На следващия ден след като годеникът ми изчезна от сватбата ни, видях го да подписва документи в офиса на баща ми
Мислех, че зная колко много ме обича годеникът ми – докато не изчезна от олтара на сватбата ни. На следващия ден видях го в офиса на баща ми, подписвайки документи, без да знам какво представляват.
На вечерта на нашата шеста годишнина Брайън и аз отидохме в любимия ни ресторант за файн дайнинг. Той изглеждаше необичайно нервен, което ме накара да се чудя защо.
„Какво става, Брайън? Всичко ли е наред?“ попитах го, докато той се тревожеше на седалката си и често поглеждаше зад мен.
Той кимна и измислил усмивка. „Да, разбира се, съм наред. Това е нашата годишнина, и не бих могъл да бъда по-щастлив.“
Усмихнах се на отговора му и обърнах внимание към менюто. Въпреки че го бях запомнила от всички наши посещения, все още ми харесваше да го преглеждам заради носталгията.
Когато накрая погледнах нагоре, бях изненадана от най-голямата изненада в живота ми.
Брайън беше на колене, а зад него група музиканти свиреха нежни, романтични мелодии на цигулки.
„Джейн, моя любов, прекарахме шест чудесни години заедно, и знам без съмнение, че искам да прекарам вечността с теб,“ казал Брайън искрено. „Ще ми дадеш честта да станеш моя жена?“
Вздъхнах и покрих устата си с ръцете. „Разбира се, да!“ казах, скачайки от седалката си, за да прегърна Брайън. Погледнах красивия солитерен пръстен, който Брайън сложи на пръста ми, и осъзнах колко време му е отнело да спести за нещо толкова голямо и красиво.
На следващия ден отидох да посетя родителите си, за да им кажа, че Брайън ме предложил. Майка ми беше във възторг заради мен и ме прегърна силно. Обаче реакцията на баща ми беше друга история.
„Не можеш да бъдеш щастлива, като се омъжваш за този човек, Джейн,“ ми каза той. „Какво ще стане с теб и децата ти? Ще може ли да ти купи къща? Да ти изпрати децата в частно училище?“ започна да ме пита.
„Баща, как можеш да кажеш такова нещо? Брайън работи усърдно, и аз също работя. Ще го направим заедно, както правят всички женени двойки!“ отбелязах аз.
„Колко време му е отнело да спести за този пръстен, обаче? Както че това трябва да ме убеди, че той може да се грижи за теб. Ако бях на твое място, бих върнал пръстена и отменил сватбата. Не е късно, Джейн. Има много богати неженени мъже, на които мога да те представя – мъже, на които мога да доверя дъщеря си и бъдещето на бизнеса ми,“ ми каза той.
Смях се недоверчиво, знаяйки, че баща ми се интересувал само от парите. Клатих глава и напуснах къщата, преди да кажа нещо, което бих се разкаяла.
Брайън и аз планирахме сватбата си сами, с незначителна помощ от майка ми. Минаха три месеца на подготовка, и накрая настъпи денят на сватбата.
Преди церемонията Брайън не можа да намери сестра си и племенницата си. „Къде са те?“ попита той майка си. Неохотно майката на Брайън разкрила, че племенницата му Максин трябвало да бъде откарана в болницата за спешна операция поради сърдечна проблема.
„Сестра ти се опитва да намери хора, от които да вземе пари,“ казала майката на Брайън. „Болницата няма да започне операцията, докато не дадат аванс, но Максин просто няма толкова време. Им трябва да започнат операцията колкото се може по-скоро.“
Без да колебае, Брайън реши да се обърне към баща ми за помощ. „Господин, знам, че това звучи лошо, но питам ви дали можете да ми дадете пари за операцията на племенницата ми. Аз вече похарчих голяма част от парите си за сватбата,“ призна Брайън.
Реших да взема чаша кафе в близкия кафеен, когато изведнъж видях Брайън да се оглежда около района, преди да влезе в офисната сграда на баща ми.
„Обещавам, че ще ви върна парите за един месец. Само ми трябва да стигна до следващата си заплата,“ поиска Брайън.
Баща ми поклати глава. „Знаех, че си дошъл с нещо лошо,“ презрело каза той. „Но да, ще ви помогна, при едно условие,“ казал той на Брайън.
„Какво е това условие, господин? Ще направя всичко,“ без колебание казал Брайън.
„Не трябва да ми върнете парите, но трябва да изчезнете от живота на Джейн. Избягайте и никога не се върнете,“ заяви той.
Сърцето на Брайън се свивало при думите на баща ми. Но той си спомнил какво му казала майка му за Максин, че няма много време, и неохотно се съгласил. Това беше единственият му шанс да спаси живота на племенницата си.
Няколко минути по-късно аз бях на олтара, плачейки. Брайън не се явил на сватбата, и всички се опитваха да ме утешат. „Какво се случи? Бяхме наред вчера,“ плаках. „Къде отиде?“ продължавах да питам, след като чух от гостите, че Брайън беше в църквата рано сутринта.
На следващия ден баща ми поиска да се срещнем в офиса му. Трябваше да се видим за час и половина, но аз пристигнах по-рано.
Реших да взема чаша кафе в близкия кафеен, когато изведнъж видях Брайън да се оглежда около района, преди да влезе в офисната сграда на баща ми. „Какво прави тук?“ попитах се преди да реши да го последвам.
Когато получих сметката в кафенето, Брайън вече беше влезъл в асансьора. Имаше чувство, че отива към офиса на баща ми, затова се затърсих в следващия асансьор, за да видя какво става.
Когато пристигнах, видях Брайън, баща ми и адвоката на баща ми в една и съща стая. Поради това, че стъклата бяха звукоизолирани, не можех да чуя какво говорят. Вместо това наблюдавах как адвокатът на баща ми подаде на Брайън документи, които той подписа, преди да разтърси ръка с мъжете в стаята.
Не можах да се въздържа от това да влеза в стаята. „Какво става тук?! Какви са тези документи и защо си тук?!“ извиках.
Баща ми имаше самодоволен вид на лицето си, като че ли знаеше, че това ще се случи от начало. „Женихът ти тук се съгласи да не те вижда никога повече в замяна на пари,“ ми каза той.
Погледнах Брайън с най-болното изражение на предателство. „Истинно ли е това?“ казах, опитвайки се да не задъхна от стеснението в гърлото ми след като чух какво казал баща ми.
„Съжалявам, Джейн. Това е Максин. Тя умира, и ѝ е нужна скъпа операция, за да спаси живота ѝ,“ плакал Брайън. „Вчера попитах баща ти за помощ, и той казал, че ще ми помогне, ако не посетя сватбата. Съжалявам, Джейн. Не мога да позволя на Максин да умре,“ риданел той.
„Той току-що подписа споразумението, че никога няма да се появява в живота ти отново. Ако не беше дошла, документите бяха такива, че той нямаше да ти каже истината също,“ казал баща ми, удряйки документите на масата. „Но сега, че си тук, предполагам, че е по-добре да знаеш, че той замени отношенията си с теб с пари.“
„Как можеш да направиш това на мен?!“ извиках на баща си. „Животът ми не е играчка, която можеш да манипулираш! Ти разруши отношенията ми и разруши деня, който трябваше да бъде най-добрият в живота ми!“ плаках.
„Какъв баща си ти?! Никога повече не искам да те видя!“ казах преди да напусна офиса му.
Чувствах колената си да се разтърсват, и преди да стигна до асансьора, се срутих на пода, плачейки. „Защо?“ плаках на никого конкретно. Тогава усетих ръцете на Брайън да ме обгръщат.
„Съжалявам, Джейн,“ плакал той. „Обичам те с цялото си сърце, но не можех да позволя на Максин да умре. Не бих могъл да живея със себе си.“
„Ти си най-добрия, най-алтруистичния човек, когото познавам,“ казах на Брайън. „Знам, че искаше да направи добро. Но желах да ми кажеш вместо да отидеш при баща ми. По този начин можехме да продължим сватбата си и да помогнем на Максин заедно.“
Брайън кимна и въздъхна, осъзнавайки грешката си. „Не знаех какво да правя. Ти не беше в църквата още, и баща ти беше първият, когото видях, когато чух новините. Съжалявам, Джейн,“ извинил се той на мен.
„Разбирам, ако не искаш да ме видиш отново, но желая да ми дадеш шанс да ти докажа колко много те обичам. Наистина много те обичам, Джейн,“ опитал се да ме убеди той.
„Знам, че го правиш, Брайън, и аз те обичам също толкова много,“ отговорих му.
Този ден решихме да говорим за живота си и какво можем да направим напред. Посетихме Максин в болницата и платихме за операцията след като получихме възстановки от доставчиците на сватбата. Максин успешно премина операцията и отново станала живата, любяща момиче, което някога беше.
Минаха три месеца, и Брайън и аз решихме да започнем нов живот заедно. Напуснахме града, за да започнем отново, и реших да изключа баща ми от живота си завинаги.
„Надявам се да разбереш защо трябваше да го направя, мамо,“ казах на майка си, когато ѝ казах за решението си да се отдалеча от баща ми. „Това е за доброто ми. Той беше твърде токсичен за мен, и просто не можех да го понасям.“
Беше болезнено за майка ми да чуе това, но тя напълно разбра от къде идвам. „Винаги ще бъда тук за теб, скъпа,“ увери ме тя. „Моля те, ела да ме посетиш и винаги оставай на връзка. Не мога да позволя да не те видя дълго време.“
С благословията на майка ми Брайън и аз се оженихме в едно скромно тържество. Присъстваха само майка ми, родителите на Брайън, няколко от близките ни приятели, сестрата на Брайън и племенницата му.
Преди да напуснем града, Брайън и аз изпратихме чека, който баща ми беше издал, обратно при него. Оттогава никога повече не чух от него. След като напуснах работата си в семейния бизнес, той блокира кредитните ми карти и всяка възможност да получа наследство.
С парите, които бях спестила през годините, и с тези на Брайън, успяхме да купим малка къща в предградията. Намерих нова работа в друга компания, и заедно работихме усърдно, за да отгледаме трите ни деца в любяща среда.
