Куче продължава да лае към корема на бременна жена, в крайна сметка спасява живота ѝ и на бебето — История на деня
Камила получава втори шанс за любов, когато среща Айзък, и е щастлива, когато забременява. Обаче нейното куче скоро започва да се държи странно. Камила не го разбира, докато почти не става твърде късно.
Камила седи на гроба на съпруга си с неговото немско овчарско куче, Роки, до нея. Дори сега, гледайки името му, издълбано в мраморния надгробен камък, тя не може да повярва, че Хари си е отишъл.
За няколко дни животът ѝ се обръща наопаки. Само няколкостотин часа са нужни диагнозата холангит в спешното отделение да се превърне в сепсис, и след това Хари си отива завинаги.
Роки скимти и се притиска към крака на Камила. Тя се пресяга да го почеше зад ушите.
„И на мен ми липсва, момче,“ хлипа Камила. „Но сега ще трябва да се задоволиш да играеш на ‘намери лакомството’ с мен.“
Камила остава още няколко минути, преди да добави цветята, които е донесла, на гроба на Хари. След това тя и Роки се прибират вкъщи и тя се разсейва за няколко часа, като крие лакомства из къщата, за да ги намери Роки.
Кучето не проявява обичайното си възбудено въртене и лаене, когато открива бисквитите, които Камила е скрила между възглавниците на дивана и навън. Може би не разбира къде е отишъл господарят му, но Роки очевидно също скърби.
Година по-късно Камила намира причина да се усмихне отново. Името му е Айзък. Те имат бурен романс. До края на годината Камила и Айзък са женени и очакват първото си дете.
„Никога не съм мислила, че отново ще се чувствам толкова щастлива,“ признава Камила, когато тя и Айзък са се сгушили на дивана един ден. „Чувства се като сън.“
„Това трябва да е, защото ти си жената на мечтите ми.“ Айзък се навежда по-близо и целува челото на Камила.
Камила изсумтява. „Това беше доста банално.“
„Знам, но не мога да се сдържа. Да бъда с теб ме кара да осъзная, че всички романтични клишета някога са били дълбоки и оригинални, красиви мисли, вдъхновени от невероятни жени като теб.“
Камила прегръща Айзък и отвръща на целувката му. Романтичният момент може би щеше да се превърне в нещо повече, ако Роки не беше нахлул в хола тогава с каишката си в устата. Той лае към Камила и се завърта в кръг.
„Добре, добре, прав си, Роки. Време е за разходка.“
Камила става и закача каишката на нашийника на Роки. Тя никога не забелязва недоволния поглед, който Айзък хвърля на Роки, докато напускат стаята.
Няколко месеца след началото на бременността ѝ, Роки става постоянен спътник на Камила. Вместо да лежи навън на слънце или да гони гълъби, той стои до нея, където и да отиде. Дори се качва на дивана, за да легне с глава близо до подутия ѝ корем.
Той би бил притиснат до бедрото ѝ с нос към корема ѝ, когато тя се разхожда. На всеки няколко крачки, които прави, Роки лае. Той дращи по вратата, ако тя го затвори навън, когато е в банята, и спи на пода до нея цяла нощ.
„Това куче ме подлудява,“ казва Айзък на вечеря една вечер. „Откакто се прибрах вкъщи, само чувам ‘лай, лай, лай’. Никога ли не спира?“
„Той е защитен към мен и бебето,“ отговаря Камила. „Мисля, че е сладко. Кара ме да чувствам, че духът на Хари е с мен, грижи се за мен. Винаги сме искали деца, така че може би той използва Роки, за да изрази и своята ревност.“
Камила се усмихва надолу към Роки, който лежи близо до краката ѝ с глава на лапите си. Тя чува слабото дрънчене, когато Айзък оставя вилицата си на чинията и забелязва, че той става от масата в периферното си зрение.
„Не си довършил храната си,“ извиква Камила след него.
„Вече не съм гладен,“ отговаря той.
Няколко дни по-късно…
„Какво си направил!?“ Играчката, която Камила е купила за Роки, изписква, когато юмрукът ѝ се стяга около нея.
Айзък въздъхва и прокарва пръсти през косата си. „Не можех да понасям повече непрестанното му лаене, Кам. Подлудяваше ме. Освен това, той е част от стария ти живот с Хари. Оставих го точно пред приюта за животни, така че съм сигурен, че вече са го прибрали. Може би дори вече е осиновен.“
„Не мога да повярвам.“ Камила се обръща и си слага палтото обратно.
„Къде отиваш?“ Айзък слага ръка на рамото ѝ.
„Отивам да намеря кучето си!“ Камила го отблъсква и го поглежда гневно.
„Не ме интересува колко лае; нямаше право да го изхвърляш. Роки и аз сме пакет. Няма да се върна тук, докато не го намеря, и ако някога направиш нещо на кучето ми отново, Айзък, напускам те.“
Айзък я зяпва с недоверие. „Не можеш да говориш сериозно. Ти и аз можем да си вземем собствено куче.“
„Домашните любимци не са заменяеми! Роки се прибира вкъщи, и ако не можеш да се справиш с това, тогава ще си направим дом някъде другаде без теб. Не ме карай да правя този избор, Айзък.“
Камила кара по улиците около приюта за животни с часове. От време на време спира, за да покаже на хората снимки на Роки и да попита дали са го виждали. Отговорът винаги е отрицателен.
След като говори със собственика на магазин за удобство, Камила се връща в колата си и избухва в сълзи. Тя започва да се съмнява, че някога ще намери Роки.
„Хари, ако можеш да ме чуеш, моля те, помогни ми да го намеря,“ моли се тя. „Заведи ме там, където е, и пази нашето момче в безопасност, докато стигна там.“
Камила подсмърча и избърсва очите си. Тя слага ръце на волана, но не знае накъде да тръгне. Не чувства нищо, което би могло да бъде Хари да я води, така че кара наоколо, завивайки на случаен принцип, докато се изгубва.
Сега е тъмно. Отвъд оранжевото сияние на уличните лампи, няколко звезди мъждукат сред облаците. Камила спира в денонощно кафене за чаша безкофеиново кафе и поничка. Познат лай я спира на място, докато се връща към колата си.
„Роки!“ Камила пада на колене и прегръща кучето си. „Кой е моето добро момче? Толкова съжалявам, Роки, но ти обещавам, че това никога няма да се случи отново.“
„Ще ми простиш ли някога, Кам?“ Айзък ѝ хвърля умоляващ поглед иззад огромен букет цветя, който ѝ е донесъл на следващия ден. „Беше импулсивна грешка.“
„Не мога да се справя с това сега.“ Камила се намръщва, когато усеща още една остра болка в долната част на гърба си.
Роки се завърта в кръг пред нея и лае.
„Сега не играя с теб, момче.“ Камила се размърдва в седалката си, но опитът ѝ да намери по-удобна позиция ѝ причинява повече болка.
„Айзък, мисля, че нещо не е наред.“
Айзък бърза до страната на Камила. Той ѝ помага да стигне до колата и я води при лекаря.
„Всичко изглежда нормално,“ казва лекарят на Камила. „Предлагам да почивате колкото е възможно повече. Ако все още изпитвате болка, можем да обсъдим провеждането на някои тестове.“
„Предполагам, че мога да направя това.“ Камила разтрива долната част на гърба си с една ръка. „Наистина се чувствам доста уморена и слаба напоследък.“
Камила не може да се настани удобно. Независимо как лежи в леглото, нещо я безпокои. Ако не са болките от долната част на гърба ѝ, то са нормалните неудобства на бременността, които я тревожат: ритане в пикочния мехур или задух.
Роки се качва на леглото при нея и отказва да слезе. Той бута хълбока ѝ с нос и лае към корема ѝ.
„Това бебе ще се роди говорещо свободно кучешки,“ мърмори Камила. Тя гали меката козина на Роки, но той не се разсейва от бутането и лаенето си.
„Иска ми се да те разбирах, Роки.“ Камила се обръща на една страна с лице към кучето. „Чувствам, че се опитваш да ми кажеш нещо.“
Бързо става ясно, че почивката не помага на Камила. Приятели и роднини, които идват на посещение, отбелязват бледия ѝ вид.
„Може би трябва да дам повече време,“ отговаря Камила, когато сестра ѝ я подтиква да се върне при лекаря. „Д-р Смит беше силно препоръчан. Сигурна съм, че знае за какво говори.“
Сестра ѝ клати глава. „Да, сигурна съм, че един посивял мъж знае много за женските тела. Моля те, Кам, запиши си час при моя гинеколог. Тя е невероятна.“
Но Камила се колебае да смени лекарите на този етап от бременността си. Тя продължава да се бори, докато не припадне един ден.
Рано една сутрин Камила отива до магазина за мляко, когато Роки се изправя пред нея и започва да лае към корема ѝ. Тя хваща нашийника му, за да го премести настрани, но той не помръдва.
„Хайде, Роки. Само отивам до магазина.“ Тя посочва към хола. „В клетката, Роки.“
Кучето скимти, но игнорира командата ѝ.
„Наистина си станал непослушен, откакто забременях,“ смъмря го Камила. „Цялото това лаене и качване по мебелите.“ Тя дърпа нашийника му, за да го заведе до клетката му, но тогава болка пронизва долната част на гърба ѝ като гореща игла.
Камила пада на колене. Роки е там, тялото му притиснато към нейното, помагайки ѝ да остане изправена. Той скимти, докато ближе лицето ѝ, след което избухва в накъсан лай.
„Предполагам, че си бил прав, Роки.“ Камила бавно се свива на пода. Черни петна покриват зрението ѝ и главата ѝ се чувства лека. „Трябваше да ти се доверя.“
Студеният нос на Роки се притиска към лицето ѝ, докато тъмнината обгръща Камила. Той все още лае, но сякаш идва отдалеч.
„Слава Богу, че си будна!“
Хари? Камила разтрива очите си и поглежда отново мъжа, стоящ над нея. Не, това беше Айзък. Разбира се, че беше Айзък. Защо беше помислила, че е Хари? Тя е сънувала… поглежда наоколо стаята и всяка останала умора изчезва от мозъка ѝ, докато осъзнава обкръжението си.
„Припаднала си и те закарах спешно в болницата.“ Айзък хвана ръката ѝ, докато отговаряше на въпроса ѝ, преди да успее да го зададе. „Лекарите правят изследвания, за да разберат какво не е наред.“
„Роки знаеше.“ Камила се опита да седне, но откри, че няма сили.
„Мисля, че да,“ Айзък се намръщи. „Дойде и ме издърпа от леглото. Помислих, че е полудял, но после ме заведе при теб.“
Час по-късно д-р Смит влезе в стаята с резултатите от изследванията.
„Имате бъбречна инфекция,“ каза д-р Смит. „Не се появи в първоначалната проба урина, която взех от вас, но кръвните култури потвърждават, че имате високи нива на бактерии в тялото си. Ще започнем веднага курс с антибиотици.“
Камила скоро се възстанови от инфекцията. Когато болницата я изписа и тя се прибра вкъщи, Роки започна да се държи отново както преди.
„Не го разбирам,“ каза Камила, когато се обади на брата на Хари, който им беше дал Роки като кученце.
„Как е могъл да знае?“
„Немските овчарки са кучета, които разчитат на обонянието си,“ отговори братът на Хари. „Някои от тях са обучени да надушват бактерии, така че може би е доловил нещо, което лекарите не са. Не е нечувано кучетата да откриват болести у стопаните си.“
„Предполагам, че е възможно.“ Камила се наведе да погали главата на Роки. „Винаги е обичал да играе на криеница.“
Месец по-късно Камила роди здраво момиченце. То беше съвършено във всяко отношение. Когато Камила и Айзък я донесоха от болницата, първото нещо, което направиха, беше да запознаят бебе Лили с Роки.
„Казвал ли съм ти колко дълбоко съжалявам, че не оцених Роки правилно?“ попита Айзък, докато Роки душеше бебето. „Без него… е, може би щях да загубя и двете ви.“
„Роки и аз приемаме извинението ти,“ отвърна Камила.
