Живяла някога една девойка на име Елена. Тя била красива, с дълги руси коси и добродушно сърце, но за жалост, загубила майка си още малка. Баща ѝ се оженил повторно за жена на име Драга – строга и властна, която не обичала завареницата си.
Драга имала своя дъщеря, Мария, която била капризна и егоистична, но за майка си била най-прекрасното същество на света. Завистта на мащехата към естествената красота и доброта на Елена растяла с всеки изминал ден, докато не решила да се отърве от нея по най-жестокия начин.
Една вечер, когато бащата на Елена бил на дълго пътуване, Драга съобщила, че е уредила брак за нея. Но не с богат търговец или уважаван мъж от селото, а с просяк – окъсан и мръсен скитник, който всеки ден седял пред пазара и просил милостиня.
„Щом толкова си добра, да видим дали ще ти хареса да живееш като истинска беднячка!“ – засмяла се злобно мащехата.
Елена не можела да повярва. Сълзи потекли от очите ѝ, но знаела, че няма избор. Ако откажела, мащехата щяла да я изгони на улицата, а баща ѝ бил далеч.
Настъпил денят на сватбата. Всички в селото дошли да видят този странен брак – хората шепнели, смеели се и сочели с пръст към бедния младоженец, който стоял скромно в ъгъла, облечен в дрипи. Никой не знаел откъде е дошъл и защо изобщо се съгласил да се ожени за Елена.
Но точно когато свещеникът вдигнал ръце, за да обяви младоженците за съпруг и съпруга, просякът вдигнал глава и заговорил с уверен глас:
„Достатъчно! Време е истината да се разкрие!“
Всички застинали в шок. Мъжът свалил старата си наметка и пред очите на изумените гости се разкрил красив млад мъж с благородническа осанка. Оказало се, че той бил княз Алексей, син на влиятелен велможа от съседното царство.
„Не съм просяк, както всички мислите. Но исках да видя каква е душата на Елена, а не само лицето ѝ. Чух за нейната доброта и благородство, и исках сам да се уверя дали е достойна за моята любов.“
Настъпила тишина. Мащехата Драга пребледняла, устата ѝ се разтворила от ужас. Мария, нейната дъщеря, гледала с невярващи очи.
Алексей се обърнал към Елена и нежно хванал ръцете ѝ:
„Ако желаеш, мила Елена, стани моя жена. Не по заповед на мащехата ти, а защото сърцето ти го желае.“
Елена била толкова развълнувана, че сълзи напълнили очите ѝ – този път не от тъга, а от щастие.
„Да, съгласна съм!“ – прошепнала тя.
Селяните започнали да ръкопляскат, а Драга и Мария напуснали сватбата в пълно унижение. Никой повече не искал да има работа с тях.
Младоженците заминали за двореца на княза, където ги чакал нов живот, изпълнен с любов и щастие. А Елена доказала, че добрината винаги намира пътя си, дори когато съдбата изглежда несправедлива.
