Джак беше бездомник на четиридесет години. Единственото нещо, което си спомняше, беше, че се е събудил в болницата преди около пет години.
Той дори не знаел името си, но хората в болницата го наричали Джак. В болницата му казали, че са го намерили едва жив край пътя.
Оказало се, че е изхвърлен от кола, която се е разбила и изгоряла в подножието на една скала, и всички в колата са загинали, освен него.
Лекарите знаеха, че в резултат на инцидента е развил амнезия, но смятаха, че тя е временна и паметта му скоро ще се върне.
Лекарите не можели да открият семейството му, тъй като нямал документи за самоличност, затова, когато Джак се почувствал достатъчно добре, го освободили с надеждата, че ще се прибере у дома. Но Джак не се прибрал вкъщи, тъй като не знаел къде се намира той.
През първия ден той седял на автобусната спирка с часове, без да знае къде да отиде. Когато дошъл последният автобус, той се качил и слязъл на последната спирка.
Там срещнал Рей, който го намерил да се скита по улиците.
Рей го попитал дали има нужда от място за спане и когато Джак отговорил утвърдително, го завел в приют за бездомни. Джак се изненадал, когато видял няколко палатки на едно място, и се зарадвал колко гостоприемни били хората. Те му зададоха въпроси, но той нямаше отговориһттр://….
Това обаче не ги спря да му осигурят място за спане. С течение на времето той свикнал с начина на живот на бездомника. Рей му показал как да си осигури всичко необходимо и Джак бил щастлив от начина, по който се развил животът му.
Но нещо винаги го притесняваше. Трябваше да знае какъв е бил животът му преди инцидента. Но мъжът така и не си спомняше за него.
Джак си спомняше едно нещо. Беше една песен. Не си спомняше къде я е чул, но тя винаги му носеше утеха, когато я пееше.
Той пеел тази песен всяка вечер, откакто дошъл в приюта за бездомни, и скоро станал известен като Джак Певеца.
Един ден Джак и Рей търсели храна и попаднали на място, където силно звучала музика. Джак спрял да слуша и скоро започнал да пее заедно с тях.
Думите на песента му хрумнаха и той се зарадва, че си спомни нещо от миналото. От този момент нататък той всеки ден ходел на същото място, за да слуша музика. Почти не знаеше текстовете, но постепенно научи няколко песни и започна да забавлява с тях хората в сиропиталището.
Един ден негов приятел му предложил да започне да пее, за да печели пари. Джак се съгласил и така започнал да взима по един долар за всяка поръчка. По някаква причина той осъзнал, че може да свири на китара, и спестил пари, за да си купи такава.
Певецът Джак станал доста популярен. …
Той винаги седял на тротоарите с картонче, на което пишело: „Поръчайте си песен и аз ще я изпълня срещу един долар“. Джак винаги носел спечеленото в сиропиталището, където го разпределяли по равно.
Джак изглеждаше доволен от новия си живот, но все още съществуваше въпросът за неговото минало. На другия край на страната една двойка планираше сватбата си. Майкъл и Грейс правеха всичко по силите си, за да направят сватбата си перфектна.
Те отлагаха сватбената си церемония с години, за да направят своята приказна сватба. Но с наближаването на сватбения ден Грейс се натъжава. Тя винаги е мечтала баща ѝ да я отведе до олтара, но той не е бил там за нея.
Само два дни преди сватбата двойката отлетяла за мястото на сватбата, за да подготви всичко.
Но в нощта преди сватбата те получили съобщение от групата, която трябвало да свири на сватбата им, че полетът им е закъснял и няма да успеят да дойдат. Грейс не можеше да повярва.
Перфектната ѝ сватба щеше да бъде провалена, ако не бяха намерили някой, който да пее. Тогава приятелите ѝ предложиха да направят плейлист с песни на сватбена тематика и да го включат в тонколоните. Грейс се разплака при мисълта за това, но все пак се съгласи, тъй като нямаше друг вариант.
След като въпросът с музиката бил решен, младоженецът и приятелите му се отправили към ергенското парти. По пътя те чули бездомник да пее на група хора. Гласът му бил толкова звучен, че младоженецът имал идея/….
Той се приближил до човека и го помолил да изпее сватбена песен. След като дал на бездомника един долар, въздухът се изпълнил с красив глас. Майкъл попитал Джак дали би искал да пее на истинска сватба и бездомникът се съгласил.
На следващия ден шофьорът отишъл да вземе бездомника от обичайното му място. Джак се опитал да се облече по-прилично, но дрехите му били стари и мръсни. Шофьорът знаел, че няма да има нищо подходящо, затова му купил костюм.
Преди да започне сватбеният танц, младоженецът съобщил на булката си, че има изненада за нея. Когато дошло време за първия им танц, тя видяла, че на сцената излиза мъж с китара. Грейс и някои от гостите не били сигурни как изглежда той.
Но преди Грейс да успее да се разстрои за пореден път, мъжът отвори уста и започна да пее. Той имаше невероятен глас.
Грейс беше толкова изненадана и щастлива.
Майкъл също беше доволен. Грейс продължаваше да пита къде го е намерил Майкъл, но той не ѝ даваше отговор. Той само каза: „Не се притеснявай, любов моя, нека се насладим на сватбата си“.
След като Джакс изпя първата песен, хората поискаха продължение. Първата песен, която му дойде наум, беше песен, която си спомни от миналото. Това беше единствената песен, която първоначално беше изпял в сиропиталището.
Когато взе микрофона и започна да пее, булката изведнъж спря да танцува.
Тя погледна внимателно към бездомника и попита: „Татко?“ Попитала го, защото баща ѝ бил композирал тази песен за неяһттр://…..
Когато била малка, те често пеели тази песен заедно. Всички в сватбената зала бяха объркани, но булката пристъпи по-близо и в очите ѝ проблесна признание. Грейс се втурна да прегърне баща си и избухна в сълзи.
Майка ѝ и брат ѝ също излязоха на сцената. Джак беше объркан, но докато го прегръщаха, започна да си спомня лицата им, особено лицето на съпругата си. Оказа се, че Джак е имал своя собствена, доста успешна музикална група.
В годината, в която изчезнал, те били поканени на най-голямото шоу в историята, което било в друг щат. Джак и колегите му от групата били толкова развълнувани, че ще отидат, но за да намалят разходите, решили да шофират. По пътя към концерта става автомобилна катастрофа и всички си мислят, че цялата група е загинала.
Джак не можеше да повярва, че все още има семейство.
Отнело му известно време да възстанови напълно паметта си, но когато прекарвал повече време със семейството си, спомените започнали да се връщат. Джак запазва и приятелите си от сиропиталището.
Той често ги посещаваше, за да им покаже благодарността си с подаръци и храна.
