане студен.“ Друга го нарече „студен и пресметлив.“ Всяка история добавяше нов слой към чудовището, което някога наричах мой съпруг.
В крайна сметка Стейси подаде молба за развод и прекрати всякакви връзки с Алън. Аз пък възобнових делото за попечителство над дъщерите ни с доказателствата за поведението му.
В съдебната зала доказателствата бяха унищожителни – снимките, дневниците и свидетелските показания разкриха истинската му същност.
След всичко това Стейси и аз седяхме в хола ми с чувство на облекчение.
„Направихме го!“ казах аз с усмивка.
Стейси тихо отвърна: „Благодаря ти… че ми помогна.“
Гневът ми най-накрая избледня – заменен от разбиране: ние двете бяхме жертви на манипулациите му.
„И двете заслужавахме по-добро,“ казах ѝ.
Тя кимна: „Какво ще правим сега?“
Поех дълбоко въздух: „Сега продължаваме напред – заедно.“
За първи път от години почувствах свобода – не само от Алън, но и от болката, която бе причинил на живота ни.
